За пръв път от падането на комунистическия режим насам в Национална отбранителна стратегия (НОС) на България е записано, че Русия е най-голямата заплаха за националната сигурност на страната, независимо от изхода на войната в Украйна.
Проектостратегията е разработена от експертна група на Министерство на отбраната под ръководството на министър Тодор Тагарев в координация с други ведомства, за което сайтът Zonanews първи писа преди повече от седмица. Проектът за НОС е публикуван за едномесечно обсъждане в портала за обществени консултации. Документът трябва да бъде приет от правителството, за да влезе в сила. Времевият му хоризонт е "до 2033 г.", като се оставя възможност да бъде актуализиран при промяна на средата за сигурност.
Действащата към момента Национална отбранителна стратегия е изготвена през 2011 г. при първото управление на ГЕРБ, а при второто управление на партията на Бойко Борисов тя беше актуализирана през 2016 г. с времеви хоризонт до 2020 г.
Ето накратко какво е описано върху 23 страници, в които на практика не са посочени конкретни години и срокове.
В проектодокумента се подчертава, че отбраната на България е възможна само в рамките на колективната отбрана на НАТО и в рамките на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. С оглед на това, изпълнението на съюзническите ангажименти е описано като решаващо за отбраната на страната.
В проектостратегията възпирането (на Русия) и отбраната са определени като основната задача на българските въоръжени сили, което е допълнение на досегашната им мисия. Основанията за това са, че възпирането е основна военностратегическа цел на НАТО съгласно новата военна стратегия на алианса, приета на срещата на високо равнище на алианса през 2022 г. в Мадрид. Особено предвид географската локация на България и реалността, че голяма част от дейностите на НАТО за повишаване на възпиращия потенциал ще се прилагат на територията на съюзниците по източния фланг, включително с активното участие на страните домакин, отбелязва Тагарев в мотивите към стратегията.
"Позицията на НАТО за възпиране и отбрана се основава на подходяща комбинация от способности за ядрена, конвенционална и противоракетна отбрана, допълнени от космически и киберспособности", изтъква министърът на отбраната.
Важен елемент в новата отбранителна стратегия е акцентът върху необходимостта от адаптация на въоръжените сили към оперативните потребности, идентифицирани в отбранителните планове на НАТО, с цел постигане на новите, по-високи изисквания към националните въоръжени сили.
Според българските военни стратегическата среда на сигурност в дългосрочен план ще се характеризира с "ускоряване и усложняване на дестабилизиращите процеси, все по-трудно идентифициране на произхода и обхвата на рисковете и заплахите, засилено противопоставяне и използване на въоръжени сили".
Русия може да наруши териториалната цялост на страна от НАТО
Във връзка с непредизвиканата война на Русия срещу Украйна и повишените глобални и взаимосвързани рискове и заплахи българските военни не изключват възможност за посегателства и нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на страна членка на НАТО и ЕС.
"Тенденцията за повишаване на противопоставянето между водещите сили ще повишава опасността от използване на въоръжени сили за реализиране на стратегическите цели в международните отношения. Независимо от изхода на войната в Украйна, Русия ще запази своите амбициозни цели за поддържане на военен паритет със западните държави и утвърждаването ѝ като велика сила, което ще се материализира в геополитическото противоборство между Русия и НАТО", пише в документа, като се допълва, че се повишава опасността от глобална военна и ядрена ескалация, с възможност за ускоряване на надпреварата във въоръжаването.
Русия ще продължи да подкопава единството в НАТО
Според анализа на военните, без да споменават изрично Русия, тя ще продължи да използва медии за пропаганда и дезинформация, насочено към негативно въздействие върху единството в алианса и затрудняване на процеса на вземане на решения. Ще продължат опитите за вътрешна дестабилизация на страните членки, понижаване на доверието на гражданите в институциите и волята им за защита на родината, поляризация на обществото, развитие на екстремизъм и национализъм и поставяне под съмнение на значимостта на членството в НАТО и ЕС. Очаква се да продължат кибератаките срещу критичната инфраструктура на страните от ЕС и НАТО, в съчетание с други хибридни действия, мащабни дезинформационни кампании и опити за провокиране на социално недоволство, терористични актове, диверсии и саботажи.
Поне 20% от разходите за отбрана - за ново въоръжение
За постигане целите на Националната отбранителна стратегия, разходите за отбрана ще достигнат 2% от брутния вътрешен продукт още в следващия държавен бюджет за 2024 г., пише в проектостратегията, като се допълва, че минимумът оттук нататък ще е 2% от БВП, а по-нататък очакват военните разходи да се повишават в унисон с приетите ангажименти от България към НАТО. Поне 20% от разходите за отбрана трябва да бъдат за придобиване на ново въоръжение и техника.
"Ще се повишават изискванията към способностите на въоръжените сили за изграждане на устойчивост. Всеобхватният подход ще се запази като основополагащ за укрепване на способностите и повишаване на устойчивостта за справяне с хибридните заплахи, климатичните промени и последствията от тях, ще нарастват изискванията към способностите на военния и невоенния компоненти на отбраната", уверяват военните.
Все повече ще се разчита на изкуствен интелект
В документа пише още, че постигането на непрекъсната осведоменост за ситуацията, развитието на способности за ранно предупреждение и изпреварващо стратегическо предвиждане, са основополагащи за изграждането на възпиращия и отбранителен потенциал на българските въоръжени сили. Във връзка с това изграждането на надеждна съюзна и национална система за ранно предупреждение и автоматизиран обмен на разузнавателна информация е ключово.
"Успешното противодействие на злонамерени действия и кибератаки ще изисква повишаване на способностите на въоръжените сили, включително за опериране с ограничено използване на информационни технологии в сложна електромагнитна обстановка и в условията на интензивна борба за радиоелектронно превъзходство", се отбелязва в новата отбранителна стратегия, като все повече ще се разчита на изкуствен интелект за обработване и разпространение на информация.