Горанов: Инфлацията би могла в някакъв обозрим период да се нормализира, но се опасявам, че дотогава ще сме изпуснали бюджета

 "Инфлацията би могла в някакъв обозрим период да се нормализира, но се опасявам, че дотогава ще сме изпуснали бюджета. Няма хипотеза да обменяме лев за евро на различен от сегашния курс", каза в аудиокаста "Това е България" на "Фокус" бившият министър на финансите Владислав Горанов в коментар по темата какви са шансовете ни за Еврозоната, когато инфлацията е двуцифрено число, а бюджетният дефицит много над 3%.  

"Знаете, че Еврозоната има критерии. Ако по някакъв начин с времето инфлацията може да бъде успокоена и за това ще помогне и ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ), общо взето естествените процеси, които ще настъпят в икономиката в следващите няколко месеца, в това число и прогнозите за забавянето на икономическия растеж, оттам вероятно и на потреблението, инфлацията би могла в някакъв обозрим период да се нормализира, но опасявам се, че дотогава ще сме изпуснали бюджета", каза Горанов.

"Последната година с дефицит под 3%, според мен, в следващите няколко години ще остане 2022 година. Не искам да съм лош пророк, но от моя опит близо 20 години в Министерството на финансите на различни длъжности, в това число и зам.-министър и два пъти министър, показва, че трудно се постига такъв значителен темп на консолидация, такова значително свиване на дефицита. Тук говорим за близо 4 процентни пункта. Това е колосално свиване, което не виждам на практика как би могло да се случи без драстична промяна в някои разходни политики", допълни той.  

Горанов сподели, че не вижда кой ще ореже пенсии или кой ще ореже заплати, или някакво драстично посягане на данъчния модел – нещо, което, освен че ще е пагубно за икономиката и за бизнеса, едва ли ще постигне целите си да влязат толкова много повече приходи в бюджета.  

"Неслучайно и Министерството на финансите анонсира мерки, свързани с приходната част на бюджета, като една от най-непопулярните и дискусионна мярка, която не крия, че и аз не подкрепям, е свързана с т.нар. Данък "Солидарност" или "Солидарна вноска в бюджета", Данък "Свръхпечалба". Според мен дори и еднократен ефект някакъв да бъде постигнат, това крие огромни рискове за промяна на поведението на икономическите субекти, намаляване на инвестиционната им активност", каза още бившият финансов министър.

По мнението му, ако трябва да се търси някакво решение частично в приходната част, той би заложил на косвените данъци, а не на преките данъци.  

"Споделям мнението на някои икономисти, бивши колеги, с които съм работил, че ако трябва краткосрочно да се постига бърза консолидация – това е терминът за намаляване на дефицита, би могло да се мисли за друг модел ДДС, т.е. връщане към ДДС ставките от 2019 година без всички тези облекчения, които тогава се направиха с ясното съзнание, че няма да доведат до намаление на цените, а по-скоро ще подпомогнат бизнеса да постигне по-големи  маржове в пост-КОВИД кризата в някои сектори. Но със сигурност и увеличението на Данъка върху добавена стойност и премахването на облекченията, които бяха въведени за някои сектори, ще е само частично решение на проблема, който много бързо се отвори пред нас", допълни той. 

Горанов коментира и въпроса кой заложи коловозите на свръхдефицита – служебните правителства или редовното между тях:  "Според мен, без да искам да персонифицирам, още от служебното правителство като служебен финансов министър Асен Василев тръгна в една посока по отношение на пенсиите, която беше ясно, че няма да доведе до нещо стабилно и устойчиво, като кръпките върху пенсионната система и желанието много бързо да се увеличат пенсионните доходи, освен че донякъде изкриви модела, защото най-много нараснаха най-ниските пенсии, които не са свързани с осигурителен принос, и създаде демотивация между отделните категории пенсионери, отвори тази огромна дупка в държавното обществено осигуряване.

Пак повтарям, пенсиите са ниски, но за да се повишат, не става с такъв тип мерки, става с ръст на икономиката, става с по-добра производителност, става с повече осигурителни вноски в пенсионния фонд. С декрет пенсиите не се увеличават. И видяхме, че в момента, в който се опитахме да действаме по този начин, освен че отворихме голяма дупка в бюджета, другият ефект е, че напомпахме инфлацията и голяма част от така желаното увеличение на пенсионерите се събра през универсалния инфлационен данък". 

На въпроса има ли риск някое следващо правителство да се изкуши да посегне на курса на лева към еврото, Горанов подчерта: "Не, няма такава хипотеза. Механизмът на валутен борд предполага курсовата стабилност да е покрита с резервите, които БНБ управлява. Курсът е фиксиран по закон от доста години, отделно ако спекулацията е, че видите ли, че някой между престоя ни в ERM II и влизането в Еврозоната от нашите европейски партньори може да повдигне тази тема, и това има лесен отговор: още през 2020 година, когато трябваше да променим Закона за БНБ, за да отговорим на изискванията за влизане в ERM II, още тогава с решение, прието с огромно мнозинство в Народното събрание, се каза, че България преговоря с европейските партньори за влизане в Еврозоната само при този курс 1.95583. И ако се появи, а аз не очаквам това да се случи, глас отнякъде, че курсът трябва да бъде различен, България не влиза в Еврозоната. Т.е. няма хипотеза да обменяме лев за евро на различен от сегашния курс".