На 18 ноември 1944 г. Райко Алексиев е убит от комунистите заради карикатура на Сталин

На 18 ноември 1944г. след зверски побой в милицията умира Райко Алексиев-български художник, карикатурист и фейлетонист. Той става жертва на червеният терор след заграбването на властта в България от комунистите чрез преврат на 9 септември 1944г.

В продължение на няколко дни той е малтретиран в училището на слепите, което е превърнато в следствено отделение, като дори и преместването му в болница не успява да го спаси. Издъхва на 18 ноември 1944 г. Сред участниците в мъченията му са и бивши негови сътрудници в "Щурец", които след това участват в разграбването на конфискуваното му имущество.

Свидетелството на сина му Веселин е достатъчно покъртително: "Администраторът на вестника Йордан Николов вижда Крум Кюлявков с коженото палто на баща ми и с неговите костюми. Казал му: "А бе, бай Круме, ти носиш дрехите на Райко!" Отговорът бил: "Ти да мълчиш, че и ти ще отидеш при него!". Същият този Крум Кюлявков, на когото Райко Алексиев дава работа, не се посвенява да го обругае посмъртно по време на Народния съд и показва, че дори и гениите не са защитени срещу най-ниските човешки страсти.

Едва четири месеца по-късно Шестият състав на Народния съд по дело номер 6, известно като Дело на интелектуалците, обявява формалния повод за присъдата. Това е карикатура, публикувана на 4 септември 1936г. във в. "Щурец" и посветена на терора на Сталин в СССР. 

Срещу Алексиев има и обвинение заради вица му, че английският каучук е еластичен, холандският - още по-еластичен, но най-еластичен е руският галош, побрал 150 милиона души.

Райко Алексиев е роден е на 7 март 1893 в Пазарджик в семейство на българи бежанци от Солун. Следва литература в Софийския университет и като извънреден студент учи рисуване в Художествената академия в София, без да завърши. За дa разшири познанията си по изкуството, посещава художествени галерии в Италия, Франция, Германия. Редактор е на хумористичния седмичник "Щурец" (1932-1944), кьдето редовно участвува със свои карикатури. Подписва с псевдонима "Фра Дяволо" и става много известен със своите карикатури, фейлетони и статии. 

През май 1932 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър. След смъртта на Райко Алексиев, съпругата му е имала няколко брака, през 1965 г. успява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994 г. в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996 г. Алекс Алексиев живее в САЩ, където работи като анализатор в мозъчния тръст РАНД, връща се в България след промените през 1989 г. и известно време е съветник на Филип Димитров.

"Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен апарат за всичко, което беше "фотографирал" в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора", разказва в спомените си съпругата му – актрисата Весела Грънчарова, цитирана от изследователката на архивите за живота на българската интелигенция Ивайла Александрова.

Във вестника работят или сътрудничат известните Илия Бешков, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Николай Ракитин, Никола Подвързачов и други видни карикатуристи и писатели. Алексиев става национално известен сред съвременниците си с псевдонимите Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража и Фра Дяволо, с които подписва публикациите си. През 30-те години "Щурец" е на челно място сред печатните издания в България, тиражът му достига 50 000.

След 9 септември 1944г. е арестуван от Лев Главинчев-един от шефовете на милицията и е зверски пребит в затвора в "Дома на слепите". Умира на 18 ноември 1944г. През април 1945 е осъден посмъртно заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда от комунистическия т.н. "Народен съд" по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, някои вече убити.

Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги, които се организират да ги оклеветят само и само за да запазят живота си. Книгите му са забранени в комунистическа България. След падането на комунистическия режим в страната през 1990 г. Р. Алексиев е реабилитиран.