Президент и премиер се изправят един срещу друг на изборите в Хърватия

Ключови парламентарни избори в Хърватия - един срещу друг се изправят действащият премиер Андрей Пленкович и президентът Зоран Миланович.

Борещият се за трети мандат Пленкович е обвиняван в корупция, а президентът евроскептик Миланович шокира хърватите с неочакваното си решение да се включи в надпреварата и категоричния си отказ да се оттегли от настоящия си пост.Проучванията дават преднина на управляващата дясноцентристка Хърватска демократична общност, но се очаква нито една от двете основни партии да не може да управлява самостоятелно.

Премиер срещу президент - изборът, който имащите право на глас 3 милиона и 700 хиляди хървати трябва да направят днес. Първите мъже на държавата се изправят един срещу друг в оспорвана политическа надпревара - очакванията бяха, че премиерът Андрей Пленкович и неговата дясноцентристка Хърватска демократична общност ще спечелят за трети пореден път. Докато през март, когато насрочи изборите, президентът Зоран Миланович не хвърли бомбата като обяви, че той ще е кандидат-премиерът на Социалдемократическата партия - най-голямата опозиционна сила в страната.

57-годишният държавен глава, чийто мандат изтича през януари, отказа да се съобрази с решението на Конституционния съд, че кандидатурата му е несъвместима с президентския пост и не подаде оставка. Миланович е яростен критик на политиката на ЕС, проруски настроен, твърд противник на приемането на Украйна в ЕС и НАТО, както и оказването на военна помощ.

"Днешна Хърватия е олицетворение на престъпността и злоупотребите, а отговорен за тях е не октопод, защото октоподът има прекалено малко крайници. Отговорни са Пленкович и хората около него", каза Зоран Миланович, президент на Хърватия, на 11.04.2024.

Името на 54-годишния премиер Пленкович беше замесено в редица скандали по време на предходните му два мандата, а над 30 министри от кабинета му бяха сменени.

"Дори да сме допускали грешки, работим по това да ги поправим. Имаме енергия, ентусиазъм, отдадени сме и обичаме своята родина", каза Андрей Пленкович, премиер на Хърватия, на 14.04.2024.

Неговата партия е на власт през 2009 г., когато Хърватия става част от НАТО, и през 2013 г., когато се присъединява към ЕС. В началото на миналата година страната беше приета в еврозоната и Шенген.

Корупционните скандали обаче неизменно съпътстват ХДО, а бившият премиер Иво Сандер беше осъден на 9 години затвор за усвояване на милиони от държавната хазна.

За хърватите и днес борбата с корупцията и рекордната инфлация са водещ мотив когато взимат решението кого да подкрепят и дали изобщо да отидат до урните.

2302 са кандидатите за 151-местния парламент. Най-възрастният кандидат-депутат е на 95 години, а най-младият - на 18. Според последните проучвания управляващите ще загубят най-малко 6 от 66-те си места в парламента, а опозицията ще спечели с 4 повече, отколкото на предходните избори.

Очертава се нито една от двете основни политически сили да не получи достатъчно доверие, за да състави самостоятелно правителство.