Кристалина Георгиева за еврозоната: В условията на борд ЕЦБ определя нашата политика, а ние не сме на масата да ѝ влияем

Последните няколко години наблюдаваме как геополитическите напрежения се преливат и в икономиката, заяви управляващият директор на МВФ

Кристалина Георгиева
Кристалина Георгиева Източник: Twitter

"България трябва да следва последователно целите си за Шенген и еврозоната. Добре е България да влезе в еврозоната, щом сме в борд и нашата валута е вързана с еврото, това значи, че ЕЦБ определя нашата политика, а ние не сме на масата да ѝ влияем". Това заяви Кристалина Георгиева, икономист и преподавател, управляващ директор на Международния валутен фонд, по NOVA.

 

"В свят, който става по-непредсказуем, да имаме подкрепата на Централната банка в пълния ѝ мащаб, е добре за сигурността на българските граждани и икономика. Изостанахме спрямо Хърватска, влизането им в еврозоната помогна на туризма им. Не скочиха цените. Защо и ние да не помогнем на нашия туристически бранш, като въведем валута, позната на целия свят? Какво ни задържа, освен колебанията и съмненията, които трябва да бъдат изчистени", коментира Георгиева. 

 

Тя твърди, че по отношение на дълга България се справя прекрасно - 25-26%, което е много под изискванията за еврозоната. "Имаме още работа за вършене при борбата с инфлацията, но вървим в правилната посока. Миналата година беше около 13%, тази година слезе до 7, но трябва да продължим още. Това е препятствието, което трябва да бъде фокус на политиците, които се занимават с влизането в еврозоната. Инфлацията е особено пагубна за по-бедните хора, като допълнителен данък е на раменете им", смята Георгиева. 

 

Геополитика

Последните няколко години наблюдаваме как геополитическите напрежения се преливат и в икономиката. "През 2017 г. имаше 500 търговски ограничения, през тази година са 3000. Ако вървим така, светът може да загуби 7% от БВП. Това е над 7,4 трилиона долара. Все едно да вземем Япония и Германия и да ги извадим от световната икономика. Когато ограничаваме търговията, вдигаме цените нагоре в условията на инфлация. Също така охлаждаме отношенията между страните. Солидарността е по-важна, отколкото беше в миналото, необходимо е международно сътрудничество. Знаем, че Студената война наистина е студена. Какъв свят искаме да имаме? Свят на войни, напрежение или обединен пред трудните проблеми - климатични промени, демография. Ако не се обединим, ще загубим просперитет и растеж. Искаме да живеем в по-богат свят или в по-беден и несигурен?", попита икономистът.

 

Климат и икономика

"Влизаме в свят на по-чести и по-свирепи климатични бедствия. Животът не е обезателно много справедлив. Хората, които са направили най-малко да причинят климатичните изменения, често понасят най-жестоките последици. Не можем да мислим за икономическа и финансова стабилност, без да отчитаме климатичните рискове и, че преходът към зелената икономика създава нови работни места и инвестиционни възможности", смята Георгиева.

 

Украйна 

"Войната в Украйна не само е голяма трагедия за украинците, съседите им, но и за света. До началото на този конфликт приемахме мира за даденост. Разходите за отбрана вървят нагоре и загубихме дивидента от мира след Студената война. Говорим за милиарди, които отиват за защита от риска от война, а не за образование и инфраструктура - да помагат на хора. Колкото по-дълго време има война, толкова повече се увеличава рискът от последици. За следващите 5 години предвиждаме слаб растеж. Ако я нямаше тази война, възстановяването от COVID-19 щеше да продължи и светът да е по-добре", подчерта тя. 

Още от "Бизнес и финанси"

Азиатските пазари под напрежение преди очакваното понижение на лихвите от ФЕД

Решението следва данни, според които пазарът на труда продължава да отслабва, а цените не са се повишили толкова рязко, колкото се опасяваше след търговската война, водена от президента Доналд Тръмп

Прочетете повече прочетете повече

Около 50 % от бюджета на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021–2027 г. ще бъде договорен до края на го

Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на земеделието и храните Стефан Бурджев с представители от сектор "Рибарство" в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в Бургас

Прочетете повече прочетете повече

Въвеждането на еврото няма да се отрази на финансирането по европейските програми в сектор "Земеделие" 

Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева при откриването на среща от националната информационна кампания за въвеждането на единната европейска валута в Силистра

Прочетете повече прочетете повече

Информационна среща в Благоевград: България е готова за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.

Събитието е част от националната информационна кампания, насочена към разясняване на ключовите аспекти и ползи от присъединяването на страната ни към еврозоната

Прочетете повече прочетете повече

София става столица на бъдещето: институт GATE събира световни умове за градовете на утрешния ден

Новината беше обявена от проф. Десислава Петрова-Антонова  - ръководител на направление "Градове на бъдещето" в институт GATE по време на 3D GeoInfo & 9th Smart Data Smart Cities 2025

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени