Подводните течения в австралийско-френската криза с подводниците

Избухналата в средата на септември "тежка криза" в отношенията между Париж и Канбера далеч не се изчерпва само с тайно сключената сделка между Австралия и САЩ за 8 ядрени подводници и австралийския отказ от договор с френската "Навал груп" за конвенционални подводници, смятан за най-големия отделен договор за експорт на оръжие, подписван някога, коментира БТА.

Трудно уталожващият се и разбираем гняв на президента на Франция Еманюел Макрон и на първия дипломат на страната Жан-Ив Льо Дриан, по чието време като шеф на военното ведомство през 2016 г. е сключен договорът с Канбера, не е предизвикан единствено от публичното, според Льо Дриан, унижение на Франция заради това "брутално, едностранно и непредвидимо решение". Причината не е и само в загубата на "договора на века" за 12 конвенционални дизелово-електрически подводници на стойност 55 милиарда евро.

На срещата им в Рим американският президент Джо Байдън не се извини официално на Макрон и само благо призна, че САЩ са действали непохватно и без елегантност, но Франция си остава важен партньор. Байдън е казал на френския лидер, че не е знаел, че французите не са били информирани. Австралийският премиер Скот Морисън от своя страна отрече да е лъгал Макрон докато тайно е преговарял за създаването на тристранния съюз между САЩ, Великобритания и Австралия АУКУС и по сделката с подводниците. Морисън посочи също, че още през юни е изразил опасенията си и дълбоки и сериозни резерви пред френския държавен глава, че конвенционалните подводници не отговорят на националния стратегически интерес на Австралия.

Затова не е сигурно дали новината за АУКУС и новия договор наистина е била изненадващ "удар с нож в гърба", както я описа Париж. В момент, когато предстои от Нова година Франция да поеме ротационното председателство на Европейския съюз, а президентските избори през 2022 г. вече са на хоризонта. Еманюел Макрон се стреми да извлече дългосрочни дивиденти от кризата, още повече, че след 16 години начело Ангела Меркел точно сега слиза от европейската политическа сцена.

Наблюдатели смятат, че напористият Макрон иска да стане едноличен лидер на общността и да отстоява плановете си за автономна Европа. Дипломати описват стила на Макрон като директен и дразнещ, съчетан с готовност за самостоятелни действия, с оглед оформяне на нова стратегия за ЕС. Но това не гарантира на френския лидер, че може сам да води Европа, смятат експерти, защото няма причина френската кауза да бъде подкрепена "просто така". Те изтъкват показателното почти пълно мълчание на европейските съюзници след развалянето на френско-австралийския договор за подводниците.

Специалисти преценяват, че в случая е налице дълбока съпротива в Централна и Източна Европа срещу визията на Макрон за самостоятелна европейска отбрана и намаляване на зависимостта от американската защита срещу Русия. Според Джорджина Райт от изследователския институт "Монтен" в Париж, "Франция има визия, но тя често е прекалено настъпателна, а ръководството на Макрон понякога може да бъде разрушително".

Американски коментатори отбелязват, че Париж трябва да си зададе въпроса защо Австралия е избрала да се присъедини към АУКУС и заявяват, че изглежда в Канбера не смятат Франция или ЕС за надеждни алтернативи на американските гаранции за сигурност срещу Китай. Те припомнят, че френски представители са казвали, че Париж не смята азиатския гигант за противник, а за съперник и конкурент, което също поставя нещата в по-различна перспектива.

От друга страна, Вашингтон също трябва да претегли внимателно дали тежестта на постижението, което е АУКУС, и отбранителната сделка, са цена, която си е струвало да бъде платена за сметка на отблъскването на исторически съюзник. Следва да се отбележи и това, че по-малко от седмица след появата на АУКУС се появи и новината, че "Боинг" ще строи нов тип боен летателен апарат в Австралия и ще сглобява там безпилотните си апарати "Лойъл уингман", които използват изкуствен интелект и работят в тандем с пилотирани самолети.

Освен това, австралийският военен министър Питър Дътън заяви, че страната разглежда възможността да наеме или закупи готови подводници от САЩ или Великобритания, за да превъоръжи флота си, още преди пускането на вода на новите ядрени подводници през 2036 г.

Що се отнася до Макрон, за да не изглежда слаб, той може да предприеме по-сериозни стъпки. Идея, която циркулира във Франция, според наблюдатели, е оттеглянето на страната от интегрираната командна структура на НАТО. Париж отново се присъедини към нея през 2009 г. след 43 години отсъствие. Но това е крайна мярка. Сигурно е обаче, че президентът на Франция смята НАТО за отслабен до нефункционалност. Той говори за "европейска стратегическа самостоятелност" и "европейски суверенитет", но останалата част от ЕС не е единна по този въпрос.

Външният министър Льо Дриан е категоричен, че случилото се ще окаже влияние върху новата стратегическа концепция на Организацията на северноатлантическия договор, но не спомена за излизане от алианса.

Същевременно, откакто Великобритания предаде Хонконг на Китай през 1997 г., Франция е единствената европейска държава със значителни териториални владения или постоянно военни присъствие в Тихия океан. А благодарение на АУКУС, Австралия става третата държава, след Великобритания през 1958 г., получаваща американска ядрена технология за строеж на подводници с ядрени двигатели.

На срещата си с Макрон Байдън е обещал САЩ да водят тесни консултации по тяхната стратегия в Индийско-тихоокеанския регион. В общото изявление след срещата с френския лидер САЩ признават значимостта на една по-силна и по-оперативна европейска отбрана - нещо, за което Париж от години търси благословията на Вашингтон. Затова, макар сделката за конвенционалните подводници да потъна, геополитическите подводни течения изтласкват на повърхността оформящи се нови възможности.