Съветският шпионаж и терористична дейност в България в периода 1919-1944 гг.

Антон Тодоров

След Солунското примирие от 29 септември 1918 г. в България е установена френско-английски окупационен режим. Тайните служби на Съветска Русия (военното и външнополитическото разузнаване) незабавно започват разузнавателна дейност за разкриване намеренията на командването на Антантата в България. Тази задача изисква създаването и разгръщането на разузнавателна мрежа в страната. Най-нетърпеливите "кандидат-шпиони" са от малобройната група български военнопленици, които са разпръснати в различни градове на Русия. Още в края на 1917-началото на 1918 г. част от тях създават т.н. кръжок "Революция", от чието име в Москва пристига група от няколко човека, водени от Георги Михайлов Добрев (псевд. Железов) от с. Байкал, Плевенско. Част от тях по-късно се присъединяват към Червената армия и току-що създадените структури на военното и външнополитическото разузнаване на Съветска Русия. През май 1918 г. при ЦК на РКП(б) се създава федерация на чуждестранните комунистически групи. На 16 май южнославянската комунистическа емигрантска група, в коята влизат и български представители решава да стане секция на РКП(б) под името РКП(б) — група на българи, сърби, хървати и словенци. На 15 октомври българите се отделят и създават самостоятелна група. По този начин се оформя първата организационна структура, която започва да се занимава с планирането, организацията и извършването на разузнавателна дейност срещу суверенна България от страна на болшевишкия режим в Москва.

Един от първите, които поставят началото на националпредателската деност в полза на болшевишките тайни служби в България е Григор Чочев, които още през 1918 г. установява и поддържа нелегалния партиен канал между Варна и Одеса, по който се  пренася оръжие (пушки, картечници, пистолети и бомби), взривни материали и нелегална литература. Това е човекът, който без умора и с безкрайно разрушителна фантазия работи срещу отечеството ни и неговото легитимно публично управление. Групата на Чочев старателно изучава крайбрежието на Черно море, работата на граничните постове, движението на военно-морски кораби на Антантата, добиват и щателно разучават картата за разположението на минните полета, създават петнадесет тайни склада за оръжие и литература.  Като куриери по този канал действат агентът на международни отдел на Коминтерна (разузнаването на Коминтерна) Боян Папанчев, сътрудникът на Разведупр на РККА (военното разузнаване) Жечо Гюмюшев, Енчо Атанасов. Изградена е цяла партийна флотилия, в която имало пет моторни лодки и един кораб.

Свои хора комунистическата база във Варна е имала в морската полиция, в митницата, в градската администрация, в пристанището и в щаба на руската емиграция. Дейността на базата е координирана от ръководителя на аналогичната база в Истанбул Никола Трайчев (с фалшиви имена Давид Давидов) и от софийските резиденти на съветското военно разузнаване Христо Боев Петашев и Борис Иванов. В неговата разузнавателно-диверсионна група са също така и Тодор Димов от Варна, дядо Димитър (македонски комита, участник в убийството на един от румънските министър-председатели), Атанас Ненов, Христо Ненчев от Пирдоп, Димитър Димчев, Неделчо Георгиев от Поморие, Марко Личев, Кольо Капчозов, Михал Илиев (Капуза), Димитър Гюнчев, хлебарят Александър Димитров.

През май 1919 г. председателят на Централното бюро на българските комунистически групи в Съветска Русия Стоян Джоров изпраща в България Христо Боев и Стефан Шарков. Двамата пристигат след много рисковано плаване през изключително бурното Черно море и акостират северно от Варна. Във Варна се срещат със съветските агенти Димитър Кондов (варненски градоначалник) и Димитър Попов. След това през Провадия се добират се до София и предават на ръководството на БРСДП (т.с.) болшевишка литература и писма от московската цитадела на световната революция. Но най-важният товар, който носят са "експроприирани от руската буржоазия ценности за материално подпомагане мероприятията на ЦК на БКП", както пише в спомените си Радослав Габровски, агент в първата съветска резидентура в България. Обикновени криминални бандити – това са представлявали съветските агенти в България.

Впрочем, същите криминални бандити като тези, които са окупирали властта в Съветска Русия през есента на 1917 г. Интересни свидетелства за бандитския характер на болшевишките вождове дава в своите спомени Яков Самуилович Рейх (с псевд. Томас), известен коминтерновски функционер. Роден през 1886 г. в Галиция (Австро-Унгарската империя), той се издига завеждащ контактите на Москва с комунистическите движение в Централна и Западна Европа. През септември 1919 г. ИК на Коминтерна взема решение за създаването на Западноевропейско бюро в Берлин.

