Какво се случва на България през септември 1944 г.

Пламен Цветков, (1951-2015 гг.), историк

На 5 септември 1944 г. Сталин оповестява война на България с довода, че българското правителство укривало германски войски. В действителност германските войски са напуснали България още през август 1944 г. при правителството на Иван Багрянов, което е прогласило неутралитет и е издало заповед за разоръжаването на всички германски войскови съединения, отказващи да се изтеглят от страната. Същото правителство е отменило и цялото антисемитско законодателство и е оповестило амнистия за комунистическите терористи. От своя страна правителството, формирано на 2 септември 1944 г. от дотогавашната парламентарна опозиция начело с Константин Муравиев, решава да оповести война на Германия и води преговори със САЩ и Великобритания за примирие. Декларацията на война от страна на Сталин е последвана от нахлуването на съветската армия в България, започнало на 8 септември 1944 г.

В тези условия по инструкция от Москва група комунисти и някои офицери от армията, спечелени на страната на комунистите, нахълтват в сградата на военното министерство и се самопрогласяват за ново правителство. По подобен начин действа и Куислинг през април 1940 г. в Норвегия, но никой не определя тези събития като преврат. При това, за разлика от съветските поданици и членове на Всесъюзвната комунистическа партия (болшевици) Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков, които пристигат около година по-късно в България, Куислинг нито е германски поданик, нито пък някога е членувал в Националсоциалистическата германска работническа партия. Комунистите продължават да изтъкват, че Сталин бил все пак освободил Европа от "фашизма". Всъщност "червената армия" заменя нацистките окупационни режими в Източна Европа с още по-страшна разновидност на тоталитаризма. В случая с България и Румъния дори не може да става дума за нацистки окупационен режим, а за суверенни правителства, пометени от сталинската агентура в условията на започваща чуждестранна окупация.

Събитията от началото на септември 1944 г. бележат завършека на многовековните домогвания на Русия да прегази попътно България, преди да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите. В името на тази цел през ХVІІІ и ХІХ в. Русия води цяла поредица от войни срещу Османската империя и единствено намесата на европейските сили й попречва да погълне през 1878 г. България, като й натрапи безсрочна окупация със Санстефанския договор. Зловещият интерес на Русия към българите като "досадна пречка" по пътя й към Протоците изпъква и по време на разговорите на съветския външен министър Молотов с нацисткия му колега Рибентроп и с Хитлер през ноември 1940 г. Именно нежеланието на Русия да пренасочи експанзията си от Средна Европа и Балканите към Персийския залив и Индия ускорява разпадането на съветско-нацисткия съюз, формиран с Пакта за ненападение от 24 август 1939 г. и с Договора за дружба и за границата от 28 септември същата година. Разбира се, основната причина за неизбежността на сблъсъка между комунистическа Русия и националсоциалистическа Германия е това, че и Сталин, и Хитлер искат да завладеят света, а планетата е само една - единият неминуемо трябва да унищожи другия.