Началникът на военното ни разузнаване преди 9 септември е бил съветски агент

Елиминирането на мрежите на руските тайни служби в България, което се развива в прогресия през последната година и половина, е особено важен момент от превръщането на страната ни в силен и заслужаващ доверието на партньорите в НАТО и ЕС член. Темата за разгръщането на мрежите на ГРУ и СВР (преди това ПГУ-КГБ) в България е сред най-неразработените от българските изследователи. Без значение дали става дума за сериозни академични изследвания или по-малки, но също толкова важни журналистически разследвания. Реакциите на опитите за повдигане на завесата варират от глупави твърдения, че това били "конспиративни" теории (мнение, споделяно обикновено от базисно неинформирани и с неизтребим мързел да променят това хора) до настояването, че е минало времето за подобни изследвания?! Има, разбира се и изключения, но техният брой е толкова малък, че практически не успява да неутрализира горните две особено вредни постановки. А фактите за мрежата на съветските/руските тайни служби в България през различни периоди на нейната история непрекъснато нарастват, наложително е публикуването им, както и тяхното аналитичното осмисляне.

Ако си мислите, че съветските служби са се вихрили в България само по време на болшевишката 45-годишна окупация, да знаете, че сериозно се заблуждавате. Истината е, че съветският шпионаж е бил може би най-мащабен, коварен и безмилостен в годините преди 9 септември 1944 г. От няколко години подготвям енциклопедия на хората, които са предавали отечеството ни в периода 1918-1944 г. и мога да се обзаложа, че когато тази книга е факт, българската история за този период няма да е същата, каквато я познавате досега. След дългогодишни издирвания в различни архиви съм успял да идентифицирам безапелационно няколко стотици съветски шпиони в България, за които никой досега нито е чувал, нито е знаел. Причината е, че имената им се съдържат в неизследвани досега масиви на някогашните секретни партийни архиви, както и в документи в Комисията по досиетата, съдържащи кореспонденции със съветските тайни служби. 

При едно от тези проучвания попаднах на документи, свързани с категорични и неопровержими доказателства за това, че някогашният началник на военното ни разузнаване през 1943-1944 г. полк. Стефан Недев е бил съветски шпионин. Историята на предателството на този български офицер е не по-малко срамна от тази на днешните национални предатели от Служба "Военно разузнаване" и МО. 

Полковник Стефан Савов Недев е роден на 27 осномври 1897 г. в село Хъневци, Великотърновско. След като завършва търговската гимназия постъпва във военното училище, което завършва през април 1918 г. Веднага е назначен за взводен командир в 20-ти пехотен търновски полк и изпратен на фронта в Добруджа, където получава тежко раняване. Явно героизмът му е оценен по достойнство, защото е повишен веднага в звание подпоручик и награден с орден. През същата 1918 г. става член на Военния съюз, а през април следващата година е назначен за съкретар на Военния съюз в търновския гарнизон. През периода 1918-1944 г. служи в различни гарнизони на страната. Жени се за офицерска дъщеря, която впоследствие играе ключова роля във военната му кариера. Съпругата на подпоручик Стефан Недев се казва Мара Железнова Колева и е братовчедка на ген. Никола Михов, който става военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942-1943), а на 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет.

Стефан Недев категорично е клонял към лявото крило на Военния съюз, защото е включен в щаба на Дамян Велчев и даже става секретар на същия за Южна България. В началото на 1934 г. е назначен за преподавател във Военното училище и взема активно участие в подготовката и извършването на преврата на 19 май. Година по-късно, след свалянето на правителството на Кимон Георгиев, лявото крило на Военния съюз, начело с Дамян Велчев, Кирил Станчев и др., Военният съюз минава в нелегалност и започва да подготвя нов преврат, в подготовката на който Стефан Недев е сред най-активните. Превратаджиите-левичари обаче са разкрити, но личните връзки на Недев с военния следовател му помагат да се спаси от по-сериозни последствия и след няколко дни е освободен. След като е работил няколко години във военното издателство, в началото на 1938 г. Стефан Недев заминава за Париж за изучаване на френски език, а през юни същата година е назначен за военно аташе в Румъния. Ето тук става "заварката" със съветското разузнаване. Според справка на Държавна сигурност с рег. №1823, от 10.10 1980 г., в Букурещ той по собствена инициатива посещава съветското посолство, където установява контакт с управляващия легацията Павел Кукулев и секретаря на легацията Александър Лунин. Полковник Стефан Недев е давал на съветските представители подробни сведения и информация до отзоваването си през февруари 1941 г. Проверката през КГБ, извършена десетилетия по-късно потвърждава връзките му със съветското разузнаване (писмо № 3104 от 3 декември 1969 г. на председателя на КГБ Юрий Андропов до нашите служби и Справка № 2239, БО-2557 от 18 ноември 1980 г., изготвена от представителя на КГБ в България). В тях между другото пише:

