Politico: Страните от ЕС обсъждат ядрено превъоръжаване заради политиката на Тръмп

Новият дебат заради разклатеното доверие в САЩ
Много европейски страни публично подкрепят преговорите за създаване на собствен ядрен възпиращ механизъм, който да допълни американските ядрени оръжия. Това се случва на фона на намаляващото доверие в Съединените щати при управлението на Доналд Тръмп. Високопоставени лица от двете балтийски държави са заявили пред Politico, че макар все още да гледат на НАТО като на крайъгълен камък на ядреното възпиране, сега са готови да обсъдят ролята на Европа.

Това добави нов тласък към дебата, който се чу както в публични изказвания, така и в частни разговори на Мюнхенската конференция по сигурност. Нарастващият натиск за започване на сериозна дискусия за ядрените оръжия в Европа е отговор на разклатеното доверие в способността на Съединените щати да отблъснат руска атака. Тези съмнения не бяха разсеяни дори от сравнително помирителната реч на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, според съобщения в медиите.

Естония не изключва участието си в преговорите за общ ядрен възпиращ механизъм в Европа на ранен етап, заяви заместник-министърът на отбраната Туули Дюнетон в интервю. "Винаги сме отворени за дискусии с партньори", каза тя, подчертавайки, че Съединените щати остават "ангажирани да осигуряват ядрено възпиране на съюзническите страни".

Латвийският премиер Евика Силина повтори това мнение. "Ядреното възпиране може да ни даде нови възможности. Защо не?", каза тя, като предупреди обаче, че всички стъпки трябва да са в съответствие с "международните задължения". Тръмп постави под въпрос член 5 от Хартата на НАТО за колективна отбрана, осмя приноса на съюзниците във водената от САЩ война в Афганистан и многократно призовава за анексиране на Гренландия, която принадлежи на Дания (членка на НАТО). Според съобщенията това кара Европа да търси нещо, което официалните лица наричат ​​допълнителен слой "застраховка" срещу Москва.

Френският фактор

На практика това означава да се обърне към Франция и Обединеното кралство – единствените ядрени сили в Европа. За разлика от Лондон, Париж не е член на Групата за ядрено планиране на НАТО, която обсъжда използването на ядрена сила в рамките на алианса. Френските президенти многократно са подчертавали, че националните интереси на Франция имат европейско измерение, но настояват, че всяко решение за изстрелване е единствено на Париж. Както германският канцлер Фридрих Мерц, така и френският президент Еманюел Макрон разгледаха темата за европейското ядрено възпиране в речите си в Мюнхен. Но не всички са съгласни с този курс. Испанският премиер Педро Санчес призна, че Европа трябва да стане по-силна, за да възпре Русия, но заяви: "Твърдо вярвам, че ядреното превъоръжаване е грешен път".

Заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби заяви, че Америка не изтегля ядрения си чадър от континента, въпреки че Вашингтон иска Европа да се активизира и да направи повече за конвенционалната отбрана. Преговорите за критична маса от ядрени оръжия между Франция, Германия и други страни, включително Швеция,са в много ранен етап. Макрон наскоро спомена необходимостта от "преосмисляне на ядреното възпиране", за да се вземат предвид и конвенционалните оръжия, като например ракетите голям обсег на действие. В началото на март той планира да произнесе знакова реч относно подхода на Франция към ядрената ѝ доктрина.

Разговорите за ядрените оръжия на Франция с европейските съюзници "са важни, защото са начин да се формулира ядреното възпиране в цялостен подход към отбраната и сигурността", каза той. Според ядрения експерт Бруно Тертре, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания (френски мозъчен тръст за сигурност), това сигнализира за едва доловима промяна: Франция вижда по-голяма синергия между конвенционалното и ядреното възпиране.

5 варианта за политиката на ядрено възпиране

Нов документ, представен в кулоарите на конференцията, оценява шест различни ядрени варианта за континента:

• удвояване на възпирането от страна на Съединените щати;
• засилване на ролята на Франция и Обединеното кралство;
• разработване на наднационално "евро-възпиране";
• придобиване на нови независими арсенали;
• фокусиране върху конвенционалното (неядрено) възпиране.

Двама висши европейски правителствени служители заявиха, че западните столици теоретично биха могли да помогнат за укрепване на ядреното възпиране на Франция, като предоставят конвенционални военни активи, като например подводници. Париж би могъл също да обмисли разширяване на ядрения си арсенал със субсидии от други страни, добавиха служителите, на които е предоставена анонимност, за да общуват свободно.

Някои страни призовават Франция да се присъедини към официалния процес на ядрено планиране на НАТО, твърдейки, че това би обвързало по-тясно френския арсенал с европейската сигурност. Париж няма намерение да го прави. "Мисля, че всяка дискусия в Европа, която гарантира, че колективно сме още по-силни пред лицето на ядрените заплахи, е отлична. Но никой в ​​Европа не предлага това като заместител на ядрения чадър на Съединените щати", каза генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Сега следващата стъпка е речта на Макрон през март и той е под натиск да превърне думите в дела. "След години на френски опити да разработи общ стратегически подход за възпиране в Европа, често в противоречие с интересите на нашите съюзници, геополитическият контекст сега позволява координиран подход", каза Елоиз Файе, научен сътрудник във Френския институт за международни отношения.

"Сега трябва да превърнем тези думи в конкретни действия и предложения за засилване на европейското възпиране пред лицето на руската заплаха и американската нестабилност", добави тя.