Путин открито заплашва да разшири войната: Европа и НАТО реагираха

Путин демонстрира готовност да започне по-широк конфликт с НАТО. Литовският външен министър Кястутис Будрис заяви това на среща със свои колеги в централата на Алианса. Междувременно във Великобритания военните заплахи на кремълския диктатор бяха отхвърлени като "същото старо дрънкане на оръжия" и призиви за засилен натиск върху Русия. Телевизионният канал FREEДОМ разследва как Европа е реагирала на последните провокации и пропаганда на Москва.

"Даунинг стрийт" отхвърли изявленията на Путин за подготовката на Русия за война с Европа като поредните празни приказки от Кремъл, съобщава The Guardian. Британският министър на здравеопазването Уес Стрийтинг нарече готовността на Русия за война с Европа "същото старо дрънкане на оръжия".

"Мисля, че трябва да видим това такова, каквото е. А именно, същите стари заплахи, които сме чували от Путин и преди. Иронията е, че ако действията на Путин в Украйна не бяха толкова сериозни, твърденията му за войнствеността на европейските лидери щяха да изглеждат смешни", заяви Стрийтинг.

На 2 декември, преди разговори с американска делегация относно план за прекратяване на войната в Украйна, Путин повтори традиционния наратив на Кремъл за "нежелание за борба", като едновременно с това заяви готовността на Русия да води война с Европа. Вашингтонският институт за изследване на войната (ISW) смята, че заплахите на Кремъл срещу Европа вероятно са насочени към намаляване на участието ѝ в мирния процес и подкопаване на укрепването на отбранителните ѝ способности.

"Путин отправи едва прикрита ядрена заплаха, заявявайки, че ако Европа започне война с Русия, "скоро ще възникне ситуация", в която Русия "няма с кого да преговаря". Заплахите на Кремъл срещу Европа вероятно са насочени към възпиране на участието на Европа в мирния процес", се казва в доклада на ISW.

Междувременно, генералният секретар на НАТО Марк Рюте подчерта, че няма да отговаря на всеки агресивен коментар от Москва. Това не е първият път, когато генералният секретар демонстрира сдържана реакция на заплашителни изявления от Кремъл.

Например, в началото на ноември Рюте беше помолен да коментира заседанието на Съвета за сигурност на Русия, което Путин свика, след като САЩ обявиха нови ядрени опити. Рюте отговори, че отдавна е спрял да отговаря на подобни демонстративни събирания.

На 2 декември, на среща на външните министри на НАТО в Брюксел, генералният секретар отбеляза, че дипломатическите усилия все още продължават. "Що се отнася до Украйна, всички ние осъзнаваме, че нашата сигурност е тясно преплетена и всички работим за прекратяване на войната срещу Украйна и установяване на справедлив и траен мир. Приветстваме продължаващите усилия на Съединените щати за постигане на тази цел и съм уверен, че тези продължаващи усилия в крайна сметка ще доведат до възстановяване на мира в Европа", подчерта Марк Рюте.

Министрите на ЕС реагираха на изявленията на Путин за готовността му да се бори с Европа. По-специално, Нидерландия и Швеция призоваха за увеличаване на разходите за отбрана на НАТО в отговор. "Ние знаем, и особено тези от нас, които живеят близо до Русия, че те представляват реална заплаха. Ето защо трябва да ги възпираме с всички възможни средства", заяви шведският външен министър Мария Малмер Щенергор на среща в щабквартирата на НАТО.

Литовският външен министър Кястутис Будрис е убеден, че Путин планира да участва в по-широк конфликт с НАТО.

Междувременно латвийският външен министър Байба Браже призова хората да не слушат руската пропаганда и дезинформация. "Путин постави своите "червени линии" преди войната (срещу Украйна, бел. ред.) и ги промени по време на нея. Нашата задача е да гарантираме, че ние, като НАТО, сме толкова силни, колкото сме били; ние поддържаме мира от създаването на НАТО (...) Това е нашата задача и това ще направим", отбеляза тя.

Латвия планира да завърши изграждането на ограда на границата с Русия до края на 2025 г., според латвийските медии. В същото време активно се внедрява технологична инфраструктура за защита на външната сухопътна граница. Проектът е планиран да бъде завършен до края на 2026 г.