През май 2024 г. 12-месечният среден темп на инфлацията в България е 5,1%, т.е. значително над референтната стойност от 3,3% за критерия за ценова стабилност и за членство в еврозоната. Очаква се този темп постепенно да намалее през следващите месеци, тъй като натискът от страна на тръбопроводите и затрудненията в предлагането продължават да отслабват.
Съгласно данните на Европейската централна банка (ЕЦБ) през последните десет години 12-месечният среден темп на ХИПЦ-инфлацията се колебае в много широк диапазон - от -1,7% до 14,1%, а ние всички знаем, кога и при чие управление инфлацията достигна рекордните стойности. В този период многократно сигнализирах за ненавременни мерки за справяне с инфлацията и за неадекватна финансово-икономическо политика. Отклонението на инфлацията в България спрямо средната в еврозоната достигаше 5-6 процентни пункта в този период.
Според доклада на ЕЦБ след продължителен период на отрицателна територия за инфлацията през 2017 г. инфлацията отново става положителна, а отклонението и от референтните стойности е огромно в периодите 2022-2023. По данните на банката от септември 2021 г темпът на инфлация се ускори значително и достига връх от 15,6% през септември 2022 г., преди да започне да намалява.
ЕЦБ сочи, че се очаква през следващите месеци инфлацията да продължи да намалява, но в по-дългосрочен план съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България. Рисковете пред инфлационните перспективи са насочени в посока нагоре, тъй като се очаква недостигът на работна ръка и свързаният с него натиск върху заплатите да продължат в средносрочен план, а ескалацията на геополитическото напрежение може да наруши търговията и да предизвика колебания в цените на енергията, което допълнително да повиши инфлацията.
Процесът на догонване на еврозоната вероятно ще доведе до положителни инфлационни диференциали. Постигането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция в България, изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи. Предвид ограничените възможности за маневриране на паричната политика в условията на валутен борд другите области на политиката (фискална, макропруденциална) следва да предоставят на икономиката средства за справяне с потенциални специфични за страната шокове и макроикономически дисбаланси.
Това е от изключителна важност и за безпроблемното участие в ERM II. ЕЦБ сочи още, че структурните реформи за подобряване на бизнес и институционалната среда са от решаващо значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за стимулиране на потенциалния растеж. За съжаление през последните три години не видяхме обещания поток от чуждестранни проекти "на зелено" по линия на потока от чуждестранни инвестиции, нито бяха инвестирани средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
България се оказа на последно място по използване на средствата, предвидени в ПВУ и резонно получи най-слабата оценка от Европейската комисия, което беше още един атестат за финансово-икономическото управление през изтеклите 3 години.
В този контекст ЕЦБ сочи, че са необходими постоянни усилия за изграждане на административен капацитет и за по-нататъшно увеличаване на усвояването на средствата от ЕС. Тъй като дългосрочната безработица представлява голям процент от общата безработица, са необходими активни мерки на политиката на пазара на труда за повишаване на пригодността за заетост и укрепване на нивото на квалификация на работната сила, както и за насърчаване на икономическото приобщаване на най-уязвимите слоеве от населението.
Въпреки изпълнението на критерия за бюджетен дефицит, ЕЦБ сочи че дефицитът в България остава значително над равнището си отпреди пандемията. В доклада е описано, че преди пандемията е провеждана благоразумната фискална политика, която е позволила на България да отбележи подобрение на структурните баланси, като е превърнала дефицита от 5,4 % от БВП през 2014 г. в излишък от 2,1 % от БВП през 2019 г. Фискалната политика след това е довела до общо увеличение на бюджетния дефицит с 6 процентни пункта в периода 2019-2021 г. Подобрението на бюджетното салдо след пандемията с 2,0% от БВП между 2021 и 2023 г. беше свързано най-вече с увеличението на структурното салдо с 1,7 процентни пункта в резултат на по-ниските текущи разходи и пропуснатите публични инвестиции и замразени инфраструктурни проекти.
Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. предвижда увеличаване на бюджетния дефицит и умерено нарастване на съотношението на държавния дълг. Дългосрочната фискална рамка на България е помогнала за поддържането на ниско съотношение на дълга, но все още има възможност за по-нататъшно подобрение. България е изправена пред средни рискове за фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, което е посочено и в Мониторинга на Европейската комисия за устойчивостта на дълга за 2023 г.
Макар да бе установено, че България разполага с налично пространство за фискална консолидация, тя бе оценена като изложена на среден риск поради много високата несигурност относно динамиката на дълга през следващите пет години въз основа на историческата волатилност, провокирана от последните 3 години. В дългосрочен план беше установено, че България е изправена пред средни рискове, които се дължат главно на прогнозираното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, както и на неблагоприятната първоначална бюджетна позиция. Тези прогнози сигнализират за необходимостта от по-нататъшни реформи, за да се повиши дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
В перспектива България трябва да продължи да провежда благоразумна фискална политика, за да гарантира спазването на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Последователната и благоразумна фискална политика ще гарантира, че България ще продължи да спазва изискванията на Пакта за стабилност и растеж и ще запази буферите си за смекчаване на неблагоприятните сътресения. Изводите за финансово-икономическата политика от последните 3 години и това каква политика трябва да се провежда занапред оставям на Вас!