Кристалина Георгиева за еврозоната: В условията на борд ЕЦБ определя нашата политика, а ние не сме на масата да ѝ влияем

"България трябва да следва последователно целите си за Шенген и еврозоната. Добре е България да влезе в еврозоната, щом сме в борд и нашата валута е вързана с еврото, това значи, че ЕЦБ определя нашата политика, а ние не сме на масата да ѝ влияем". Това заяви Кристалина Георгиева, икономист и преподавател, управляващ директор на Международния валутен фонд, по NOVA.

"В свят, който става по-непредсказуем, да имаме подкрепата на Централната банка в пълния ѝ мащаб, е добре за сигурността на българските граждани и икономика. Изостанахме спрямо Хърватска, влизането им в еврозоната помогна на туризма им. Не скочиха цените. Защо и ние да не помогнем на нашия туристически бранш, като въведем валута, позната на целия свят? Какво ни задържа, освен колебанията и съмненията, които трябва да бъдат изчистени", коментира Георгиева. 

Тя твърди, че по отношение на дълга България се справя прекрасно - 25-26%, което е много под изискванията за еврозоната. "Имаме още работа за вършене при борбата с инфлацията, но вървим в правилната посока. Миналата година беше около 13%, тази година слезе до 7, но трябва да продължим още. Това е препятствието, което трябва да бъде фокус на политиците, които се занимават с влизането в еврозоната. Инфлацията е особено пагубна за по-бедните хора, като допълнителен данък е на раменете им", смята Георгиева. 

Геополитика

Последните няколко години наблюдаваме как геополитическите напрежения се преливат и в икономиката. "През 2017 г. имаше 500 търговски ограничения, през тази година са 3000. Ако вървим така, светът може да загуби 7% от БВП. Това е над 7,4 трилиона долара. Все едно да вземем Япония и Германия и да ги извадим от световната икономика. Когато ограничаваме търговията, вдигаме цените нагоре в условията на инфлация. Също така охлаждаме отношенията между страните. Солидарността е по-важна, отколкото беше в миналото, необходимо е международно сътрудничество. Знаем, че Студената война наистина е студена. Какъв свят искаме да имаме? Свят на войни, напрежение или обединен пред трудните проблеми - климатични промени, демография. Ако не се обединим, ще загубим просперитет и растеж. Искаме да живеем в по-богат свят или в по-беден и несигурен?", попита икономистът.

Климат и икономика

"Влизаме в свят на по-чести и по-свирепи климатични бедствия. Животът не е обезателно много справедлив. Хората, които са направили най-малко да причинят климатичните изменения, често понасят най-жестоките последици. Не можем да мислим за икономическа и финансова стабилност, без да отчитаме климатичните рискове и, че преходът към зелената икономика създава нови работни места и инвестиционни възможности", смята Георгиева.

Украйна 

"Войната в Украйна не само е голяма трагедия за украинците, съседите им, но и за света. До началото на този конфликт приемахме мира за даденост. Разходите за отбрана вървят нагоре и загубихме дивидента от мира след Студената война. Говорим за милиарди, които отиват за защита от риска от война, а не за образование и инфраструктура - да помагат на хора. Колкото по-дълго време има война, толкова повече се увеличава рискът от последици. За следващите 5 години предвиждаме слаб растеж. Ако я нямаше тази война, възстановяването от COVID-19 щеше да продължи и светът да е по-добре", подчерта тя.