10 ноември 1989 г. и "дисидентите" - галените деца на комунистическия режим

През февруари 1990 г. вътрешният министър Атанас Семерджиев описва Желю Желев като "уважаван претендент за президент"

Чавдар Кюранов
Чавдар Кюранов
Днес се навършват 32 години от свалянето на диктатора Тодор Живков с вътрешнопартиен преврат, организиран и подкрепен от Съветите. Тази тема е сред малко разработените и заслужава отделно изследване. Не по-малко важна и интересна е и темата за т.н. "дисиденти", които образуваха основната група от създатели на т.н. опозиция, в лицето на СДС. Съюзът на демократичните сили беше създаден основно от разочаровани комунисти и марксисти, от разочарована комунистическа номенклатура, агенти на ДС и РУМНО, както и техни отрочета. "Разочарованието", което уж било в основата на "опълчването" им срещу режима остава дълбока тайна, след като до един са били на хранилката на властта десетилетия наред. Членовете на Клуба за гласност и преустройство основно са членове на БКП и активни борци против фашизма и капитализма, персонални пенсионери и храненици на Тодор Живков и режима.
 
Води ни, партийо!
От тази порода са първият председател на клуба проф. Иван Николов, първият говорител Коприна Червенкова, семейство Кюранови - Чавдар, Искра и синът им Деян, поетът Христо Радевски, написал през 1932 г. стихотворението-химн на комуниста "Води ни, партийо, води ни" , акад. Алексей Шелудко - резидент на съветското военно разузнаване в България през 30-те и 40-те години на ХХ в., акад. Кирил Василев - политкомисар на Смолянския партизански отряд, и синът му проф. Н. Василев - преподаватели по философия в Софийския университет, о.з. Б. Спасов, приближен на д-р Ж. Желев. В архивите на ЦК на БКП се съдържат документи, които удостоверяват, че в началото на 80-те години Чавдар Кюранов е личен съветник на Александър Лилов, назначен с Решение № 68 на Секретариата на ЦК на БКП от 25 януари 1982 г. Със заплата 550 лв!!! Заплата, двойно по-голяма от миньорската по онова време. 
 
Чавдар Кюранов като съветник на члена на Политбюро Александър Лилов, със заплата 550 лв., 1982 г.
Чавдар Кюранов като съветник на члена на Политбюро Александър Лилов, със заплата 550 лв., 1982 г. (Решение № 68 на Секретариата на ЦК на БКП от 25 януари 1982 г., ЦДА, ф. 1Б, оп. 70, а.е. 1116)
Източник: Zonanews.bg
деян кюранов-петър берон-соломон паси
Деян Кюранов, Петър Берон, Соломон Паси
Източник: Zonanews
Кинорежисьорът Дучо Мундров също е бил сред "дисидентите "-галеници на режима, които са се  ползвали с всевъзможни привилегии. С Решение № 217 на Секретариата на ЦК на БКП от 24 март 1970 г. на Дичо Мундров е отпусната лична пенсия и е изпратен на лечение в чужбина (ЦДА, Фонд 1Б, опис 36А, а.е. 680).
 
Писмо
С решение № 121 на Секретариата на ЦК на БКП от 10 февруари 1972 г. и специална докладна записка е уреден въпросът с месечното възнаграждение на проф. Кирил Николов Василев като консултант в Института по история на БКП. В края на 80-те год. обаче, той вече е "дисидент " и "критик " на режима. Заедно с бившия политкомисар на Смолянския партизански отряд в края на 80-те год. се активизира и доц. Леон Леви, преподавател по психология в СУ "Кл. Охридски ". Той, проф. Василев и доц. Недялко Мерджанов изпращат писмо до диктатора Т. Живков по повод изключването от БКП през есента на 1987 г. на четирима преподаватели от СУ "Климент Охридски " – професорите Никола Попов, Недялко Белев, Васил Иванов и доц. Николай Василев.  Според документите в архива на Комисията по досиетата, доц. Леон Леви е бил агент на ДС с псевдоним "Сашо " (Архив на на КРДОПБГДСРСБНА, Литерно дело "Ционизъм ", ф. VI-Л, а.е. 509, т. 3, част I, л. 136-138).
 
