Русия се готви да иска заем от Китай

Руските власти обмислят възможността за привличане на заем в юани от Китай, заяви финансовият министър Антон Силуанов в интервю за РИА Новости. По думите му съответните правомощия са възложени на Министерството на финансите в закона за бюджета.

"Има правно основание да се привличат заеми в юани. Преговорите с китайските партньори се водят отдавна", каза Силуанов и отбеляза, че "все още няма решение". Последният кръг се проведе в края на миналата година, каза министърът, без да уточнява дали е постигнат напредък.

Проектът за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия след рязкото влошаване на отношенията със Запада през 2014 година. Тиражът им в размер на около 6 милиарда юана (до 1 милиард долара по старите валутни курсове) първоначално беше планиран за 2016 г., след което отложен за 2017 г. През март 2019 г. тогавашният заместник-министър на финансите Сергей Сторчак призна, че няма напредък в преговорите.

След началото на войната с Украйна правителството отново възроди идеята за държавни облигации в юани, надявайки се да привлече пари от китайски инвеститори и да замени западния капитал с тях. Но всичко се провали: през септември 2022 г. заместник-министърът на финансите Тимур Максимов заяви, че все още не е възможно да се постигне споразумение. Пекин позволява така наречените панда облигации на чуждестранни кредитополучатели. Но те се продават на вътрешния пазар на Китай и трябва специално разрешение за да се изнесат пари извън страната.

През 2024 г. Министерството на финансите ще трябва да намери 1,6 трилиона рубли за финансиране на бюджетния дефицит, в който за първи път от съветската епоха всяка трета рубла се отделя за армията и войната. Според закона за бюджета, с разходи от 36,6 трилиона рубли, Министерството на финансите планира да получи само 35 трилиона рубли приходи. Получената разлика трябва да бъде покрита чрез заеми на вътрешния пазар и използване на пари от Фонда за национално благосъстояние.

В началото на 2024 г. обаче във ФНБ са останали само 55,9 милиарда долара ликвидни активи, което е наполовина по-малко, отколкото преди началото на войната (113,5 милиарда долара). Тази година Министерството на финансите планира да похарчи още 1,3 трилиона рубли от този фонд за финансиране на бюджетния дефицит, а Министерството на икономическото развитие ще вземе още почти 900 милиарда рубли за инвестиционни проекти.

Това означава, че Русия де факто няма застраховка срещу нова криза. Ако петролът струва 50 долара, това ще източи още 1,5-2,0 трилиона рубли от резервите, в допълнение към повече от 2 трилиона рубли, отишли за покриване на дефицити и инвестиционни проекти, изчислява Евгений Суворов, икономист в ЦентроКредитБанк. "При този сценарий ще достигнем изчерпване на резервите в началото на 2025 година. Казано по-просто, Русия вече няма застраховка срещу спад в цените на петрола", заключава Суворов.

Източник: The Moscow Times