През 1968 г. ДС предложила на КГБ убийството на бъдещия гръцки премиер Константинос Караманлис с бомба в книга (ВИДЕО)

Комунистическите тайни служби в тоталитарна България са предложили на съветския КГБ план за убийството на Константинос Караманлис чрез изпращане на книга с монтирана в нея бомба от Великобритания, съобщава гръцкият всекидневник "Катимерини". Разкритията идват от разсекретени документи на българската Държавна сигурност, публикувани от Комисията по досиетата, която от 2006 г. събира и оповестява архивите на комунистическите служби. Според изданието тези материали хвърлят нова светлина върху методите на службите от Източния блок и върху значението, което те са отдавали на фигури като Караманлис в разгара на Студената война.

Документът, датиран от 12 март 1968 г. и обозначен като "Строго секретно за особени случаи", съдържа серия предложения за "активни мероприятия", насочени към дестабилизация на политическата ситуация в Гърция и на отношенията между Гърция, Турция, САЩ и Западна Германия. В този контекст тогавашният български Комитет за държавна сигурност (КДС) предлага на КГБ да бъде организирано покушение срещу Караманлис, който по това време живее в Париж и е активен противник на гръцката военна хунта. Идеята е била да се изпрати пакет от Великобритания, съдържащ книга с прикрит експлозивен механизъм, като според документа подобна пратка би изглеждала достатъчно безобидна, за да бъде отворена без подозрения.

Планът за убийство е само част от по-широк набор операции, които българските служби предлагат на съветските. Сред тях са провокации, целящи да изострят гръцко‑турските отношения чрез атаки срещу символични обекти, които да бъдат приписани на националистически групи от другата страна. В документите се споменават идеи за взривяване на турското консулство в Солун, подпалване на историческата порта на Вселенската патриаршия в Истанбул и нападения срещу джамии в Източна Тракия. Логиката зад тези предложения е била да се засили взаимната подозрителност между съюзниците в югоизточния фланг на НАТО и да се използват съществуващи напрежения, особено около Кипър.

Контекстът на периода е ключов. След преврата на 21 април 1967 г. Гърция вече е под военна диктатура, а контактите между Гръцката комунистическа партия и Москва са нарушени. Новият ръководител на КГБ Юрий Андропов поставя акцент върху "специалните операции" като инструмент на съветската външна политика. Въпреки това Кремъл остава предпазлив, тъй като Гърция е член на НАТО и прекомерно рисковани действия могат да доведат до международна криза. Именно тази предпазливост обяснява защо КГБ отхвърля всички предложения на българската страна, особено в момент, когато Москва се подготвя за нахлуването в Чехословакия и потушаването на Пражката пролет, в което участват и български войски.

Според "Катимерини" документите показват, че Караманлис е бил разглеждан като ключова фигура, способна да обедини гръцката опозиция и да стабилизира страната в полза на Запада. В дипломатически среди вече се обсъжда т.нар. "Решение Караманлис" – негово евентуално завръщане като премиер, което би представлявало сериозна заплаха за интересите на комунистическите режими. Дори неуспешен атентат би могъл да бъде използван за засилване на вътрешните противоречия в Гърция и за подкопаване на имиджа на НАТО.

Разсекретените архиви на ДС, цитирани от "Катимерини", разкриват не само конкретни планове, но и мащаба на подривните операции, които службите от Източния блок са били готови да обсъждат. Те показват както намеренията, така и ограниченията на тези служби в условията на сложния геополитически баланс през Студената война. Материалите са част от по-голямо изследване на д-р Аргирис Тасулас от Атинския университет, което предстои да бъде публикувано в Journal of Cold War Studies.