След заседанието на Изпълнителния комитет диктаторът Владимир Ленин се среща с Яков Рейх и му казва:
"Вземете колкото може повече пари, изпращайте отчети за свършеното и, ако е възможно и вестници, и въобще, правете това, което налага обстановката. Само правете нещо!". И написал бележка до Ганецки, който завеждал секретната партийна каса, която била в лично разпореждане на Ленин, и който се разпореждал с нея, без да дава отчет някому. Яков Рейх дава уникално описание на срещата си с Ганецки"
"Познавах Ганецки от доста години и той ме прие като стар познат другар. Даде ми 2 млн. в чужда валута – немска и шведска. След това ме заведе в съкровищницата на партийната каса. Там навсякъде имаше всевъзможни съкровища: скъпоценни камъни, изтръгнати от колиета и бижута лежаха на цели камари на пода, някой явно се беше опитвал да ги сортира, но не беше довършил работата си. На входа на съкровщницата имаше сандък, пълен с пръстени. В други сандъци имаше златни бижута, от които бяха изтръгнати скъпоценните камъни. Ганецки освети с фенера всичко това и усмихвайки се ми каза: "Избирайте!" После чи обясни, че всичко това, което виждам са скъпоценности, иззети от ЧК от частни лица – по указание на Ленин. Дзержински ги е предал за секретни нужди на партията. "Всичко това е придобито от капиталистите чрез ограбване на народа. Сега трябва да бъде употребено за делото на експроприацията на експроприаторите" – така бил казал Ленин. Беше ми много трудо да избирам какви скъпоценности да взема: как да ги оценя? Та аз нищо не разбирах от скъпоценни камъни. "Нима мислите, че аз разбирам повече? – отвърна ми Ганецки. Тук попадат само тези другари, на които Илич има доверие. Вземайте каквото и колкото прецените – толкова, колкото считате, че ще Ви е нужно. Илич ми е написал на бележката да Ви дам да вземете повече от обичайното." И аз започнах да трупам, а Ганецки все ми казваше – "Вземайте още". И добавяше в Германия да не продавам всимко това наведнъж, а според нуждите. И наистина, всички скъпоценности, които взех, след това ги продавах няколко години. А това беше цял куфар със скъпоценности – злато не взех, твърде е тежко. Ганецки не ми поиска никаква разписка за скъпоценностите, които взех."

От 1920 г. в софийскато пощенско-телеграфна станция действа разузнавателна група, която нелегално предава информация на Коминтерна и военното разузнаване на Съветска Русия. Станцията представлявала промеждутъчен пункт за свръзка между Франция и Полша с радиостанциите на ген. Врангел в Севастопол. Сътрудници на разузнаването на Коминтерна са началника на софийската станция Антон Слоневский и седем негови сътрудници, сред които и вербуваният впоследствие от ГРУ Николай Янков (псевд. Яблин). Сътрудничеството на Коминтерна с военното и външнополиитческото разузнаване на Съветска Русия е регламентирано с Инструкция от 8 август 1921 г., подписана за РУ на РККА – Арвид Янович Зейбот, за ВЧК – Йосиф Станиславович Уншлихт, за Коминтерна – Осип Аронович Пятницки и Григорий Евсеевич Зиновиев. През пролетта на 1921 г. Христо Боев става кадрови служител на Разведупр на РККА (военното разузнаване) и започва да работи под ръководството на Ян Берзин –зам.-началник на Регистрационното управление на Червената армия, впоследствие на  Разведупр на РККА и впоследствие началник на ГРУ до 1937 г.

На Боев е възложено да създаде нелегална разузнавателна организация в България. В началото на април 1920 г. Христо Боев осигурява пътуването с лодка до Съветите на първия български представител в Коминтерна - Иван Недялков (псевд. "Шаблин"). Същата година организира пътуването на делегацията на БРП (к) за Втория конгрес на Коминтерна. Лодката, в която Боев пътува с Георги Димитров и Васил Коларов, е спряна от румънските власти, тримата са арестувани и престояват един месец във румънски военен затвор, откъдето отново са освободени. За да поддържа конспиративни контакти с комунистически функционери в Турция и Гърция той дори се главява за огняр на кораба "Фердинанд". През август 1921 г. той отново идва в България, с псевдоним "Фьодор Русев". На 10 януари 1922 г. сключва брак с австрийската комунистка Йозефа Колб Енгелберг и заради нея приема католицизма. За кратко време Христо Боев създава резидентура с широки разклонения, която запова да събира информация от висши правителствени източници, от партийни функционери, парламентаристи, офицери, както и агенти сред белогвардейската емиграция. Христо Боев и Никола Трайчев създават дружеството за мореплаване и търговия "Матеев, Кремаков и сие" в Бургас, което им служи за прикритие. Купуват от Истанбул френски кораб, клас "Vedette",  който получава името "Иван Вазов". Малкоизвестен факт е, че на 19 януари 1922 г. цар Борис ІІІ нарежда ремонта на кораба на болшевишките предатели да се изпълни безплатно във военния арсенал на държавни разноски и след това присъства на пускането му на вода.