Закуската с Митеран

Закуската с Митеран във френското посолство, вляво от Митеран е Коприна Червенкова, вдясно - Блага Димитрова
Закуската с Митеран във френското посолство, вляво от Митеран е Коприна Червенкова, вдясно - Блага Димитрова
Източник: Интернет
На 19 януари 1989 г. френският президент Франсоа Митеран дава закуска във Френското посолство в София на 12 български дисиденти: Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко (освен сътрудник на съветското разузнаване пред 09.09.1944 г., той е и агент на РУМНО, както и доброволен сътрудник на ДС), Стефан Продев (всички дотук са и в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството) и Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев. Нека видим кой кой е сред тези т.н. "дисиденти". Да започнем с прехваления акад. Алексей Шелудко. 
 
Алексей Шелудко
Алексей Шелудко
Източник: Интернет
Според секретната история на ПГУ-ДС, която се намира в архива на Комисията по досиетата: "С ускорени темпове пристъпихме и към изграждането на надежден и с възможности за работа сътруднически апарат – агентура и доверителни връзки. Някои от тези наши доброволни сътрудници, като Алексей Шелудко (сега изтъкнат наш академик) " (КРДОПБГДСРСБНА, История на ПГУ-МВР, 40 години Разузнавателно управление, ф. 9, оп. 4, а.е. 72, л. 93). След 9 септември 1944 г. лично създава радиовъзела на комунистическото военно разузнаване РУМНО (Млеченков, М., Мухтаров, Й.Свързочните войски на България 1945-2004, С., 2009 г., Военно издателство).
 
Учител
Според един от ключовите фактори в СДС в началото и първи главен редактор на в. "Демокрация" Йордан Василев: "Стана дума и за Шелудко, да разкажа за него. Той някога е бил контраразузнавач и бе опитен човек. Работил е и в чужбина. Не смееха много да го закачат и спокойно поддържаше връзки със западни посолства. Чрез него документите на клуба стигаха до радиостанциите. Неговото развитие бе странно и трудно обяснимо. От разузнавач става дисидент, и то един от най-активните. Разговаряхме чрез писане на листчета…Алексей ми стана учител по нелегалност. Обясняваше ми как да минавам нощем през вътрешни дворове, проучени предварително през деня, за да ми губят следите преследвачите…" (Й. Василев, "Патила и радости", С., 2002, изд. РК Тих-ивел, стр. 275-276).
 
Йордан Василев и Блага Димитрова
Йордан Василев и Блага Димитрова
Източник: Zonanews.bg
В Бюлетин № 3 относно оперативната обстановка по линия на враждебните "независими" структури, Шесто управление-ДС докладва следната информация с рег. № 4267/15.III.1989 г.:
"Академик Алексей Шелудко споделил пред наш източник, че се налагало "за трети път СССР да ни освободи". Той бил сигурен, че "руснаците няма да ни изпуснат сега", защото виждали какво преустройство правим". Край на цитата. Старите навици на съветската агентура трудно се забравят, както се вижда от тази информация (Архив на Комисията по досиетата, Текущи справки и информации за изпълнение на отделни задачи, 1989 г., т.4, ф.1, оп.11А, а.е.716, л.13).
 
Приспособленци
Блага Димитрова е много близка на висшата комнистическа номенклатура от години. Още през 1973 г. със специално решение на Секретариата на ЦК на БКП от 28 юни 1973 г. тя е предложена на Световния съвет на мира за награждаване с орден "Фредерик Жолио Кюри" за антиамериканската си и провиетнамска дейност. В специално писмо Националният комитет за защита на мира пише следното: "Особено голяма е заслугата на Блага Димитрова като писател-борец против американската агресия във Виетнам. Тя посети неколкократно демократична република Виетнам и на място видя ужасните разрушения, които нанесе на Виетнам империалистическата агресия".

