Днес се навършват 78 години от кървавия ден, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история.1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Тогава през 1945-а Първи и Втори състав на т.н. Народен съд изпращат на разстрел около 150 души от българския политически и военен елит. След екзекутираните са трима регенти, вкл. братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава цар Симеон II. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - генерал Никола Михов, също е сред зверски умъртвените.
Разстреляни са и тримата премиери - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Между осъдените на смърт са и 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. край Орландовци, извън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като "Кървавият четвъртък" - изпълнени са първите официални смъртни присъди, произнесени от т.н. Народен съд, и започва избиването на голяма част от тогавашния елит на нацията.
За периода от 20 декември 1944 г. до 2 април 1945 г. съдилищата на т.н. Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са арестувани 28 630 души (това са официални данни, а според изследователи те са много повече).
Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалният елит на нацията отпреди войната фактически е унищожен. По време на Нюрнбергския процес срещу Националсоциалистическата партия в Германия са издадени 12 смъртни присъди.
Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса - за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.