На днешния ден през 1944 г. зверски е убит българският художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, широко известен преди 9 септември 1944 г. с псевдонима си Фра Дяволо. Създателят на популярния сатиричен вестник "Щурец" Райко Алексиев си създава немалко врагове в средите на налагащата се с репресии комунистическа власт.
В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди:
"Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва".
Роден е на 7 март 1893 г. в Пазарджик в семейството на учителя Никола Алексиев, българин бежанец от Солун и на Стоянка Белопитова, сестра на участника в Априлското въстание Тодор Белопитов. Има трима братя и две сестри. Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България, сътрудник на периодичните издания "Барабан", "Смях", "Людокос", "Българан", "Маска", "Македония", "Зора"; основател, главен редактор и основен автор на сатиричния вестник "Щурец" (1932-1944).
"Щурец" престава да съществува през 1944 година. Алексиев става жертва на безмилостното прочистване на България от свободомислещи интелектуалци, предприето от комунистическата партия след преврата на 9 септември. Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от Лев Главинчев като "враг на народа" поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Пребит до смърт от садистите Главинчев и Георги Боков (баща на Елена и Филип Бокови). Жената му успява да го измъкне и да го настани в болницата на Червения кръст, защото никъде другаде не го приели. Там Алексиев умира от раните си.
Месеци по-късно - през март 1945 г., е осъден посмъртно заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда от т.нар. Народен съд по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Много от тях като Йордан Бадев, Данаил Крапчев и самият Алексиев вече са убити.
Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги, които се организират да ги оклеветят само и само за да запазят себе си. Творбите на Фра Дяволо са забранени по време на комунистическия режим, а е реабилитиран едва след 1990 г.
На негово име е учредена през 2002 г. национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от община Пазарджик. Присъжда се на всеки три години, на 7 март, на български писатели за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата. На 27 февруари 2013 г. в негова чест е наречен ледник Алексиев в Антарктика.
%20(8).JPG?s=168131)