Всичко това царят прави като един вид подкрепа за двамата "предприемачи", които всъщност са едни от най-коварните съветски агенти в Царство България. Така царят, без да подозира, помага на комунистите и това няма да бъде единственият подобен случай. След септемврийския комунистически метеж 1923 г. "дружеството” преустановява дейността си и "партийната яхта” е продадена. През август 1919 г. от Одеса за България е изпратена нова разузнавателна група на съветското военно разузнаване, което по това време се нарича Регистрационно управление на Полевия щаб на Революционния Военен съвет на Републиката (Региструпра ПШ РВСР). В нея влизат Койчо Касапов (псевд. Иванов), Георги Портнов (псевд. Петров), Ради Брезов. През пролетта на 1920 г. към тях се присъединява Стоян Джоров (псевд. Жорж и Атаман). Той е роден на 23 ноеври 1878 г. в с. Горна Василица, Ихтиманско. Член на БРСДП (Българската социал-демократическа партия) от 1903, а на РСДРП (Руската социал-демократическа партия) – от 1908 г. Докато е емигрант във Франция, установява контакт с Надежда Крупская и под прикритието на професията си (художник-декоратор), той се превръща в един от най-ценните конспиратори на руските болшевики доста преди октомврийския преврат. Председател на московската българска комунистическа група и организатор на Революционния комитет на Южна Добруджа (основно ползван за решаване на разузнавателни задачи на съветското разузнаване), създаден по инициатива на Кръстьо Раковски, който по това време е председател на Совнаркома на Украинската ССР и основен двигател на създаването и изпращането на разузнавателни групи на съветското военно разузнаване в България.

През 1919 г. Стоян Джоров е назначен на изключително високата длъжност резидент на Регистрационното управление на РККА (военното разузнаване) в България. Доживява до преврата на 9 септември 1944 г., макар че има издадена смъртна присъда. Койчо Касапов е роден на 12 септември 1891 г. в с. Зелениково, Пловдивско. Участник в октомврийския преврат в Русия, организатор и ръководител на българската комунистическа група в Луганск. Резидент на съветското военно разузнаване в България и Румъния, член на Революционния комитет на Южна Добруджа. Също доживява до деветосептемврийския преврат и умира през 1957 г. в Пловдив. Георги Михайлов Портнов е бесарабски българин, роден в българската колония Долу-Кой в Измайловски окръг (уезд) на Бесарабска губерния. Идва в България по линия на Революционния комитет на Южна Добруджа, централата на който била разположена в Одеса.

През май 1922 г. под контрола на компартията в България се създава организацията за репартриране на руски емигранти, основно от белогвардейските среди, с наименоване "Съюз за завръщане в Родината" ("Совнарод"). Борис Иванов (псевд. "Борис Краснославски") от резидентурата на Разузнавателното управление на Щаба на Червената армия, Борис Шпак, руски офицер-белоемигрант, който сътрудничи на съветското разузнаване и пристигналият от Берлин за координиране работата на резидентурите на съветското военно разузнаване в България Семьон Фирин (Пупко), активно използват тази организация и успяват да вербуват за нейните цели генералите Юрий Гривицки, Александър Секретев, Евгении Зеленин от Донския корпус и голяма група от офицерите.

За да ръководи Военната организация на БКП, в България е изпратен военният терорист, офицерът от Разузнавателеното управление на РККА Михаил Малхазович Чхеидзе, а по канала през Черно море, който Христо Боев и другите съветски агенти изграждат, са пренесени около 800 пушки, 500 револвера, 500 ръчни гранати, 150 кг взрив. В България пристига още един специалист-килър от кадрите на РУ на РККА – Христофор Салнин ("Осип"), с латвийско-украински произход. Подвизавал се в началото на 20-те като съветски агент в Далечния изток (през 1926-1929 г. е резидент в Китай, под имената на американския гражданин Кристофър Лаубърг). През 1923 г. прехвърлен в Германия, където изгражда нелегалната военна организация на компартията там, както и със създаването на червени терористични отряди в Тюрингия и мрежа от военни складове и нелегални оръжейни бази. С поредната пратка оръжие е изпратен през 1924 г. в България. Четири месеца участва в терористичният партизански отряд на Никола Янчев в Южна България, където водят боевете с правителствените войски.  

Кристапс Салнин ("Осип") е инструктор и към терористичния отряд на Янко Андонов, който действа по същото време в Сливенско. Отрядът се занимава основно с участие в канали за доставка на оръжие, терористични бойни акции срещу органите на властта в района и диверсии по жп линиите и телеграфните връзки. През януари 1925 г. Янко Андонов е назначен за ръководител на Военната организация (ВО)на Сливенския окръжен комитет на компартията и Кристапс Салнин ("Осип") става инструктор към ВО. След като терористичните отряди са разгромени от българските власти, "Осип" се прехвърля в Турция и оттам се връща в Съветите. Михаил Чхеидзе и Кристапс Салнин ("Осип") са двамата масови килъри от ГРУ, пряко отговорни за подготовката на атентата в църквата "Свети Крал" ("Света Неделя") на 16 април 1925 г. и доставката от Виена на взрива. Авиаторът Асен Йорданов Агов осигурява детонаторите за този сатанински комунистически атентат. Ето какво пише в официалната биография на левия земеделец Асен Агов, издадена по време на комунистическия режим преди 1989: 
"Организира нелегална група в летище Божурище. На 12.09.1923 г. е арестуван. Освободен е през ноември 1923 г. и се включва активно в работата на Единния фронт. В дома му са заседавали ръководителите на военния отдел на ЦК на БКП. Разпространява в-к "Войнишки глас”- комунистически вестник за пропаганда сред военните. Той рекрутира съселянина си Иван Паунов за работа във Военния център. Същият убива прокурорът Димчев, проф. Никола Милев и комуниста-предател Кузинчев, след които атентати намира винаги убежище в дома на Агов. Поддържа връзки с военни и особено с такива от Пловдивския гарнизон".

