The Guardian: Чешкият президент призова НАТО да "покаже зъби" в отговор на провокациите на Русия

Чешкият президент Петър Павел призова НАТО да "покаже зъби" в отговор на многократните опити на Русия да изпита решителността на алианса на източния му фланг, предлагайки серия от мерки, включително спиране на интернет, изолиране на руски банки от глобалните финансови системи и сваляне на самолети, нарушаващи въздушното пространство на алианса. Чешкият държавен глава заяви това в интервю за The Guardian в Прага.

Павел призова за "достатъчно решителни, може би дори асиметрични" мерки в отговор на провокативното поведение на Москва към алианса, в противен случай, каза той, съществува риск Кремъл да ескалира действията си. Изданието припомня, че 64-годишният генерал в оставка и бивш председател на Военния комитет на НАТО има опит в отбранителния сектор, рядкост сред европейските лидери.

Годините му на преговори с Москва в рамките на преустановения Съвет НАТО-Русия го направиха влиятелна фигура за бъдещето на алианса и заплахите, пред които е изправен. Павел изрази разочарование от "липсата на решителност от страна на Съединените щати да окажат допълнителен натиск върху Русия", въпреки че се въздържа от директни критики към Доналд Тръмп, който продължава да поставя под въпрос бъдещето на ангажимента на Вашингтон към алианса. Чешкият президент отбеляза, че не вярва, че "всякаква пряка критика към Съединените щати ще помогне на този етап".

Вместо това той се съсредоточи върху необходимостта да се насърчат членовете на НАТО да заемат твърда позиция срещу Русия. Той отбеляза, че след незаконното анексиране на Крим през 2014 г. Москва е изучавала операциите на НАТО и е "развила стил на поведение, който почти достига прага за позоваване на член 5, но винаги остава малко под това ниво". Член 5 от Договора за НАТО постановява, че въоръжено нападение срещу един член се счита за нападение срещу всички членове.

"Когато ги попитах (руските военни лидери, бел. ред.) защо извършват тези провокативни действия във въздуха, прелитайки над военни кораби в Черно или Балтийско море, отговорът им беше: "Защото можем". Точно такъв вид поведение си позволихме".

"След анексирането на Крим многократно обсъждахме възможността за продължаване на агресията, но това, от което най-много се страхувах, не беше открита военна агресия срещу страна членка на НАТО, а по-скоро провокация, която няма да достигне прага, предвиден в член 5.", добавя Петър Павел.

"Ако някои европейски лидери "винаги дават предпочитание на дипломатическо решение, въпреки че руснаците не показват готовност за това", НАТО рискува да се раздели и да загуби способността си да действа", добави той.

"Русия, за съжаление, не разбира учтив език. Тя разбира главно езика на силата, който в идеалния случай е съпроводен с действия... Ако нарушенията на въздушното пространство на НАТО продължат, ние ще трябва да вземем решение дали да свалим дрон или пилотиран самолет".

Президентът на Чехия отбеляза, че алиансът трябва да обмисли и "асиметрични" мерки, "които не убиват хора, но са достатъчно осезаеми, за да може Русия да разбере, че това не е пътят, който трябва да поеме".

"Например, прекъсване на интернет или сателити – видяхте каква се случи след спирането на Starlink на бойното поле... – или прекъсване на руските банки от финансовата система", предлага той.

Повтаряйки скорошни предупреждения на полския премиер Доналд Туск, Павел каза, че "ако не реагираме на смущенията, с които се сблъскваме днес, Русия вероятно ще ескалира действията си".

"Тяхната доктрина има разпоредба, наречена "ескалация за деескалация"... Мисля, че каквото и да позволим, те ще се опитват все повече и повече", каза той. "ЕС говори за руския скрит флот от години, но когато най-накрая предприе действия, "изведнъж целият флот беше пренасочен към други региони".

Припомняме, че във вторник изтребител свали украински боен дрон, вероятно "отклонил се" в Естония, което доведе до предупреждение за въздушна тревога в част от страната. Това е първият път, когато такъв дрон е свален над естонска територия. Павел също предупреди, че мирът в Европа вече не може да се приема за даденост.