Кара-Мурза: Путин трябва да загуби войната в Украйна, за да се отвори "прозорец на възможностите" за демократична промяна

"Бях абсолютно сигурен, че ще умра в затвора на Путин". Това е едно от първите неща, което Владимир Кара-Мурза казва след изненадващото си освобождаване в рамките на най-голямата размяна на затворници между Русия и Запада след Студената война.

Руският опозиционен политик е болезнено отслабнал - от стрес, казва той. Освен това все още не се е съвзел от внезапното си преместване от строго охраняван затвор в Сибир в принудително изгнание след повече от две години зад решетките.

"Сюрреалистично е, сякаш гледам филм", описва той. "Но това е добър филм", в който той най-накрая се е събрал със семейството, което не е виждал от ареста си в Москва през април 2022 г. Най-малкият му син го следва навсякъде, като се притеснява да не го изпуска от поглед.

Владимир Кара-Мурза, който е британски гражданин от руски произход, е признат за виновен в държавна измяна и осъден на 25 години затвор заради яростното си и упорито осъждане на Владимир Путин и пълномащабната инвазия в Украйна.

Той прекарва в изолация последните 11 месеца, като всяка сутрин в 05:00 ч. е принуден да си сгъва леглото, а хартия и химикал му се дават само за около час всеки ден. "Толкова е лесно да изгубиш ума си. Губиш представа за време и пространство", разкрива той в едно от първите си дълги интервюта след освобождаването си. "Не правиш нищо, не говориш с никого, не ходиш никъде. Ден след ден, ден след ден."

Отказвали са му телефонни обаждания до дома, разрешавали са му да говори с децата си само два пъти за повече от две години. Преди почти десетилетие Владимир Кара-Мурза едва не умира от неизвестен токсин и все още страда от последиците, включително увреждане на нервите. През септември, както разкрива сега, затворнически лекар му дал "година, в най-добрия случай 18 месеца" живот, ако остане зад решетките.

"След две отравяния от ФСБ нямам точно подходящото здравословно състояние за затвор със строг режим", обяснява той.

Миналата седмица Кара-Мурза беше един от осемте руски дисиденти, които изчезнаха от затворите си.

Когато адвокати и роднини съобщиха за това, започнаха да се носят слухове за предстояща размяна. Самите затворници нямаха представа.

Вместо това, когато надзирателите нахлули в килията на Кара-Мурза в Омск, той си помислил, че ще бъде "изведен, за да бъде разстрелян", спомня си той. "Всъщност си мислех, че ще ме екзекутират".

Неотдавна му е било наредено да подпише молба за президентско помилване, но той отказва да моли за милост Владимир Путин, когото осъжда като "диктатор, узурпатор и убиец".

Кара-Мурза е преместен в Москва и в известния затвор на ФСБ "Лефортово". Пет дни по-късно е изведен, за да се качи на автобус, и вижда вътре другите дисиденти, всеки от които е с охранител от ФСБ.

След това друг охранител взел микрофона на автобуса и съобщил, че ги водят за размяна на затворници, без подробности. "Никой не поиска съгласието ни", казва Кара-Мурза. "Натовариха ни на самолет като добитък".

Активистът се приземява в Германия с единствените цивилни дрехи, които притежава: черни дълги панталони и тениска, както и джапанките, които е използвал за затворническия душ.

Руските дисиденти са част от "пакета" освободени политически затворници, заедно с високопоставени граждани на САЩ като журналиста Еван Гершкович. Трима от тях са бивши активисти от екипа на Алексей Навални, който почина внезапно в затвора по-рано тази година. Първоначално Навални трябваше да участва в размяната.

В замяна на дисидентите Русия получи шепа шпиони и престъпници, включително и  агента на тайните служби и убиец Вадим Красиков, който беше в затвор в Германия. През 2019 г. Красиков застреля посред бял ден в берлински парк чеченски дисидент, роден в Грузия, вероятно по държавна заповед. Съдията, който го осъжда на доживотен затвор, нарича убийството акт на "държавен тероризъм".

"На всички, които критикуват тази [размяна], бих искала с уважение да препоръчам да не мислят за размяна на затворници, а за спасяване на човешки живот", твърди Кара-Мурза в отговор на споровете около освобождаването на Красиков.

Убиецът беше посрещнат у дома на червен килим и с прегръдка от самия Путин. "Нима 16 живота не струват освобождаването на един убиец?". Дълго време Германия не беше сигурна. Кара-Мурза твърди, че забавянето може би е коствало живота на Алексей Навални.

Радостта от завръщането на Кара-Мурза е помрачена от мислите за руските задържани, които не са освободени. "Толкова съм щастлива и развълнувана, че виждам тези хора на свобода, но и много тъжна, че толкова много хора бяха оставени", казва съпругата му Евгения. "Чувствам се виновна".

Правозащитната организация "Мемориал" изброява стотици политически затворници и тя усилено е водила кампания за приоритетна група. "Има хора със сериозни заболявания, като Алексей Горинов, на когото му липсва част от белия дроб, които нямат много време".

Съпругът ѝ говори за тези, които "все още тънат в Путиновия ГУЛАГ", и за надеждата за по-нататъшен обмен.

В изявления, направени скоро след кацането си в Германия, Владимир Кара-Мурза твърди, че санкциите във връзка с войната в Украйна трябва да бъдат по-добре насочени.

"Отговорността за това, което прави режимът на Путин там, се споделя от руското общество, голяма част от което избра да си затвори очите за злоупотребите и репресиите", твърди той.

"Но нека не забравяме и отговорността на онези западни държави, които години наред предпочитаха да работят с Владимир Путин и да правят бизнес, знаейки добре кой е той и какво представлява".

През 2022 г. Владимир Кара-Мурза е арестуван, защото настоява да бъде в Русия и да говори открито. Сега му е забранено да пътува и той се притеснява за правото си да призовава другите там към действие. Той смята, че ще се чувства "по-ограничен".

Но ще продължи да осъжда войната срещу Украйна. "Не може да се позволи на Путин да спечели тази война. Украйна трябва да победи и трябва да има повече подкрепа от западните държави, за да се случи това", твърди той.

Според него в исторически план "прозорците на възможностите" за демократична промяна се отварят след "катастрофално военно поражение".

Когато самолетът му от Русия излита, охранителят от ФСБ до Кара-Мурза му казва да погледне през прозореца. "Той каза, че това е последният път, в който виждам родината си", засмя се активистът.

"Казах, че съм историк, така че съм сигурен, че ще се върна в страната си (...) И това ще стане много по-бързо, отколкото си мислите".

Източник: BBC