Решение на Секретариата на ЦК на БКП за награждаване на Блага Димитрова
Решение на Секретариата на ЦК на БКП за награждаване на Блага Димитрова
Източник: Zonanews.bg
Отдел ВПМВ на ЦК на БКП не възразява Блага Димитрова да бъде наградена от Световния съвет на мира-1
Отдел "Външна политика и международни връзки " на ЦК на БКП не възразява Блага Димитрова да бъде наградена от Световния съвет на мира
Източник: Zonanews.bg
През пролетта на 1989 г. Блага Димитрова, Коприна Червенкова и Петко Симеонов ще пътуват с правителствения самолет за форума по правата на човека в Париж. Заедно с тях пътуват външният министър Петър Младенов, членът на казионния Комитет по правата на човека Юлий Бахнев. Барух Шамлиев, също един от дванадесетте присъствали на закуската с Франсоа Митеран, е бил от най-пъргавите приспособленци към комунистическия режим. Информацията за това дава Марко Асса, на когото Барух Шамлиев е шурей, в разговор с агента на Шесто управление на ДС с псевдоним "Весо": "За шурея си Барух Шамлиев казал, че едно мисли, а друго говори, за да се приспособява " (Архив на на КРДОПБГДСРСБНА, Литерно дело "Ционизъм ", 1983 г., ф. VI-Л, а.е. 509, т. II, л. 53-54).
 
Барух Шамлиев
Барух Шамлиев
Източник: Интернет
Гешефти
Председател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България е Иван Николов, бивш директор на Института за социално управление в АОНСУ при ЦК на БКП. В края на тоталитарния режим е осъден заради гешефти с няколко имота и апартамента, които са впечатляващи с мащабите си дори и според днешните мерки. Според информация на Главно следствено управление с рег. № И-63/13.07.1989 г., предния ден е приключил съдебния процес срещу Иван Николов. Състав на Първи районен съд с председател Румен Ненков, с участието на зам.районен прокурор Пенка Маринова, разглежда наказателното дело срещу Иван Николов и съпругата му Лиляна Николова. Срещу тях е повдигнато обвинение, че в съучастие са изготвили и представили пред ОбНС "Червена звезда" и ДСК декларации с невярно съдържание – престъпление по чл.313, ал. I от НК. Лъжливото деклариране им е дало възможност да закупят неправомерно ведомствен на ЦК на БКП апартамент на стойност 20 600 лева и да получат заем от ДСК за строеж на друг апартамент в ЖСК. Отделно с измама са закупили още няколко имота, вкл. лъжесвидетелстване за придобиване на вила в с. Ковачевица, община Гоце Делчев.  Адвокати са им Петър Корнажев и Ина Даскалова. При съдебното разглеждане напълно са потвърдени събраните на предварителното производство доказателства и са признати за виновни в извършване на престъплението. Наложено им е наказание – на Иван Николов 1 година и 6 месеца лишаване от свобода; на Лиляна Николова – 6 месеца лишаване от свобода, като и на двамата подсъдими изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. След прочитане на присъдата, присъстващият на съдебното заседание Александър Николов – син на подсъдимите, имайки предвид приключилия съдебен процес, извън залата заяви, че "Диваци в България не са били само фашистите". Така е, но сем. Николови признават този иначе верен факт, чак когато вече не могат да се ползват от свръхпривилегиите като висша номенклатура на комунистическия режим. И започват да им търсят сметка за несъответствието между декларирани доходи и придобити няколко скъпи и огромни имоти. И стават "дисиденти". 
 
Марксист
Бъдещият президент Жельо Желев поради крайна комунистическа и марксистка убеденост през 1954 г. записва специалността философия в СДУ. Като активен комсомолец, той завършва през 1958 година,  връща се в родното си село и постъпва като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС. Това му осигурява възможността да бъде приет за член на БКП (1960 г.). От 1975 до 1990 г. е старши научен сътрудник в Института по културата в София, където е привлечен лично от комунистическата принцеса Людмила Живкова. Става един от доверените й хора. Нека припомним  едно непубликувано интервю на Жельо Желев от 2 януари 1989 г. пред френския журналист Ален Шевалария, в което бъдещият президент от СДС заявява, че е "маркист ". "По убеждения аз съм марксист и това, че толкова другари от участниците са комунисти, активни борци, над 15 души от членовете на Клуба (за подкрепа на гласността и преустройството на Горбачов - бел. моя)… ние затова поддържаме Горбачов, защото той предлага най-хуманния, най-човечния вариант, най-малко разрушителния вариант да се демонтира тази система, за да се преобразува. Преустройството и гласността - това е общо дело, еднакво скъпо на истинските комунисти по убеждения ".
 
