Делото за смъртта на Чората приключи без наказания за виновните полицаи

Върховният касационен съд (ВКС) окончателно сложи точкa на делото за смъртта на Ангел Димитров-Чората, след като призна петимата подсъдими полицаи за виновни, но не ги наказа, съобщава Lex. Това се случи, тъй като върховните съдии приеха (решението виж тук), че Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков са причинили смъртта на Чората поради небрежност, но тъй като за убийство по непредпазливост давността е изтекла отдавна, петимата няма да бъдат наказани.

Чората загина на 10 ноември 2005 г. в Благоевград при полицейската операция "Респект", разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. След това беше съобщено, че Димитров е бил пребит от полицаите, участвали в акцията по задържането му, а обвинени и дадени на съд бяха петимата униформени. Впоследствие лекарите заключиха, че той е починал от задушаване, защото е бил с белезници на гърба и поставен по очи на земята, като тялото му е и притискано. Спорният въпрос беше полицаите ли са го притискали или собственото му тегло. Първоначално Софийският военен съд призна за виновни и петимата за това, че са убили Димитров умишлено и с особена жестокост, като Писов беше осъден на 19 години затвор, а останалите на по 18 години лишаване от свобода. Последва „съдебна въртележка“ между инстанциите, като Военно-апелативният съд (ВоАпС) първо върна делото, след това потвърди присъдите, но решението му беше отменено от ВКС, накрая намали наказанията на подсъдимите на половина, а ВКС окончателно ги оправда през 2011 г.

След това обаче процесът беше възобновен, защото близките на Чората осъдиха България в Страсбург. Така делото отново се върна във ВоАпС, който още преди 3 години измени обвинението в убийство по непредпазливост и не наказа подсъдимите заради изтеклата давност. После обаче друг състав на ВКС реши наново делото като въззивен съд, защото констатира толкова сериозни недостатъци в решението на военните съдии, че те обезсмислили мотивите му.

Така върховните съдии осъдиха полицаите на по 7 години затвор, след като на свой ред приеха, че те са убили Чората, като не са целели пряко умъртвяването му, но съзнателно са допускали настъпването на смъртта му, като им било безразлично дали ще умре. Униформените дори влязоха и в затвора след тази поредна присъда. Решението на съда в този случай обаче подлежеше на проверка чрез възобновяване на делото, както се и случи, след като върховните съдии приеха после, че основното заключение за механизма на смъртта на Димитров е противоречиво. В новото окончателно решение ВКС приема, че полицаите са извършили убийството по непредпазливост като са бездействали. След като сложили белезници на Чората и го съборили на земята, той започнал да вика, че се задушава, но униформените не направили нищо. В мотивите на съда се казва, че след като подсъдимите са възприели виковете на Димитров, са били длъжни да вземат всички предпазни мерки, за да не се задуши – например да го обърнат по гръб или настрани, да го изправят и дори да му свалят белезниците.

"Всеки един от тях е могъл да стори това, доколкото не е имало причини от обективен характер, които да са им попречили. Именно поради тяхното противоправно бездействие е настъпил общественоопасният резултат", пише ВКС. Според вещите лица Димитров е можел да оцелее, ако още в началото на задушаването му е била дадена възможност да продиша отново. Съдът приема, че убийството е извършено поради небрежност, защото полицаите са могли и са били длъжни да предвидят последиците от действията си.

"От една страна, това е така, тъй като пострадалият многократно, в хода на целия процес по задържането му, чрез виковете си е сигнализирал за проблем с дишането, който с оглед на естеството си, в нито една ситуация не бива да бъде подценяван. Подсъдимите не са проявили дължимата грижа и внимание в такава голяма степен, че са пренебрегнали очевидното за всеки друг в същата ситуация. Те са чули виковете на пострадалия Димитров за това, че не може да диша и са възприели особеностите на неговата фигура, а именно наднорменото тегло, т. е. те обективно са могли да възприемат със съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими за предвиждане на съставомерните последици, а и реално са разполагали с необходимото време (Димитров е повтарял, че не може да диша още от началото на задържането му) за протичане на онези мисловни процеси, които да доведат до предвиждане на резултата и до възможност за избор на своето поведение. Ето защо, при подсъдимите е била налице обективна възможност за предвиждане на общественоопасните последици", пише в решението.

Изтеклата давност обаче не важи за обезщетенията на близките на Чората, които са общо 170 000 лева.