Почина бившият американски държавен секретар Мадлин Олбрайт

Мадлин Олбрайт, която избяга от нацистите като дете в родната си Чехословакия по време на Втората световна война, но стана първата жена държавен секретар на САЩ, а в по-късните си години и феминистка икона, почина на 84-годишна възраст, съобщи семейството ѝ, цитирано от Ройтерс. Олбрайт беше категорично говорещ дипломат в администрация, която се поколеба да се намеси в две от най-големите външнополитически кризи през 90-те години на миналия век – Руанда и Босна и Херцеговина.

"Съобщаваме с прискърбие, че д-р Мадлин К. Олбрайт, 64-ят държавен секретар и първата жена на този пост, почина по-рано днес. Причината е рак", съобщи семейството в Twitter. Олбрайт беше американски посланик в ООН от 1993 г. до 1997 г. и държавен секретар на американския президент Бил Клинтън от 1997 г. до 2001 г.   Мадлин Олбрайт е номинирана от Бил Клинтън на 5 декември 1996 г. за държавен секретар на САЩ. Тя е първата жена, заемала този пост в историята на САЩ.

Предходно Олбрайт е заемала длъжностите постоянен представител на САЩ към ООН, член на Кабинета на президента Бил Клинтън, член на Националния Съвет за сигурност, президент на неправителствената организация Център за национална политика, създаден с цел проучване и обсъждане на различни вътрешни и международни събития. По време на мандата си в ООН тя настояваше за по-твърда линия срещу сърбите в Босна, след като военните сили на босненските сърби обсадиха столицата Сараево.

По време на първия мандат на Клинтън много високопоставени външнополитически експерти в администрацията му не искаха страната да се намесва, защото имаха ярки спомени от затъването на САЩ във Виетнам. През 1995 г. войници на босненските сърби влязоха в три мюсюлмански анклава – Сребреница, Горажде и Жепа, и избиха над 8000 души. САЩ реагираха, като работиха с НАТО по въздушни удари, които доведоха войната до принудителен край, но едва след като от началото ѝ бяха минали три години.

Преживяванията на Олбрайт като бежанка я накараха да настоява САЩ да бъдат суперсила, която използва това влияние. Тя искаше "мускулест интернационализъм", казва Джеймс О’Брайън, старши съветник на Олбрайт по време на войната в Босна. Веднъж тя смутила ръководител на Пентагона, като попитала защо армията поддържа над един милион мъже и жени под знамената си, след като никога не ги използва.

В началото на мандата на администрацията на Клинтън, когато Олбрайт безуспешно настоява за по-бърз и по-силен отговор в Босна, тя подкрепи трибунала за военни престъпления на ООН, който в крайна сметка изпрати зад решетките идеолозите на войната, включително сръбския президент Слободан Милошевич и босненски сръбски лидери.

По време на усилията за притискане на Северна Корея да прекрати програмата си за ядрени оръжия, които в крайна сметка бяха неуспешни, Олбрайт пътува до Пхенян през 2000 г. за среща със севернокорейския лидер Ким Чен-ир и стана най-високопоставения американски официален представител, посещавал потайната комунистическа страна до онзи момент.

След края на администрацията на Клинтън Олбрайт стана икона на едно поколение млади жени, търсещи вдъхновение в стремежа си за възможности и уважение на работното място. "В ада има специално място за жените, които не си помагат взаимно", каза преди време Олбрайт.

Семейството на Орбрайт, която е родена като Мария Яна Корбелова на 15 май 1937 г., бяга през 1939 г. в Лондон, когато Германия окупира Чехословакия. Тя учи в Швейцария до 10-годишна възраст и приема името Мадлин. След войната семейството напуска Лондон и се завръща в Чехословакия, която по това време е напът да попадне под контрола на комунистите.

Бащи ѝ, дипломат и университетски преподавател, който се противопоставя на комунизма, мести семейството в САЩ, където преподава международни отношения в университета в Денвър. Една от любимите му студентки е Кондолиза Райс, която ще стане втората жена държавен секретар през 2005 г. при управлението на републиканеца Джордж У. Буш.

Олбрайт учи в Wellesley College в Масачузетс и защитава докторантура в Колумбийския университет. Тя говори почти перфектно шест езика – чешки, френски, полски, руски и английски. През 1959 г. Олбрайт се омъжва за вестникарския наследник Джоузеф Медил Патерсън Олбрайт, с когото се запознават, докато работят заедно в Denver Post, и имат три дъщери. Развеждат се през 1982 г.