Китай увеличава рязко пенсионната възраст

Китайските власти постепенно ще увеличат възрастта за пенсиониране в периода до 2025 година. Това става ясно от доклада за работата на правителството, прочетен при откриването на годишната сесия на парламента от министър-председателя Ли Къцян.Това информира РИА Новости.

"Ще работим за постигане на адекватна раждаемост. Стандартната пенсионна възраст ще се увеличава поетапно с покритие на основното пенсионно осигуряване до 95 процента от населението", уточни той.

В доклада се отбелязва, че системата за социално осигуряване и благотворителност също ще бъде подобрена. Към края на 2017 г. населението на Китай достигна 1,39 млрд. души, от които 240 млн. (17,3 процента) са хора на възраст над 60 години. Според прогнозите до 2035 г. за всеки втори данъкоплатец в Китай ще има по един пенсионер, след 2030 г. ще има остър недостиг на работна ръка, а до 2050 г. ще има 487 млн. възрастни китайци - вече 34,9 процента от населението.

Сега мъжете в страната се пенсионират на 60, а жените на 55. Това е една от най-ранните възрасти за пенсиониране в света, като е установена е през 1978 г., когато средната продължителност на живота е била 68 години. Освен това държавните служители, работниците от партийните и държавните органи се нуждаят от минимален стаж от 15 години, за да се пенсионират.

Напоследък продължителността на живота в Китай надхвърли 77 години. Ето защо властите обмислят план за реформа, според който до 2045 г. възрастта за пенсиониране ще бъде повишена на 65 години както за мъжете, така и за жените.

Според експерти това ще помогне не само за облекчаване на проблема с пенсионните задължения в някои области, но и за облекчаване на тежестта върху децата, които трябва да издържат възрастни родители. Противниците на реформата обаче смятат, че повишаването на пенсионната възраст ще усложни проблема с намирането на работа за млади специалисти.

Пенсията в Китай се състои от базова и спестена част. Първата се изчислява в зависимост от средната заплата в региона и пенсионните вноски, направени от служителя по време на трудовия му живот (най-малко 15 години). Втората част се формира от вноски в пенсионен фонд: работодателят плаща 20 процента от заплатата, а самият служител - осем процента.

В същото време в Китай няма единна пенсионна ставка; разликата в зависимост от местоживеенето и вида на дейността може да бъде много голяма. Освен това до 2009 г. жителите на селските райони изобщо не са имали право на пенсия, а сега тези вноски са незначителни.