Хърватският журналист Йое Матошич описва най-кратко този пъклен акт с думите на един от своите събеседници в България, където пристига ден след атентата – на 17 април 1925 г.:
"Атентатът е дело на руския болшевизъм и неговите агенти, които се намират на Балканите…А ако има някои местни гадове и изроди, то те са плащани с чуждо злато и морално подпомогнато отляво и дясно. Така нареченият български комунизъм е дело на озлобени емигранти, които смятат, че болшевизма може да се наложи на гърба на българския селянин и да го третират като животно." Отявлен съветски агент е бил варненският Димитър Кондов (30 декември 1919 г. – 23 май 1921 г.). Като секретар на варненската организация на БКП той е в основата на изграждането и ръководството на нелегалния канал Варна-СССР за прехвърляне на терористи-нелегали от цяла Средна  и Западна Европа, на оръжие, взривни материали, нелегална поща, пропагандна литература и т.н. Заради противодържавната си терористична дейност е ликвидиран в нощта на 23 срещу 24 септември 1923 г. на приморския булевард във Варна. Руски, а след това и съветски агент е бил и градоначалникът на София Антон Прудкин, назначен от Александър Стамболийски за градоначалник , докато е действуващ агент.

В началото на 20 век Антон Прудкин е работил за царската охранка - от ноември 1902 г. до 1914 г. с малки прекъсвания и превербования, под псевдонимите "Озеров" и "Такварян".  В своите мемоари "Записките на моряка" Прудкин лъже безогледно, докато се опитва да отхвърля обвиненията още тогава, че е бил агент на имперската Охранка. Документалната истина, която откриваме в архивните масиви на руския Държавен военен архив (РГВА) е, че той е получавал от 300 франка на месец в началото до 420 франка, след като разгръща доносническия си талант напълно. Донасял е за анархисти, арменски дашнаци и македонски комити. Имперска Русия готви през 1915-16 г. десант за окупация на Проливите и един от основните агенти на имперското военно разузнаване – Антон Прудкин – предава на руския вицеконсул в Бургас Удинцов подробен план на отбраната на Босфора. Откъде го е получил ли? От българския военен аташе по това време в Истанбул полк. Тодор Марков. Паралелно с това шпионира отбраната на Варна и Бургас, за което уведомява руското имперско военно-морско разузнаване. По време на управлението на Ал. Стамболийски Антон Прудкин е градоначалник на София. През март 1920 г. лично подготвя терористичен акт, по време на лекцията "Положението в болшевишка Русия” на белогвардейския публицист и писател Пьотр Рис, при който загиват няколко души, вкл. български прокурор. Съветският шпионин  Кръстьо Белев твърди, че точно по онова време А. Прудкин е имал специални заслуги към Съветския съюз (включително като е действувал за разгромяването на емигриралите в България руски белогвардейци), както и към БКП.  

Освен изброените и описани дотук сътрудници на съветското разузнаване, през 20-те години за ГРУ работи (като заместник-резидент) известният писател-хуморист и издател на списание "Маскарад" Тома Измирлиев , брат на заклетия левичар Христо Смирненски. Тома Измирлиев е вербуван от Радослав Габровски през есента на 1921 г. Журналистическата му дейност е била удобно прикритие, а многобройните му контакти давали възможност той от своя страна да вербува разузнавателна мрежа. И братът на Христо Смирненски изобщо не си губи времето: вербува поручика от 2-а велосипедна дружина в София Радослав Цветков, чичо си запасния поручик Иван Филков от Русе, запасния майор Иван Станчев от Кюстендил, Георги Арнаудов (който по нареждане на Христо Боев напуска компартията и се внедрява в младежката организация на Демократическата партия), актьора Цено Кандов, келнерът Иван Ганчев. Тома Измирлиев изпълнявал ролята на свръзка и с агенти, вербувани за разузнавателната мрежа от Христо Боев.

Започвам с името на запасния майор от гвардията Христо Ботев. Да, името не е случайно, това е синът на ген. Кирил Ботев и племенник на поета Христо Ботев.  За съветското военно разузнаване работи и Николай Гаврилов, отговорник за комунистическата мрежа в 1-ви и 6-ти пехотни полкове, също поручик Иван Подстриганов. Сред националните предатели е бил и запасният майор Иван Николаев, бивше военно аташе в щабовете на ген. Деникин и ген. Врангел, доверено лице на министър-председателя Александър Стамболийски, който често изпълнявал деликатни мисии в чужбина (вкл. по присвояването от Стамболийски на публични средства и препирането им извън България). Сътрудници на резидентурата са и Карло Луканов, Петър Коларов, Георги Зуйбаров (адвокат и общински съветник в Самоков), Димитър Гичев, Христо Генчев, Боян Папанчев, Пенка Атанасова, Тодор Димов.

