Пълна промяна - в ООН Унгария осъди руската агресия срещу Украйна

Унгарското правителство нареди на делегацията си в Общото събрание на ООН да осъди руската военна агресия и да отстоява териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Решение 1266/2026, подписано от премиера Петер Мадяр, беше обнародвано в официалния вестник Magyar Közlöny на 25 август и урежда поведението на унгарските дипломати през 81-вата сесия, която започва през септември. Der Spiegel съобщи за него на следващия ден.

 

Текстът е кратък и недвусмислен. В него се посочва, че Унгария "осъжда руската военна агресия" и "изцяло подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници", което признава и правото на Киев на самоотбрана. Отделна клауза дава и пряка оценка: "Поведението на Русия представлява заплаха за Унгария, Европа и световния ред." Наред с това заявява подкрепа за преговори, които биха донесли на Украйна "устойчив мир и дългосрочни гаранции за сигурност". Решението не се изчерпва с Украйна. То задава унгарските позиции и по хуманитарното положение в Газа, по иранската ядрена програма, по реформата на ООН и по укрепването на ролята на Международния съд.

 

Документът добавя, че действията на Кремъл застрашават унгарското малцинство в Закарпатието – около 100 000 души в най-западната украинска област. Десетилетие наред същият аргумент работеше в обратна посока: правителството на Виктор Орбан го използваше, за да спира сближаването на Киев с ЕС заради украинското езиково и образователно законодателство. През юни 2026 г. Мадяр обяви договорка с Киев за разширяването на езиковите, културните, образователните и политическите права на етническите унгарци. Два месеца по-късно същата общност се появява в държавен акт като изложена на руска, а не на украинска опасност.

 

Последният път, когато темата стигна до гласуване, унгарската делегация застана на другата страна. На 24 февруари 2025 г. Общото събрание на ООН прие украинския проект за резолюция, осъдил пълномащабната инвазия, който настояваше за изтегляне на руските войски. Резултатът беше 93 гласа "за", 18 "против" и 65 въздържали се. Унгария гласува "против" – в единен строй с Русия, Беларус, Северна Корея и САЩ, и единствена от ЕС в тази група. Указанията за септемврийската сесия задължават същата делегация да отстоява точно обратното.

Промяната на курса тръгва от изборите на 12 април 2026 г., когато партията "Тиса" на Мадяр спечели 141 от 199 места в унгарския парламент. Победата сложи край на 16-годишното управление на Орбан. Още преди новият кабинет да встъпи в длъжност на 13 май, Съветът на ЕС завърши на 23 април замразения дотогава заем от 90 млрд. евро за Украйна.

 

Унгарското вето отпадна два дни след като петролопроводът "Дружба" беше възстановен и руският петрол към Унгария и Словакия потече отново, тоест още при управлението на Орбан. Същия ден Съветът прие и 20-ия пакет санкции срещу Русия, спиран месеци наред от Будапеща и Братислава по същия повод. На 1 юни унгарският посланик в Комитета по политика и сигурност съобщи, че страната оттегля ветото си върху Европейския механизъм за подкрепа на мира, инструментът, възстановил на държавите членки част от стойността на оръжието, предадено на Украйна от собствените им запаси.

 

Отпушената по този начин сума е 6,6 млрд. евро при натрупани неудовлетворени искания за над 40 млрд. Дни след съобщението ЕК отказа да потвърди отблокирането, а привеждането в действие изисква правни актове на Европейската служба за външна дейност и последващо одобрение от държавите членки. Ветото падна през юни; публично потвърждение, че средствата са преведени, към 26 август няма.

 

До средата на юни отпадна и последната унгарска пречка пред началото на преговорите. След договорката за правата на малцинствата от 3 юни Будапеща свали възражението и на 12 юни ЕС отвори първи клъстер с Киев – процедура, блокирана още от 2024 г.

 

Декларативната част на обрата е приключена. Материалната се движи бавно, а на места изобщо не мърда. Делът на руския суров петрол във вноса на Унгария е нараснал от 61% през 2021 г. до 93% през 2025 г. При природния газ движението е сходно: от 60% до 90% за същия период, според изчисленията на Центъра за изследване на демокрацията. Предизборната програма на "Тиса" определя тази зависимост като системен риск, но поставя изхода от нея през 2035 г. – осем години след обвързващия срок, приет от Съвета на ЕС през декември 2025 г. за пълно прекратяване на вноса на руски петрол и газ.

 

Приемствеността личи и в 21-вия пакет санкции, приет на 23 и 24 юли 2026 г. вече при правителството на Мадяр. Той продължава специалното изключение за Унгария при покупката и вноса на руски и беларуски наситени ациклични въглеводороди по митническа позиция 2901 10. Срокът, който изтичаше на 25 юли, беше изтеглен до края на 2026 г.

 

Ядреният проект "Пакш II", възложен на "Росатом", също остава на място. Кабинетът обяви, че ще проведе ревизия на финансовите параметри и на рисковете за сигурността, но не и прекратяване. Строителството продължава: на 5 февруари 2026 г. беше излят първият бетон за пети блок, техническият праг, след който Международната агенция за атомна енергия отчита централата като намираща се в строеж. "Росатом" заявява, че работи по график. Атомната енергетика дава около 40% от електроенергията в страната.

 

Външният министър Анита Орбан – енергиен експерт, издигнат от "Тиса", без родство с бившия премиер – формулира линията пред Süddeutsche Zeitung на 4 август: "Търсим прагматично отношение с Москва." По време на същото интервю тя посочи като причина зависимостта от руския петрол и газ, както и договора с "Росатом" за двата нови блока, а самото отношение описа като между суверенни държави, които зачитат интересите си без взаимна намеса.

 

Изявлението дойде ден след като "РИА Новости" публикува необичайно личен коментар срещу Мадяр, в който се твърди, че Унгария върви към "две катастрофи". Текстът завършва с въпрос дали разширението на "Пакш" не излиза твърде скъпо – директна препратка към обявения преглед.