Наглостта на Митрофанова няма край: Ако не беше СССР, след Втората световна война България щеше да остане само в рамките на Софийска област

"Ако не беше СССР, България щеше да остане само Софийска област, защото тогава стана реч (след Втората световна война, бел. ред.) за разделянето на България и само Съветският съюз не дава да се раздели тя. Не само че СССР не дава тя да бъде разделена, но й оставя придобивката Добруджа. Поради това, колкото и да са сложни отношенията, трябва по-обективен поглед на историята". Това нагло и напълно в разрез с историческата истина заявление е направила в свое интервю за крайнолевия сайт pogled.info руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова.

Историческата истина е, че окупационната Съветска армия обявява война на Царство България, при положение, че през цялата война съветската легация в София работи и шпионства безнаказано. България никога не е обявявала война на Съветите, нито е участвала в бойните действия на Източния фронт. Трябва да е ясно, че това не е освобождение, а нападение и окупация на България. Това нападение и окупация отнема свободата на България и българите за 45 години. Струва на страната ни около 5-6 млрд. щ.долара, според различните изчисления.

В резултат на поставянето на марионетен проболшевишки режим в страната ни започва вълна от политически репресии, политически процеси и масови убийства. Терор! Убити са между 25-30 000 души само за първите "сто безотговорни дни", стотицихиляди са репресирани, изселени, лишени от собственост и занятие, изселвани са и животът им - техният и на семействата и наследниците им - е унищожен. 

Твърде нелепо е твърдението, че Сталин "запазил териториалната цялост на България", понеже, видите ли, съседите щели да искат български земи, а и "Чърчил, който мразел България" искал да ни накаже. Чърчил наистина е изпитвал ненавист към България като съюзник на нацистка Германия, но практически всички злини, които са ни сътворени идват от Съветския съз - вкл. пълната загуба на независимост и суверинитет.

Нека разбием още една лъжа - че Западът ни е продал на Сталин на конференцията в Ялта. Конференцията в Ялта се провежда в периода 4-11 февруари 1945 г. - половин година след като България е окупирана от Съветите, а в страната са извършени поголовни чистки, избити са десетки хиляди българи. А в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. зверски са убити и хвърлени с общ гроб 100 българи - разстреляни са един княз, трима бивши министър-председатели, 22-ма министри, 67 депутати, 48 генерали и висши офицери, 8 царски съветници.

Сред убитите е братът на  цар Борис III,  княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава Симеон II. Разстреляни са и тримата премиери - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - генерал Никола Михов, също е сред зверски умъртвените в нощта на 1 февруари.

На Потсдамската конференция (юли-август 1945 г.), където съюзниците признават на Италия статут на съвоюваща страна, Йосиф Сталин предлага това да бъде направено и за България, но ръководителите на САЩ и Великобритания отказват. Изготвянето на мирните договори отнема изключително дълго време, през което се случват няколко ключови неща.

Гърция попада в пламъците на гражданската война, а зоните на влияние в Европа вече се очертаят. Бавно, но сигурно започва студената война. Болшевизирана София прави сондажи за откъсване на контролираната от гръцките комунисти Западна Тракия. Страната ни на практика отправя претенции за излаз на Бяло море. Паралелно с това Югославия проявява териториални амбиции за управление на Егейска Македония.

Сталин негласно подкрепя тези искания, предвиждайки създаването на Южнославянска федерация, която да обхваща почти целите Балкани и която да гарантира желаните от векове южни проливи за Москва. На практика България губи независимостта си и съдбата, която Сталин и готви е претопяването й във федерация с Югославия, под егидата на Тито.