През 30-те и 40-те години на миналия век на територията на България действа гъста и многолюдна мрежа от съветска агентура. По-голямата част от нея е организирана в разузнавателни групи, повече от дузина на брой. Най-активните са групата на Aлекcaндъp Пеев (пс. "Боевой"); групата на Бениамин Дубавицки (псевд. "Орлов"); групата нa Bacил Попов (псевд. "Пaн"); гpупaтa нa генеpaл Владимир Зaимов (псевд. "Азорски"); гpупaтa нa Гиню Cтойнов (псевд. "Дpо"); гpупaтa нa Eлефтеp Apнaудов (псевд. "Aлюp"); гpупaтa нa Кaпpиел Кaпpиелов; гpупaтa нa Кpъcтьо Белев (псевд. "Aвгуcт"); гpупaтa нa Пaвел Шaтев (псевд. "Коcтa"); резидентурата "Вагон Ли-Кук" на Пантелей Сидеров; гpупaтa нa Cемьон Побеpежник (псевд. "Bолгa"); групата на Софка Делянова (псевд. "Эдноу"); гpупaтa нa Cтефaн Богдaнов (псевд. "Apбaтов").

Забележете годината, когато Стефан Богданов е натоварен от ГРУ да създаде разузнавателна група – 1939 г. Съветите и националсоциалистическа Германия през тази година стават най-близките съюзници и на практика започват Втората световна война. За кого са работили тогава тези национални предатели, докато сътрудничат на болшевиките, ерго на нацистите? Реторичен въпрос. Само ще Ви припомня един много красноречив абзац от предсмъртното писмо на ген. Вл. Заимов до неговата съпруга. Там той пише:
"Ти Анечка, знаеш какъв краен славянофил не от вчера съм бил...Когато стана германо-руския пакт, аз бях луд от радост, че се разбраха тия сили и ние ще бъдем тяхното галено дете." Дори и днес един от най-хубавите столични паркове носи опозореното име на този национален предател. Иначе от сутрин до вечер се питаме, защо сме на края на света и много далеч встрани. Ето, заради това, заради срамното и недостижимо самоунижаване с актове като горния.

Другият съветски агент Стефан Богданов се залавя с ентусиазъм да изпълни поръчаната му от съветското военно разузнаване задача и сформира три разузнавателни групи - в София, Варна и Пловдив. Варненската група се нарича "Пан”, съставена е от 12 души, а нейн шеф е инженерът Васил Попов. Събират сведения за строителството и реконструкцията на шосейната и ж.п. мрежа, за военно-укрепителната линия, координати на важни обекти като складове и рафинерии за бензин, седалища и разстановки на войскови части с техния брой и род войска. Така например, Христо Павлов, с псевдоним "Дуб" донася сведения за мобилизационните планове на Военното окръжие в Свищов, Георги Рибаров, псевдоним "Поран" - за петролните складове в района на Велико Търново и околността. Нейчо Йорданов, "Дол" информира за петролните складове в Русе и Гюргево, както и за корабостроителните предприятия в Олтеница.

Иван Ковачев, с псевдоним "Козин" донася за летището Пейнерджик (дн. Чайка) край Варна, както и сведения за пристигналия от Германия ферибот, предназначен за Русе. Георги Ефтимов, с псевдоним "Трегер",  донася сведения за започналото преустройство на гара Кардам и за военната база край Созопол. Въпреки, че са разкрити през 1942 г., никой от тях не е екзекутиран, а се отървават с различни по размер присъди. Относително меките присъди могат да бъдат обяснени с това, че началникът на военно – съдебния отдел на Министерството на войната по това време е споменатия вече ген. Никифор Никифоров, който самият е съветски шпионин в групата "Боевой". След 9 септември повечето от тях стават висша номенклатура на режима - Петър Петров става зам.-министър на електрификацията и зам.-председател на ОНС-Варна, Георги Георгиев е директор на различни предприятия, Иван Ковачев е секретар на ОК на БКП-Варна, Христо Павлов става председател на ОНС-В. Търново и посланик в Монголия, а Георги Рибаров-председател на Контролната комисия към ОК на БКП-В. Търново.

