Руският саботаж може да принуди НАТО да прибегне до чл. 5 за колективна отбрана

Хибридната война, която Русия започна в западните страни, може да ги принуди да дадат на Москва съвместен отговор. Увеличаването на случаите на саботаж може да накара НАТО да помисли за прилагането на член 5 от хартата за колективната отбрана, предупреди директорът на германското външно разузнаване. Но засега европейските страни се страхуват да направят това.

Ръководителят на БНД Бруно Кал бе  цитиран  от Ройтерс да заявява на конференция на Германския съвет за външни отношения, че очаква Москва да засили още повече хибридната война. Широкото използване на хибридни мерки от страна на Русия повишава риска НАТО в крайна сметка да обмисли използването на член 5 за колективната отбрана. В същото време струпването на военна мощ от страна на Русия означава, че пряката военна конфронтация с НАТО се превръща в една от опциите на Кремъл.

Колективната отбрана означава, че нападение срещу един от членовете на НАТО ще се счита за нападение срещу всички членове на алианса, припомня The Moscow Times. Този принцип е залегнал в член 5 от Северноатлантическия договор. Единственият път, когато е бил използван, е след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г., но НАТО е предприемало мерки в рамките на колективната отбрана няколко пъти, включително в отговор на ситуацията в Сирия и нахлуването на Русия в Украйна, според уебсайта на алианса.

Според Кал до края на десетилетието руските въоръжени сили вероятно ще са подготвени да атакуват НАТО, още повече, че те ще използват войски, закалени в битка в Украйна. Междувременно НАТО и западните разузнавателни агенции предупреждават, че Русия стои зад нарастващия брой враждебни дейности в евроатлантическия регион - от кибератаки до палежи, запалване на колети, предназначени за транспортиране със самолети, и повреда на подводни кабели и газопроводи.

"ГРУ (Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, руското военно разузнаване, бел. ред.) по-специално непрекъснато се стреми да създаде хаос по улиците на Великобритания и Европа",  каза  през октомври Кен Маккалъм, генерален директор на британската служба за вътрешна сигурност MI5. "Опасните действия се извършват с нарастващо безразсъдство", добави той.

Но досега няма обща реакция от страна на НАТО или ЕС. Част от пасивността произтича от страха, че някои европейски правителства ще бъдат въвлечени в конфликт, за който не са подготвени, каза Даниел Байман, експерт по тероризъм и неконвенционална война в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. "Повечето страни не искат да влизат в открита конфронтация с Русия в по-голяма степен, отколкото вече го правят", каза той пред Politico. Те се страхуват от ескалация... което ще доведе до влошаване на ситуацията".

Нерешителността се изразява дори в речника, заяви литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис на конференция по сигурността в Рига през октомври:

"Защо наричаме тази война хибридна война? Защото тогава не е нужно да правите нищо. В края на краищата, ако го наречете тероризъм, тогава се подразбира, че трябва да реагирате по някакъв начин".

Големият проблем с принципа на колективната отбрана е, че "няма ясна дефиниция" за хибридна война сред съюзниците, обясни пред Politico Марек Кохв от Естонския международен център за отбрана и сигурност, който преди това е работил в отдела за отбрана и разузнаване. Друг важен проблем, според него, е установяването на връзка между руските специални служби и саботажа: "Обикновено това се случва малко по-късно".

Дори и в най-опасните ситуации, кампанията за дестабилизация на Русия изглежда внимателно калибрирана, за да не провокира колективен отговор на НАТО. В същото време Кремъл изглежда постепенно увеличава натиска да види до къде може да стигне и същевременно "да му се размине". 

"Русия тества член 5, за да увеличи несигурността", каза пред  Politico  депутатът от Бундестага Родерих Кизеветер, бивш офицер от Генералния щаб на Бундесвера.

Според БНД ръководството на руското министерство на отбраната се съмнява, че дори в случай на извънредна ситуация всъщност ще бъде приложен член 5, каза Кал: "Засега нямаме доказателства, че Русия възнамерява да започне война, но ако подобни настроения надделеят в Москва, рискът от военна конфронтация ще се увеличи през следващите години".

Според Кал, ако Русия нападне една или повече страни от НАТО, това няма да бъде за завземане на територия, а за тестване на "червените линии", поставени от Запада, за да подкопае единството на НАТО като отбранителен съюз. Според Москва тази цел ще бъде постигната, ако член 5 не бъде задействан в случай на руска атака, каза Кал.

"За да се постигне тази цел, не е необходимо да се изпращат танкови армии на запад, достатъчно е да се изпратят малки зелени човечета, които да защитават предполагаемо потиснатото руско малцинство в балтийските държави или да коригират границата [с Норвегия] на архипелага Свалбард", подчерта той.