Подобно нещо не се е случвало от 20 години: преди броени дни стойностите на еврото и долара се изравниха. За последен път паритет между еврото и долара е имало през есента на 2002 година. Оттогава насам европейската валута винаги е била по-скъпа от долара.
В началото на годината едно евро беше равно на 1,14 долара, но след нахлуването на Русия в Украйна европейската валута започна да поевтинява. На 8 юли двете валути се изравниха за първи път от две десетилетия насам, същото стана и на 11 юли, а оттук нататък е съвсем вероятно укрепването на американската валута да продължи.
На фона на бързия спад в стойността на еврото през последните месеци би могъл да бъде направен изводът, че именно руската агресия е основната причина за девалвацията на европейската валута: международните инвеститори прехвърлят активите си в долари, тъй като в Европа се води война, ЕС наложи широки санкции срещу Русия, къса традиционните си връзки с руската икономика и е в сериозна енергийна криза, която заплашва страните от Общността с рецесия.
Ако обаче се погледне графика на котировките за по-продължителен период, се вижда ясно, че последователният спад е започнал още през първата половина на 2021 година, когато курсът е бил 1,22. Причина за тази тенденция са очакванията на участниците в световния финансов пазар, че инфлацията, нарастваща заради последствията от пандемията, ще накара американския Федерален резерв да увеличи процентните ставки по-рано, по-бързо и по-радикално от Европейската централна банка.
А именно това повишение на ставките води до ръст в доходността на държавните облигации. САЩ, които имат огромен държавен дълг, пускат големи количества такива ценни книжа, които се смятат по цял свят за най-надеждните инвестиционни активи.
Докато в последните години Федералният резерв водеше политика на "свръхевтини пари" с нулева базова ставка, доходността на американските държавни облигации беше ниска и те не бяха привлекателни за инвеститорите. Затова много от тях прехвърляха доларовите си активи в други валути, търсейки по-големи печалби.
Перспективата за увеличение на ставките обърна посоката на движение на капиталите, особено след есента на 2021 година, когато се разбра, че базовият процент в САЩ ще трябва да бъде повишен решително заради увеличаващата се инфлация.
Така и стана - на 15 юни той бе вдигнат до 0,75 процента, каквото не се е случвало от 1994 година. През следващите месеци този курс ще продължи, докато ЕЦБ едва сега предвижда да повиши процента на ставките над нулата, започвайки най-вероятно с 0,25. Тази разлика в нивата на ставките, респективно в доходността на държавните облигации между Америка и Европа, е и основната причина за спада в курса на еврото и засилването на долара.
Войната в Украйна и нейните последствия за европейската икономика само задълбочиха тази тенденция, казва за ДВ германският икономист Михаел Хайзе.
В един момент на валутния пазар се активизираха голям брой борсови спекуланти, залагащи на понижението на еврото и стараещи се да го изравнят с долара. Започналите тази игра навреме, сега определено печелят.
Но кой друг печели от девалвацията на еврото и укрепването на долара? Най-лесният отговор би бил - САЩ, но той е верен само донякъде. Популярната формула "колкото по-твърда е валутата, толкова по-силна е страната" съвсем не е универсална.
Високият курс на националната валута е изгоден за страните, които имат голям внос. В този контекст високият курс на долара е изгоден за САЩ, тъй като води до поевтиняване на продуктите, внасяни от Европа, Китай, Япония и други страни. Но пък по-евтината външна продукция убива производителите в самата Америка.
Освен това високият курс на долара вреди на американските износители, тъй като оскъпява продукцията им и снижава нейната конкурентоспособност.
Ниският курс на еврото е изгоден най-вече за германските, френските, италианските и останалите европейски износители. Но с една голяма уговорка: те трябва да произвеждат продукцията си в родината или в ЕС и да използват само европейски материали. "Ако купуват материалите и частите извън ЕС, изгодата вероятно ще намалее", казва валутната анализаторка Соня Мартен.
Според нея същото се отнася за особено енергоемките европейски производства, защото търговията с нефт, въглища или втечнен газ на световните пазари се извършва в долари. От тази гледна точка девалвацията на еврото идва в много неподходящ момент за ЕС. Той вече се сблъска с дефицита и изключителното поскъпване на енергоносителите, а сега те ще поскъпнат още повече заради рекордно ниския обменен курс на еврото.
Източник: "Дойче Веле"