НАТО отговори на Русия, след като Москва предупреди, че е готова да използва ядрени оръжия, ако сметне, че Калининград е поставен под заплаха или бъде направен опит руският анклав да бъде изолиран.
В писмо до Алианса Русия заявява, че е готова да използва "целия арсенал от сили и средства, с които разполага, включително ядрени оръжия", за да защити своята територия. Москва обвини НАТО в "опасно и безразсъдно" поведение, което според нея увеличава риска от пряк военен конфликт.
НАТО потвърди, че е отговорил директно на Москва, като отхвърли ядрените заплахи и подчерта, че Алиансът има отбранителен характер.
"Спрете ядрените заплахи. Това е напълно ненужно и не помага", заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте, цитиран от The Independent. Той призова Русия и да прекрати войната в Украйна.
Рюте допълни, че според оценката на Алианса в момента няма непосредствена заплаха за територията на НАТО.
Калининград е силно милитаризиран руски анклав на Балтийско море, разположен между Полша и Литва - две държави членки на НАТО.
Напрежението около региона се засили през последните месеци. Москва разглежда действията на Алианса в Балтийския регион като заплаха, докато НАТО подчертава, че военните му дейности са отбранителни.
На този фон Кремъл привика датския посланик в Москва заради инцидент между руски военен кораб и датски военен хеликоптер в международни води.
Руският кораб е изстрелял две сигнални ракети по посока на хеликоптера, който извършвал разузнавателен полет. Дания определи действията като "напълно неприемливи", докато Москва твърди, че екипажът е действал предупредително, след като хеликоптерът не отговорил на радиовръзка.
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски посети военен команден пункт в района на Лиман в Източна Украйна.
По думите му украинските сили са си върнали 176 квадратни километра територия в рамките на контраофанзивна операция в Донбас.
Зеленски заяви, че действията са попречили на руските сили да извършат по-сериозен пробив към Славянск и Краматорск.