Намаляването на незаконната миграция и по-добрата защита на външните граници на Европейския съюз позволяват постепенно да бъде премахнат контролът по вътрешните граници в Шенген, заяви европейският комисар по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер в интервю за Европейския нюзрум, публикувано днес. Европейският нюзрум е платформа за сътрудничество между европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
"Смятам, че сега е моментът да се откажем от контрола по вътрешните граници", каза Брунер. Той отбеляза, че някои държави вече постепенно отменят проверките или ги изместват от самата граница във вътрешността на страната, както позволява Кодексът на шенгенските граници.
По данни на еврокомисаря през първите осем месеца в Системата за влизане и излизане са направени 110 милиона регистрации. Благодарение на нея са отказани 45 000 влизания заради подправени или невалидни документи и още 1100 – по съображения за сигурност, включително на лица, свързани с трафик на хора.
Брунер призна, че на някои от общо около 1500-те гранични контролно-пропускателни пункта има оперативни затруднения, но подчерта, че системата като цяло работи. Европейската комисия е готова да окаже финансова помощ и да осигури служители на Европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс" на засегнатите държави.
По думите му незаконните преминавания на външните граници на ЕС са намалели с 37 на сто през първата половина на 2026 г. спрямо същия период на миналата година. Брунер свърза спада с предприетите през последната година и половина реформи, включително започналото на 12 юни прилагане на Пакта за миграцията и убежището.
Пактът започна да се прилага във всички държави от ЕС на 12 юни след двегодишен преходен период, през който страните членки трябваше да подготвят необходимата правна, техническа и оперативна рамка. Пакетът от 10 законодателни акта предвижда общи процедури за проверка и регистриране на незаконно пристигащите, по-бързо разглеждане на молбите за убежище и процедурите за връщане, както и механизъм за солидарност с държавите, подложени на миграционен натиск.
Еврокомисарят заяви, че новите правила вече се прилагат в ЕС, макар някои елементи все още да не действат напълно. По думите му системата "Евродак" функционира, а 23 държави са определили общо около 340 места за провеждане на ускорени гранични процедури.
"Евродак" е европейската система за сравняване на биометрични данни на кандидати за убежище и други категории мигранти. Новият регламент я превръща във всеобхватна база данни за убежището и миграцията, която трябва да улеснява установяването на самоличността, откриването на многократно подадени молби и предотвратяването на неразрешено придвижване между държавите от ЕС.
По-пълна оценка за прилагането на пакта се очаква през октомври, каза Брунер. Той посочи като пример за ползата от "Евродак" случай с кандидат за убежище, подал молби в шест държави членки.
След реформите вътре в ЕС следващият приоритет ще бъде "миграционната дипломация" и сътрудничеството с държавите по основните миграционни маршрути, заяви еврокомисарят. Той открои източния маршрут през Бангладеш, Пакистан, държавите от Персийския залив, Египет и Либия, както и ключовата роля на Турция.
Еврокомисарят определи Либия като основна транзитна страна, от която тръгва голяма част от незаконните мигранти към Европа. ЕС работи с Международната организация по миграция за доброволното връщане на мигранти и за спазването на правата на човека, а либийските власти подготвят система за регистриране на мигрантите, която да бъде съобразена и с потребностите на местния трудов пазар.
Брунер подчерта и значението на сътрудничеството с трети държави за връщането на мигранти без право на престой. ЕС се надява до есента да постигне споразумение с Нигерия за обратно приемане и възнамерява да използва по-активно визовата и търговската политика, както и политиката за развитие, за да насърчава държавите да приемат обратно свои граждани.
По повод плановете на някои държави от ЕС за центрове за връщане извън територията на съюза Брунер заяви, че спазването на основните права е задължително. "Правата на човека и основните права са червена линия и по този въпрос няма да правим компромиси", каза той.
Европейското законодателство дава възможност на държавите членки да сключват споразумения за подобни центрове, но не ги задължава да го правят, поясни Брунер. Договореностите ще трябва да бъдат представяни на Европейската комисия, която ще проверява дали са спазени изискванията за правата на човека и условията в съответната инфраструктура, а наблюдение ще могат да извършват и международни организации.
Еврокомисарят засегна и затрудненията за шофьорите на камиони от Западните Балкани, които могат да пребивават в Шенген до 90 дни в рамките на период от 180 дни. Той подчерта, че правилата не са променени с въвеждането на Системата за влизане и излизане, но престоят над разрешения срок вече се установява автоматично.
Като временно решение държавите членки могат да издават дългосрочни визи или разрешения за пребиваване на професионалните шофьори, както вече е направила Хърватия. Брунер каза, че е обсъдил проблема с представители на страните от Западните Балкани, тъй като той оказва натиск върху техните икономики, а в дългосрочен план решение може да бъде потърсено в новата визова стратегия на ЕС.
Еврокомисарят приветства решението временната закрила за украинците да бъде удължена до 2028 г., за да се осигури предвидимост както за тях, така и за приемащите държави. Той призова страните от ЕС още сега да подготвят преминаването на украинците, които ще останат в съюза, към национални режими за пребиваване и към по-трайна интеграция на трудовия пазар и в образователните системи.
По повод достъпа на руски граждани до ЕС Брунер посочи, че броят на издаваните туристически визи е намалял от около четири милиона в началото на войната в Украйна до около 500 000. "Според мен това все още е твърде много", каза еврокомисарят и призова държавите членки да положат повече усилия за допълнително ограничаване на броя им.