Инфлацията в еврозоната е най-висока от 2008 г.

Рязкото повишаване на цени на петрола и газа тласнаха годишната инфлация в 19-те страни, които използват еврото, до най-високата стойност от повече от десетилетие през септември, съобщава Асошиейтед прес. Икономисти и централни банкери казват, че скокът в цените на енергията е временен - ​​но въпреки това правителствата се опитват да облекчат ситуацията от по-високите сметки за комунални услуги за домакинствата.

Статистическата агенция на Европейския съюз "Евростат" заяви в петък, че инфлацията е достигнала 3,4%, спрямо 3% през август и е най-високата от 2008 г. Общото равнище на инфлация е подсилено от рязкото увеличение на цените на енергията със 17,4%. Икономистите и Европейската централна банка казват, че скорошният скок на инфлация е временен и ще отслабне през следващата година. Това не премахна опасенията от скокове на цените и недостиг на газ тази зима.

Природният газ се търгува в петък в Европа на 94,46 евро (109,36 долара) на мегаватчас, почти пет пъти по-високо, отколкото в началото на тази година. Причините включват силно търсене в Азия, по-малко предлагане от Русия и студено време през зимата, което доведе до изчерпване на резервите. По-високите цени на природен газ и електроенергия засилиха безпокойството сред европейските правителства, които предприемат стъпки за ограничаване на увеличението на сметките за битови комунални услуги чрез субсидии и намаляване на данъците.

Природният газ е ключово гориво за производство на електроенергия, така че по-високите цени на газа означават по-скъпи сметки за електроенергия. Базовата инфлация, която изключва летливите горива и храните, бе по-скромна - 1,9%. Въпреки по-високите показатели на инфлацията в последно време, ЕЦБ посочи, че няма планове да затяга паричната политика. Централната банка вижда по-висока инфлация в резултат на преходни фактори като затруднения в предлагането и статистически сравнения с изключително ниски цени на енергията година по-рано по време на затъването в пандемичната рецесия.

Банката прогнозира, че инфлацията ще отстъпи следващата година, а президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че няма да прекалява, като намали подкрепата си за икономиката, за да се противопостави на временната инфлация. Прогнозите на персонала на централната банка предвиждат инфлация от едва 1,7% през следващата година и 1,5% през 2023 г., под целта на банката от 2%, считана за най-добра за икономиката.

Мерките за подпомагане на банката включват 1,85 трилиона евро при покупки на облигации, които ще са поне до март 2022 г., стъпка, насочена към задържане на пазарните разходи по заеми за компаниите.