"Според материалите от архива като военен аташе в Букурещ през май 1939 г. Недев бил завербуван от съветското разузнаване. Постоянна връзка с него е била поддържана до неговото връщане в България през 1941 г.". Германското контраразузнаване влиза в следите на Недев и информира германското посолство в София, което от своя страна поставя важния казус пред българското Министерство на войната. Това, което се случва обаче е направо удивително - през април 1942 г., когато министър на войната става братовчедът на съпругата му, ген. Никола Михов, Стефан Недев не само не е разследван и изолиран, а е назначен за началник-щаб на I-ва софийска армия, а през май 1943 г. – за началник на РО при щаба на войската. В Москва разбират, че са ударили джакпот. Агентът е толкова ценен, че връзка с него подържа лично посланикът Лавришчев и военното аташе майор Середа, кадрови офицер от ГРУ. Сред най-важните задачи, които му се поставят, е дезинформирането на германското военно разузнаване. "Делиус познавах - заявява пред Народния съд полковник Недев. – Сведенията, които му се предоставяха, бяха специално изготвени".

Удивително лекомислие ли е назначаването на този човек за шеф на РО, след като е бил засечен, че поддържа контакти в Букурещ със съветските разузнавателни служби? Или това назначение и скок в кариерата е версия на посетнешната фраза на един български премиер, че "всички сме братовчеди"? Възможно ли е да е било обикновенно споделено предателство или е просто доказателство за тоталното инфилтриране на съветски шпиони и агенти на влияние, вкл. по най-високите места в армията, службите и двореца. През целия период на своята служба като шеф на РО, полк. Недев е в тясна връзка с резидентурната група на съветското разузнаване в София. Може би това обяснява факта, че когато англо-американското разузнавателно бюро в Турция се е опитало да го привлече да оглави евентуален военен преврат, Недев е протакал преговорите, с което попречил на плана на англо-американските разузнавателни служби.

Едва през юни 1944 г., когато идва правителството на Багрянов, полковник Стефан Недев е освободен като началник на военното разузнаване на армията и изпратен като строеви командир в Скопие, където остава до 9 септември. Предлагат му да се включи в задграничното правителство на Александър Цанков, но той отказва и се завръща в София. Тук веднага е арестуван и попада в лапите на убийците от т.н Народен съд, който го осъжда на смърт. Веднага след като е произнесена присъдата му, буквално същия ден, 15 март 1945 г., генерал Вул (Волков) от съветската мисия в Съюзническата контролна комисия нарежда той бъде предаден на разпореждане на съветската инспекция към Съюзната контролна комисия в България, както сочи информационна Справка № 2239 на съветското КГБ, където е описана, каква е била тогава идеята на НКВД за него: "Набелязване на оперативни мероприятия, които да се проведат с негово участие и използване". Шефът на Държавна сигурност през 1945 г. Стефан Богданов го отвежда в седалището на НКВД в София на ул. "Оборище" № 19.  Пред тях органите на съветското контраразузнаване той "съобщил редица ценни сведения за дейността на немското, английското и турското разузнавания и за подривната дейност на реакционните партии и организации в България", както сочи писмо № 3104 от 03 декември 1969 г. на КГБ. Тук той  дочаква Указ № 11 от 13 декември 1945 г., с който е бил помилван, като смъртната му присъда е заменена с петнадесет години строг тъмничен затвор.

Година по-късно, с нов указ полковник Недев е помилван напълно и са възстановени политическите и гражданските му права, както сочи Справка № 8335 от 11.11.1947 г. на Министерството на правосъдието. След освобождаването му от затвора дълги години е работил като частник. Съгласно закона за лишаване от пенсия на лицата проявили фашистка дейност, Стефан Недев не е получавал пенсия. Осигурявал си е доход като е изработвал в собствена работилница пликове от хартиени отпадъци. Той и съпругата му са били вербувани за секретни сътрудници на Държавна сигурност и работата им  е оценявана като положителна. През 1976 г. ръководството на МВР отпуска на Стефан Недев еднократна помощ от 3000 лв. С Докладна записка до Секретариата на ЦК на БКП от 24 септември 1981 г. написана от зав. отдел "Военно-административен" на ЦК на БКП ген.-полковник Велко Палин, се предлага да да му се отпусне персонална пенсия (за каквато няколко месеца преди това в  дълго писмо до Политбюро самият Стефан Недев моли да му отпусната). Седмица след докладната записка на Велко Палин националният предател и съветски агент Стефан Недев получава такава пенсия. Тя е отпусната с отделен указ на Държавния съвет на НРБ и след съгласие за това на Секретариата на ЦК на БКП, фиксирано в Решение "Б" № 30, от 01.10.1981 г.

Това е историята. Някои ще я нарекат драма, други предателство, трети – обичайно поведение в тежки и нееднозначни времена. За себе си аз избирам второто определение. Това е национално предателство и недопустимо поведение на български офицер, което поставя началото на десетилетна традиция шефовете на българското военно разузнаване да бъдат обикновени агенти на съветското ГРУ. Проблемът с московските мекерета в България винаги е бил огромен – и преди 100, и преди 10 години, и днес. Парадоксалното е, че името на съветския агент полк. Стефан Недев и до днес стои на  сайта  на Служба "Военно разузнаване".