Станко Тодоров, Луканов, Желев
Станко Тодоров, Луканов, Желев
Източник: Интернет
Наш човек
Нима е случайно, че в стенограма от проведената на 3 февруари 1990 г. среща на вътрешния министър Атанас Семерджиев с партийните секретари в МВР четем следното:
СТЕНОГРАМА
от срещата на др. Министър с партийните секретари,
състояла се на 03.02.1990 г. в киносалона на министерството от 17,00 ч.
 
Др. Ат. Семерджиев:
"Ще разкрия, имам намерение до тази среща на кръглата маса да проведа среща с Жельо Желев, уважаван претендент за президент".
(Архив на Комисията по досиетата, Стенограми от срещи на министъра и ръководството на МВР, 1990 г., фонд 1, опис 11А, а.е.933, лист 119)
Стенограма на срещата на м-ра на вътр.работи Ат. Семерджиев от февруари 1990 г., в която описва Желю Желев като кандидат-президент
Стенограма на срещата на м-ра на вътр.работи Ат. Семерджиев от февруари 1990 г., в която описва Желю Желев като кандидат-президент
Източник: Zonanews.bg
Отново обръщаме внимание на датата, когато е казано цитираното по-горе изречение – 3 февруари 1990 г. Това е по-малко от два месеца след създаването на СДС и три от свалянето на Живков, а Желю Желев вече е представян от бъдещия негов вицепрезидент като "уважаван претендент за президент "!
Желю Желев и Атанас Семерджиев
Желю Желев и Атанас Семерджиев
Източник: Интернет
В служебния архив на ПГУ-ДС, в литерното дело за Екофорум`89 има много интересни факти за различни персони от политическа класа на прехода. Ето малко фрагменти за един друг "дисидент:
"Петър Берон споделял, че "Екогласност " не одобрява проявите на Илия Минев от "НДЗПЧ ", наричал го "мръсник " и заявил, че Минев действувал като "провокатор ". Мнението му била, че "Екогласност " следва да се дистанцира от "НДЗПЧ " и другите неформални структури, тъй като те щели да ги компрометират ".

Петър Берон
Петър Берон
Източник: Интернет
Забрани от Луканов
Ето как Илия Минев описва митигна на 18 ноември 1989 г.: 
"На 18 се събира огромен митинг. И ние бяхме изненадани... Казвам си – това е прекрасно. Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: "Искаме Илия Минев". Наши приятели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хората и ме заведоха на трибуната. Тъкмо да стъпя прид микрофона, който беше на по-висока платформа, гледам Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! А аз не го познавах добре. Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляното си. Казах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен полицай! Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. Ако не бяха моите щях да си счупя главата... Георги Спасов и Петър Берон в очите ми го казаха: демокрацията е за нас, не за тебе! И Каракачанов, Петко Симеонов – същото!...Така и не ме пуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това". (Ив. Гаджев, "Непримиримият Илия Минев" ,С., Институт по история на българската емиграция и Изд. къща "Гутенберг", 2003, стр. 134-136).

Илия Минев
Илия Минев Източник: 168 часа

Плаха суетня
А сега сравнете плахата суетня на българските "антикомунисти" с това, което вече се е случило в другите държави от съветския блок през 1989 и началото на 1990 г. През февруари 1989 г. посланикът на НРБ в Чехословакия Тончо Чакъров изпраща поверителен доклад до Милко Балев, Петър Младенов, Димитър Станишев и Марий Иванов, в който описва събитията на Вацлавския площад в Прага през януари 1989 г.: "Както е известно, от 15 до 20 януари т.нар. "Харта-77" и нейни дъщерни групировки организираха ежедневно провокационни, забранени от властите демонстрации в центъра на Прага, всеки път с активното участие на 800 - 5000 души...В сравнение с предишните неправомерни акции през последните 5 месеца, този път демонстрантите се държаха по-агресивно и предизвикателно, хулеха поименно партийни и държавни ръководители и милицията, призоваваха за "свобода и човешки права " и прочие. Част от публиката им пригласяше. След съответни предупреждения милицията и специалните части за възстановяване на обществения ред ги разпръскваха. Сила не бе употребена само на 18 януари " (ЦДА, ф. 1Б, оп. 101, а.е. 2247, л. 6-23). 
 
Четири месеца след тези демонстрации в Прага, българските "опозиционери " на режима пътуват с правителствения самолет до Париж и кротко си хортуват с Петър Младенов и Юлий Бахнев. Схващате ли разликата?
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Още от "Документи и архиви"

Последни новини

Най-четени