Заместник-резидент на съветското разузнаване е Любомир Пентиев. Неговата дъщеря Искра Пентиева е втората съпруга на бившия външен министър Виктор Вълков (сключват брак години след смъртта на Пентиев през 1970 г.). Пентиев е роден на 25 май 1910 г.  в Разград, жител на град София. След задържането на Стефан Богданов, от ноември 1942 г. до юни 1944 година е ръководител на разузнавателната организация. Успял е да привлече редица офицери от царската армия за сътрудници на съветското военно разузнаване, от които е получавал исканите му от Центъра разузнавателни сведения. Заместник-ръководител на групата на Пинтиев е инженер Стоян Петров Шарланджиев, роден на 15 май 1915 г. в село Горни Порой, Демирхисарско в Гърция, Активно е работил за събиране на разузнавателни сведения и за привличане на нови сътрдници, а от м. юни до 9 септември 1944 г. е бил ръководител на разузнавателната организация на мястото на Пинтиев след задържането на последния. Една от основните му задачи за т.н. "особен период" е укриване на съветските служители от съветската легация в София в случай на завземане на легацията. След 9 септември 1944 г. е директор на НИИ за кино- и фототехника. Сред съветската агентура е и Венцислав Благоев Карагюлев, роден на 21 август 1909 г. в град Пловдив, член на БКП от 1935 г. Като сътрудник на съветското военно разузнаване от 1939 г. е давал сведения за двиижението на немските войски в Пловдивска област. От началото на 1941 г. до 9 септември 1944 г. е организирал и ръководил разузнавателна група в Пловдив, през което време предавал ценни сведения на Центъра. След преврата на 9 септември е офицер в армията, достига до чин полковник. След това работи по линия на ДОСО в София. Заклет съветски агент е и известният след 9 септември академик Асен Борисов Дацев. Той е роден на 14 февруари 1911 г. в село Каменар, Русенско, член на БКп от 1939 г. От 1939 г. до юни 1944 г. е бил заместник-ръководител на разузнавателната група на Любомир Пентиев. Организирал е работата със шифъра и осигурявал квартира за срещи и заседания на разузнавателната организация, ръководена от Стефан Богданов и Любомир Пентиев. След 9.IX.1944 г. е един от най-известните учени по теоретична физика, секретар на отделението за математически и физически науки при БАН.

Напълно неизвестна за днешните ни съотечественици е  националната предателка Софка Делянова. Тя получава особено висока оценка от ръководството на ГРУ. Самата Софка Делянова е родена на 9 септември 1915 г. във Варна. Нейният баща, Хараламби Делянов по народност е грък от Мала Азия, по професия бакърджия. Майката на С. Делянова е Ставрула Христова, баща й е от Бесарабия, а майка й румънка, осиновена от среднозаможно лозарско семейство във Варна. Баща й заболява тежко през 1920 г. и умира. Софка Делянова напуска рано училище и започва да работи като шивачка, а по-късно гладачка. През 1934 г. става член на БКП. За ГРУ работи в периода есента на 1939 до арестуването й на 28 март 1942 г. Работничка в пералнята на един от своите сътрудници, тя често се среща със служители на съветското консулство, които са ползвали услугите на тази пералня. Като работничка в пералня тя по собствено желание започва да носи бельото и дрехите на клиентите си в домовете им. Това й дава възможност по-късно да проникне и в германските щабове, в домовете на висшите офицери, представителите на немските фирми и семействата на специалистите, които живеят в пансиона на Качев на ул. "Слевница" и в немското консулство на ул. "Шкорпил". Особено ценен източник на Софка Делянова е ген. Тодор Габарев, заклет русофил. "Помагам ти, защото си искрен приятел на Съветския съюз" й казва този национален предател, докато дава на Софка Делянова всички искани военни сведения от ГРУ. В спомените си тя посочва, че неговите връзки с действащи и запасни офицери са безценен източник на данни от военен, стопански и културен характер. Част от тези негови агенти загиват в I-та и II-та фаза на т.н. Отечествена война и имената им и днес остават напълно неизвестни. Но от документите в Централизирания архив на Комисията по досиетата, от документалните масиви на ЦДА и регионалните поделения на ДА-Архиви научаваме имената и злодействата на много други рубладжии. Използвам понятието "рубладжии" съвсем условно, защото ГРУ и ИНО на НКВД са плащали обикновено на своята агентура с американски долара. В групата на Софка Делянова е и художникът Иван Заднипровски – белоемигрант, живеещ в кв. "Рупи" (дн. "Чайка") във Варна. Той работи в клуба на белогвардейците на тогавашния бул. "Фердинанд" (след преврата прекръстен на бул. "Червеноармейски"). В този клуб се формират специални легиони от доброволци-белогвардейци, които са изпращани на Източния фронт. Имената на заминаващите са въпрос от първостепенен интерес за резидентурата на ГРУ в съветското консулство във Варна, а Заднипровски много точно, пунктуално и акуратно им предава пълните списъци. В информациите, които предава в консулството са подробно описани връзките на белогвардейските доброволци с Гестапо, с българската полиция.

