Джими Картър - 39-ият президент на САЩ, почина днес на 100 г. Демократ от Джорджия, Картър е президент само един мандат, но беше активен защитник на човешките права и за усилията си получи Нобеловата награда за мир през 2002 г.
Картър влиза в Белия дом през 1977 г., почти непознат за Вашингтон, след един мандат губернатор на Джорджия. Тази относителна неизвестност в столицата се счита за добродетел след "Уотъргейт" и годините на войната във Виетнам, припомня "Гардиън".
Мандатът на Картър обаче е белязан от икономически и международни кризи, висока безработица, двуцифрена инфлация. Кулминацията е заложническата криза с Иран и нахлуването на СССР в Афганистан. Към това се прибавя и енергийна криза, в която цените на петрола се утрояват между 1978 и 1980 г. и по бензиностанциите в САЩ се извиват опашки.
Джими Картър остава в историята с пробива в Близкия изток, връщането на контрола над Панамския канал на Панама, установяването на пълни дипломатически отношения с Китай, договорът със Съветския съюз за ограничаване на стратегическите оръжия SALT II. През 1978 г. на преговори в Камп Дейвид Картър посредничи на израелския премиер Менахем Бегин и египетския президент Ануар Садат за постигане на мир между двете страни, който остава стабилен в продължение на десетилетия.
Във вътрешен план администрацията му не успява да се справи с икономическите кризи, а заложническата криза с Иран окончателно слага край на шансовете му за втори мандат. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 г., часове след като Картър напуска Белия дом.
Недолюбван и критикуван безмилостно по време на президентския си мандат, Джими Картър е много по-успешен политик след Белия дом. Става третият американски президент, носител на Нобелова награда за мир след Теодор Рузвелт и Удроу Уилсън за "десетилетията на неуморни усилия" за човешките права и мира по света.
Картър беше обичан пратеник на мира, наблюдател на избори, защитник на здравни каузи. До напреднала възраст не оставяше земеделието и строеше къщи за бедните, припомня "Ню Йорк Таймс". През 1994 г. беше в Северна Корея, а през 2002 г. посети Куба. Не беше съгласен с нахлуването в Ирак през 2003 г., със затвора в Гуантанамо Бей. В Близкия изток гледаха на него и с възхита, и с омраза заради позицията му, че единственото възможно решение е две държави.
Роден на 1 октомври 1924 г., Картър беше във влошено здравословно състояние от миналия февруари, когато семейството му обяви, че след множество престои в болница, той е решил да прекара оставащото му време у дома, сред близките си. Съпругата му Розалин, с която бяха женени от 1946 г., почина през ноември 2023 г., на 96 г. Тогава Джими Картър присъства на погребението. Двамата продължаваха да живеят в същия скромен дом в Плейнс, където създават семейството си. Имат четири деца и 11 внуци.