Тръмп подписа учредителната харта на Съвета за мир в Давос

Тръмп подписа учредителната харта на Съвета за мир в Давос. Новата международна инициатива има за цел разрешаване на глобални конфликти и по‑ефективна миротворческа политика. Формално тя беше представена на Световния икономически форум в Давос като механизъм за посредничество, първоначално фокусиран върху конфликта в Газа и последващата фаза на примирието и възстановяването на региона. Идеята е да се съберат държави и лидери в един съвет, който да работи по трайни решения на войни, вместо чрез традиционните структури на ООН.

Инициативата е представена от Тръмп като по‑гъвкава и ефективна алтернатива на Организацията на обединените нации, която според него е неефективна при решаването на ключови конфликти, включително този между Израел и "Хамас".

Проектът предвижда Съветът за мир да бъде международен орган с:

• председател – Доналд Тръмп, който може да запази позицията си дори след края на президентския мандат според някои медийни съобщения;

• многогодишен мандат за членството на държавите, като страни, които плащат значителни вноски (над 1 млрд. долара), могат да получат постоянно място;

• изпълнителни структури с известни фигури като Джаред Къшнър, Марко Рубио и Тони Блеър, които да участват в управлението;

Според устава финансирането ще идва от вноски на държавите, а Съветът може да надхвърли функциите си в Газа и да се опита да решава и други глобални конфликти.

Кои страни са се съгласили да се присъединят?

До момента няколко държави са официално потвърдили, че приемат поканата. Държавите, заявили, че подкрепят усилията за мир в контекста на конфликта в Газа и целта за устойчиво примирие, са: Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Турция, Египет, Йордания, Индонезия, Пакистан, Катар, Виетнам, Казахстан, Унгария, Мароко, Беларус, Аржентина. В списъка, цитирани от медии, присъства и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, въпреки вътрешни критики в Израел относно включването на страни като Турция и Катар. 

Страни, които засега отказват - правителствата им изразиха опасения, че инициативата може да подкопае съществуващите международни структури и ролята на ООН: Франция, Дания, Норвегия, Швеция и Словения. Множество други страни, включително Индия, Япония, Тайланд и членове на Европейския съюз, са били поканени, но все още не са дали окончателен отговор.