В близост до белогвардейския клуб се намирала голямата и солидна къща на Шлимайден, в която се събират богати индустриалци, немска и българска агентура, английския консул Праскурин, директорът на италианското параходно дружество "Адриатика" Трачета и неговият помощник Терцета, провеждат се срещи и забавления. Тачета притежава вила в местността "Траката", която е обект на постоянно наблюдение на групата на Софка Делянова. Заднипровски е имал много познати и приятели сред обслужващия персонал в къщата на Шлимайден, от които е черпил важни военни и стопански сведения – за идавщите гърмански и хърватски военни части, за тяхното местонахождение и местоназначение, за техниката, с която пристигат, за тиловата и снабдителна логистика и т.н. За постигането на максимална точност и достоверност на агентурната информация, Софка Делянова създава паралелна мрежа от агенти в дона Шлимайден, в която мрежа са готвача и част от камериерките. Информацията, постъпваща от Заднипровски е засичана независимо от тази дублираща агентурна мрежа и заключението на Делянова е, че сведенията се покриват напълно. Друг белогвардеец, Иван Петрович, дава подробни сведения за членовете на организациите "Родна хата" и "Молодая Русия", коитозаминават доброволци на Източния фронт. През септември 1941 г. й е наредено да прекъсне контактите с него, защото поради важността му като източник, с него започва да работи директно резидентурата на ГРУ във Варна. След 9 септември той е назначен за домакин във вила "Сузин", където е разположена Английската контролна комисия. Привлечен е като служител в съветското разузнаване в България. Ценен източник в разузнавателната група е Роза Сокерова, дъщеря на крупан търговец-българин и майка испанка, владееща няколко езика, тя е желана компания от много висши офицери от вермахта. Личните й предпочитания са изключително фиксирани и върху хърватските офицери. През 1943 г. заминава за Югославия, където е засечена от Гестапо и ликвидирана. Сокерова поддържа отношения (вкл. интимни) с английския консул, с Кучера – представител на Абвера, поддържа тайна кореспонденция с офицери от Гестапо. Зденка Ховарт, по произход чехкиня, но отдавна живееща в България, също се движи в средите на хайлайфа, има много връзки с богати германски търговци, с шефовете на параходството "Адриатика", с германски щабни офицери, с множество български моряци и офицери.

Друг съветски агент от групата на Софка Делянова е Нико Янев (бай Нико), дългогодишен моряк, обиколил почти целия свят. Член на партията на тесните социалисти от 1915 г., за да докаже съпричастността си продава собствената си гемия и средствата предоставя на партията. От него Делянова получава първите сведения, необходими на нейната връзка от ГРУ – Бениамин Дубавицки, евреин, роден на 20 октомври 1912 г. в град Прилуки, СССР. През 1940-1942 г.  е бил свръзка на ГРУ с агентурата във Варна, събирал и давал информация за немските войски и военни товари във варненското пристанище. За тази дейност е задържан, осъден на смърт и екзекутиран на 30 август 1942 г. във Варненския затвор. Сестрата на Дубавицки след 9 септември работи в Окръжния комитет на БКП във Варна. Но да се върна към бай Нико Янев – във Варна няма човек било той беден или богат, легионер, бранник, кубратист, комунист или с други политически убеждения, когото той да не познава. Няма локал, кафене или бардак, където да не му е стъпвал крака. Благодарение на всичко това, той има възможност да събира изключително подробна, достоверна, разнообразна и задълбочена. На него резидентурата на ГРУ във Варна дължи шифъра на всички военни и търговски кораби, взети от негов познат, мобилизиран радиотехник. Два пъти в седмицата той предава на Софка Делянова данни за всички български и чужди кораби, катери, подводници, ешелони на пристанището. Изобретателността му няма край – сведенията той предава, докато продава в кесийки от вестници семки и фъстъци пред портала на пристанището. Конспиративните срещи се уговарят и осъществяват и в малката църква на ул. "Хан Крум", както и на лозето на Софка Делянова. В разузнавателната й група са и нейните сестри Корнелия (Нели) Делянова и Царева Атанасова. Това са личните сътрудници на Софка Делянова, а в нейната група лични мрежи от сътрудници имат също Ангел Иванов, Никола Петков (няма общо със земеделеца, бел. моя), Петър Начев, бай Кеворк, Нанко Недев и т.н. Сред тях е й Микаел Дугасов – известен шивач на мъжки ризи, арменец по народност, член на арменската организация "Хог", поддържащ като свой личен сътрудник Такухи Бедросова. В квартирата й се установява нелегално пребиваващият в българия съветски разузнавач Николай Добрев, който пристига от Бесарабия в Добрич, а след това във Варна.

