Скорошното изгонване на двама руски дипломати от Колумбия заради шпионаж не е единичен случай. За да се разбере значението на този акт е нужно да се анализира историческия контекст.
Русия води геополитическа игра в Латинска Амерка, опитвайки се да разшири своето присъствие в региона, за да противостои на Съединените щати. Целта й е, докато се възползва от съществуващите в региона социални и икономически напрежения, изострили се след пандемията от коронавирус, да прокара своите интереси.
Постепенното завръщане на Русия в Латинска Америка започна по време на управлението във Венецуела на Уго Чавес. Първоначално то се осъществяваше чрез заеми и продажба на оръжие и военно оборудване. Този алианс се оформи в момент, когато отношенията на Чавес със САЩ се влошаваха, причина за което беше враждебната реторика срещу Съединените щати на венецуелския лидер и подкрепата му за Фидел Кастро. Във Венецуела Русия видя не само правителство със сходни интереси, но така също страна с огромни нефтени богатства, обусловени от най-големите в света нефтени запаси. Москва провидя в изграждането на този съюз възможност да създаде на територията на Венецуела мощна база за разпространението в региона своите интереси, както направи това с Куба половин век преди това. През 2006 г. Русия и Венецуела подписаха споразумение за продажбана н аКаракас на въоръжение за сумата от 2,6 млрд. долара. През 2009 г. Венецуела получи танкове Т-72 и ЗРС С-300, които по това време бяха доста модерни за времето си. При управлението на Николас Мадуро този алианс укрепна и продължи своето съществуване.
Русия поддържаше и други леви диктатури в региона, в това число държави от т.н. Клуб „Боливар“ като Никарагуа начело с Даниел Ортега, Боливия, начело с Ево Моралес и Еквадор, начело с Рафаел Кореа.
Джон Кели, бивш професионален военен, а сега шеф на администрацията на Белия дом, през 2015 г. заяви пред американския Сенат, че „от 2008 г. Русия систематично увеличава своето присъствие в Латинска Америка със средствата на пропагандата, продажбата на оръжие, военна техника и чрез разширяване на външната търговия. По време на управлението на Владимир Путин ние видяхме явно завръщане към методите на студената война. В рамките на своята глобална стратегия Русия използва проекцията на сила, за да подкопае правителството на САЩ и да ерозира американското влияние в Западното полукълбо“.
Русия протегна ръце към най-различни страни, в опит да прокара своята стратегия за глобалн овлияние. През 2018 г. САЩ изгониха заради шпионска дейност 60 руски дипломати, което доведе до закриване на руското консулство в Сиатъл. В началото на 2020 г. в Италия беше задържан френски офицер, обвинен в шпионаж и беше привлечен към наказателно отговорност. Бурлин също изгони руски шпиони заради убийството на бившия чеченски полеви командир Зелимхан Хангошвили, потърсил политическо убежище в Германия и преселил се там, след като през 2015 г. беше станал обект на покушение в Грузия. На 9 декември т.г. Колумбия изгони двама руски дипломати заради шпионаж. Скоро след това стана известно, че поради същата причина и Холандия е поискала да се приемат аналогични мерки срещу дипломатически служител в руското посолство в Хага.
Руските планове срещу Коумбия имат своите корени в разбирането, че ако успее да обърне политическата ситуация в Колумбия, то Вашингтон ще инкасира голяма загуба и ще се увеличи заплахата към САЩ. Основният извод е, че намесата на Русия в Колумбия се извършва по една и съща схема, която се прилага в мног острани, с прилагането на сходи техники. Може да се прогнозира, че заплахата от руските шпиони в страната и района ще се съхрани, а обществеността в Колумбия знае много малко за истинските мотиви на Москва и за тази игра на премерване на силите, на шпионски активности и геополитически интереси.
Източник: Semana
https://www.semana.com/mundo/articulo/el-espionaje-ruso-en-contexto-historico/202006/
%20(2).JPG?s=352016)
.JPG?s=129380)
