Виктор Ерофеев: Шоуто на гробарите на Европа

Виктор Ерофеев, писател, "Новая газета"

Говоря за заглавието на неговия памфлет "Открадването на Европа 2.0". Но Богомолов не е първият или дори вторият в измислянето на този сюжет. Руските славянофили с постоянство, на което да се завиди, хиляди пъти настояваха, че Европа умира, гние в бездуповност в продължение на десетилетия. Те бяха заменени от неграмотните съветски гробари на Европа. Сега се появи цяло стадо нови гробари - не помнещи предишните, но сякаш излюпени от едно и също яйце с тях. Какво е това яйце? Това е манията на неукия да поучава умния човек.

Достоевски обичаше старата Европа, но не харесваше новите "европейски камъни" (има се предвид романът на Достоевски "Юноша", в които писателят пише, че н аруснаците им е мил и драг всеки камък в Европа). В това и само в това си прилича с него новозаявилият се ценител на "историческите" западни ценности - нека го наречем КБ (Константин Богомолов, бел. ред.). Достоевски видя в "Бесове" ужасното бъдеще на Русия. KБ не намери нищо добро в бъдещето на Европа.
"Ето го....Той се прибира у дома с красива немска кола, в  тоалета му няма нищо руско, къщата му - европейски комфорт. Отваря американски компютър, поглежда швейцарски часовник. Време е! Време е, приятелю, да се бием с новите камъни на Европа".

В крайна сметка, къде са тези камъни? Във вътрешните органи. И скоро следва смърт. О, колко прекрасно живееше Европа преди фаталната си болест, давайки на света и нас също своите прекрасни дарове! Музика, философия, литература, театър, научни открития, индустрия, човешки права ... Сега, в агонията си, оказва се, Западът бълнува с някакви гадни странности, в Америка същият Запад унищожава паметници на Колумб, всички се крият от тълпите бежанци, масово полудяха по радикалния феминизъм, всички са изтормозени от фантомните болки на агресията и малтретирането. И други подобни стереотипи. Изобщо не е необходимо руският човек да обича Запада. Но да не обичаш Запада означава да подпишеш собствената си мизерия. Защо не атакувате язвите на Иран, Китай, Северна Корея? Защо? Защото на такива като Богомолов не им пука за тях. Но пък иначе се грижим за камъните на Запада, ние, вечните полуевропейци, мислещи единствено със стереотипи относно историята и днешния ден на Европа.

Междувременно Европа не дължи нищо на никого. Свикнали сме да мислим, че нашата майка Русия не дължи нищо на никого и затова е свободна да съди всички, бидейки изключително духовно образование в плен на вечната бедност и безнадежден авторитаризъм. Но Европа на "старите" и "нови" камъни не крие факта, че е преминала през огромен брой изпитания. Да не отиваме назад чак до Инквизицията, но нека не забравяме нито страстта й към комунизма, нито 12-те години на нацизма, нито страстта към маоизма, която обзе много студенти през 1968 година.

Европа е свят на сложно, несъвършено и творческо съществуване. Тя пропада в изкушенията на вярата и неверието, но за да се разбере нейната сила, трябва да се видят не само странните феминити, но и стабилните институции, решителни медии, които веднъж уволниха германския президент, победиха Тръмп и намериха възможност да се справят с Брекзита. За да видите, заедно с KБ в огъня на Нотр Дам края на Кръста (с главна буква), на християнството, това дори не е славянофилство, а е най-примитивно езичеството.

Европа премина през греховете на колониализма, арогантността и вярата във върховенството на своите идеали. Това време приключва. Европа търси нови пътища. Понякога изглеждат абсурдни за човек, отдалечен от Запада. Но Западът вече е гледал на себе си през очите на Кафка, който блестящо отразяваше абсурдността на съществуването. Не е ли по-добре със същия взискателен поглед, скъпи протестиращ КБ, да погледнете себе си и родината си, страната, от която милиони талантливи хора са избягали през последните години, страната на външните тоалетни и невероятно ниската продължителност на човешкия живот?

И още повече, такава наивна, безпомощна, примитивна критика, която се предлага в манифеста на КБ, няма да помогне. Не поучавай учения, пеят нашите деца песничката на Вася Пряников, защото ще изядеш ("говна печёного", се пее в тази песен от 2002 г., бел. ред.)... и така нататък ... Мисля, че Богомолов е искрен в своите критични мятания. Но това може да е дори по-лошо от това да бъдеш неискрен опортюнист.