Още през октомври 2001 г. политологът Антон Тодоров описва анатомията на световния терористичен интернационал

Антон Тодоров, в. "Демокрация", 24 октомври 2001 г.

Анализът на този казус изисква непременното отрицание на подхода , който търси своето вдъхновение в разбирането, че става дума за проблем възникнал сякаш от нищото. Истината е точно обратната – световната терористична мрежа беше изграждана търпеливо и със стратегическа фантазия. Трагичната ирония се състои в това, че основните организатори на тази мрежа сега са приветствани като съюзници във войната с тероризма. Невъзможно е в случая да се избегне сравнението с една друга подобна недооценка. Антихитлеристката коалиция преди шестдесет години също представляваше пагубна грешка на свободния свят, тъй като даде подкрепа на болшевишкия режим. Както тогава, така и сега, общността между Запада и Русия представлява пълен алогизъм.

Нима не се вижда пълната абсурдност на ситуацията – Москва, която на практика създаде този световен терористичен интернационал по съветско време и сега интензифицира връзките с него, ще използва западната реакция, за да постигне допълнителни стратегически цели. Тя на първо място иска да има "развързани ръце" в Чечения (това звучи издевателски, тъй като ако досега Москва смята, че не се е " разгърнала " пълноценно, след като има десетки хиляди убити цивилни чеченци, какво ли ще представлява нейното разбиране за политиката на "развързани" ръце).

Представители на руския военен елит отидоха доста по-далеч. Армейският генерал Анатолий Куликов например предложи на Запада не само опита на Русия в избиването на чеченците, но и съветския опит в борбата с "националистическите нелегални движения в Западна Украйна, западните райони на Белорусия и Прибалтика след Втората световна война". Много украйнци, белоруси и балтийци, вкл. и американски граждани, ще си спомнят какво означава този "опит" – масови убийства на цивилно население, етнически чистки и изселвания ("Christian Science Monitor", 04.10.2001).

Един от основните принципи, на които би трябвало да се гради политиката на сътрудничество на Съединените щати с международните им партньори в борбата срещу тероризма е "да се изолират и да се оказва натиск на държавите подкрепящи тероризма, с цел да бъдат заставени да променят поведението си". Както по всичко изглежда обаче това не се отнася за Москва и Пекин. Тези държави дори се опитаха да оглавят групата на страните, които се присъединяват към глобалната коалиция за борба с тероризма. При едно по-проникновено запознаване с фактите веднага става ясно, че тези две държави наистина оглавяват група от държави, но това са държави, които спонсорират световния тероризъм.

И за да не остава съмнение в това, достатъчно е да се подчертае следният еднозначен факт: Москва подписа на 2 октомври тази година споразумение за военно-техническо сътрудничество с Техеран на стойност 300 млн. долара годишно. А Иран остава един от най-активните спонсори на тероризма в световен мащаб. Иранската революционна гвардия и Министерството на разузнаването и сигурността продължават да планират и да извършват непрекъснато терористични актове, както и да подкрепят различни терористични групи – Хамас, Ислямски джихад, организацията на Ахмад Джибрил.

Освен това Иран има изключително тесни връзки с друг спонсор на тероризма – Куба. Особени безпокойства предизвиква сътрудничеството на двете държави в областа на биологическите и бактериологическите оръжия. През октомври 2000 г. кубинският вицепрезидент Карлос Лаге и иранският заместник – министър на здравеопазването откриха център за биотехнологии близо до Техеран, които според западни експерти представлява инсталация за разработка на биологическо оръжие.

Куба, която комунистическият режим на Кастро превърна в отчайващо бедна държава, продължава да запазва засилен интерес към поддържане на световната терористична мрежа. Баските терористи от ETA, които имат разрешение да пребивават на острова от години, продължават необезпокоявани да намират всякаква подкрепа от този режим. През 1995, когато френската полиция попадна на секретни компютърни данни на ETA се разбра, че кубинското разузнаване е помагало на членове на тази група, търсени за терористични атаки в Испания. (The Miami Herald, December 27,1997).

През август тази година колумбийските власти арестуваха трима терористи от IRA и се оказа, че единият от тях - Наел Конъли - е живеел в Куба от 1996 г. като представител на IRA (BBC News, Aug. 17, 2001). Там той и неговите домакини са обучавали колумбийски леви терористи от организациите FARC и ELN (Front de Liberation National). Обучените на кубинска територия колумбийски терористи създавали от своя страна лагери за подготовка на терористи от Близкия изток на колумбийска територия до границата с Венецуела, където през октомври 1998 г. например Интерпол арестува египетския екстремист Мохамед Енид Абдел Аал (El Nuevo Herald , September 16 , 2001). Солидна помощ от Куба получават и палестинските терористи. През май 2001 Кастро посети Сирия, Либия и Иран, а на 26 юли 2001 в Хавана беше големият син на Аятолах Хомейни.  

Ирак е следващата държава от тези, които сами провеждат терористични акции и също така спонсорират международния тероризъм. Чешката полиция и досега продължава да пази офиса на радио "Свободна Европа" и радио "Свобода", след като през 1999 имаше сериозни доказателства, че иракското разузнаване се готви да разруши сградата заради продуцирането на радио Свободен Ирак. Продължават да имат логистични бази в Ирак няколко откровенно терористични групи като Палестинският фронт за освобождение и организацията на Абу Нидал. Лидерът на Палестинският фронт за освобождение Абу Абас се появи дори по държавната телевизия с призив за интифада срещу Израел. Ирак също субсидира антииранската терористична група MEK, както за извършването на убийства в Техеран, така и за разправа с вътрешни противници на режима.

Северна Корея осигурява спорсорство на такива терористични групи като японската Червена армия, Ислямския освободителен фронт във Филипините. 

Судан определено може да се "състезава" с Иран по отношение на мащаба на подкрепата за множество терористични групи и организации – Ал Кайда, Ал Джама Ал Ислямия, Ислямски джихад (палестински и египетски), Хамас. Според Джефри Найкуист съществува алианс между Судан, Ирак и Афганистан, в който свързваща е основно руската връзка. 

Международният тероризъм е като многоглава хидра и Сирия е една от тези глави. На нейна територия съществуват множество тренировъчни лагери на терористични групи – Народният фронт за освобождение на Палестина на Ахмад Джибрил, палестинският Ислямски джихад, Фатах на Абу Муса. От март тази година главната база на Хамаз вече се намира в столицата Дамаск. От десетилетия Сирия се опитва да се сдобие с оръжия за масово поразяване като нужните за целта средства се получават от производството и търговията с наркотици - само от добивания в долината Бекаа хашиш Дамаск печели по 100 млн $ годишно , а държавните лаборатории за рафиниране на хероин работят основно с опиум-полуфабрикат от Афганистан и Иран.

Цялата програма за разработване на оръжия за масово поразяване е напълно под контрола и с подкрепата на Москва. Но най – мръсната работа в поддържането на световния терористичен интернационал от Кремъл е възложена на червената руска мафия и трябва да се подчертае, че тя върши това добре, което се вижда от резултатите. Оглавявана от бивши агенти на КГБ и ГРУ, тя е на пряко подчинение на днешните руски разузнавателни служби и запазва тесни връзки с много от тези терористични групи, вкл. и с Ал Кайда на Осама Бин Ладен.