Проникването на съветската агентура достига до най-високите етажи на българската разузнавателна общност – в периода 1943-44 г. началник на военното ни разузнаване е бил съветският агент полк. Стефан Недев, за когото в Zonanews публикувах наскоро подробна статия. И ако Стефан Недев става съветски агент едва в края на 30-те години на миналия век, много други национални предатели от тази порода имат десетилетен опит в слугуването на враждебни на отечеството интереси. Един от тях е Борис Мануилович Афанасиев, с псевдоним "Гамма". Роден е на 15 юли 1902 г. в гр. Лом, в семейството на писар. Започва работа от 8-годишна възраст, а от 14 годишен е работник в тухларна фабрика. Завършва средно педагогическо училище. През 1922 г . встъпва в БКП. Занимава се активно с комсомолска и военно-партийна работа в Лом, бил е арестуван в обвинение, че е готвил покушение срещу министъра на образованието. През 1922 г. по решение на БКП е изведен нелегално от страната с документи на казак-белогвардеец, който уж се завръща в родината си. Учи във факултета по обществени науки към Академията за комунистическо възпитание. От 1923 г. е член на РКП(б). След завършването на Академията през 1926 г. е изпратен на работа в Краснопресненския районен комитет на партията като заместник завеждащ кабинет. През 1927 г. по препоръка на Московския комитет на ВКП (б)  е приет като научен сътрудник в Комунистическия университет "Я.М.Свердлов". Завършва аспирантура, преподава история на партията и изпълнява пропагандни задачи в московски предприятия. Чете курс по история на ВКП (б) в московските ВУЗ-ове. През 1931-32 г. е заместник-завеждащ катедра по "История на ВКП (б)" в комунистическия университет "Я.М. Свердлов". Чекистите обръщат внимание на Афанасиев през 1930 г., когато е изпратен да преподава курс по история на партията и ленинизма в централната школа на ОГПУ. От март 1932 г. е сътрудник на ИНО, изпратен е на нелегална работа във Виена. През март 1936 г. заминава за Франция като ръководител на нелегална група, със задача да проникнат в ръководните звена на троцкистката организация там. В Париж под псевдонима "Гамма" ръководи агента Марк Сборовски (псевд. "Тюлпан"), внедрен в близкото обкръжение на сина на Л. Троцки. През 1936-1938 г. групата провежда успешни операции по изземването на т.н. "Архив на Троцки", архива на Лев Седов и на международния секретариат на IV-я Интернационал. Заедно с члена на своята група В. Правдин (Роллан Аббия), на 4 септември 1937 г. в Лозана, Швейцария, привежда в изпълнение присъдата над невъзвращенеца Игнат Рейс, взел активно участие по похищаването на ген. Милер. При връщането си в СССР узнава, че неговия брат също емигрирал от България и работещ като началник на авиошкола е изключен от партията и арестуван. Обръща се непосредствено към наркома Ежов по делото на брат му. Брат му бил освободен и назначен за началник на авиацията в ОСО "Авиа" в Краснодарския край. През 1939-1940 г. е старши пълномощник, а след това и заместник-началник на отдела на специалното бюро при наркома на вътрешните работи. През март 1941 г. е назначен за началник на отделение в Първо управление на НКГБ на СССР (външното разузнаване). В началото на юни 1941 г. пребивава в Берлин за възстановяване на необходими за разузнаването връзки, в това число опити да се проникне в обкръжението на Мартин Борман. Но във връзка с началото на войната, заедно с други съветски граждани през месец юли същата година през Турция се завръща в СССР. По време на Втората световна война е един от близките сътрудници на Павел Судоплатов, масовият килър и един от ръководителите на разузнавателно-диверсионната работа в тила на нацистите. През 1947 г. е уволнен от органите на МГБ заради отрицателна характеристика. През 1948 до 1953 г. работи като началник на Управлението за научна информация на изд. "Чуждестранна литература". След смъртта на Сталин, Судоплатов получава заповед от Берия да създаде отдел 9 на МВД. Във връзка с това е върнат на работа и Борис Афанасиев като му е дадено звание "полковник". Работи като извънщатен литературен сътрудник в сп. "Ново време" и "Военна мисъл". През 1958-1963 г. е отгооврен редактор на сп. "Произведения и мнения", което се издава на френски език. През 1963-1965 г. изпълняващ длъжността зам.-главен редактор на сп. "Съветска литература", а от 1965 г. работи като заместник редактор на това списание. Награден с ордените "Червено знаме", "Отечествена война-I степен", "Червена звезда", почетен знак, медали. Заслужил деятел на културата на СССР.

Друг знаков съветски кадрови офицер от военното разузнаване е националният предател Иван Цолов Винаров, с псевдоним "Март". Роден през 1896 г. в гр. Плевен. Произхожда от богато земевладелско семейство. Участник в Първата световна война. Член на БРСДП (т.с.) от края на 1916 г. Изпълнявал партийни задачи по изземването на оръжие от складовете на Съюзната контролна комисия и активен сътрудник в нелегалния партиен канал Варна-Севестопол. Арестуван през есента на 1921 г. и осъден на осем години затвор. През декември 1922 г. бяга от ареста и емигрира в Съветския съюз. Като част от група на РУ на щтаба на РККА се занимава с прехвърлянето на оръжие за БКП и разгръщаните от нея партизански шайки (април 1924-ноември 1925). След тримесечно обучение в специалната военна школа в гр. Тамбов той нелегално посещава България и Австрия, за да помага за извеждането от страната на комунистически функционери след атентата в църквата "Св. Крал" (Св. Неделя"). В периода януари 1926-февруари 1929 г. е съветник в Китай по въпросите на разузнаването в групата на Христофор Салнин (изв. още като Гришка Салнин, с псевд. "Осип"). За известно време двамата са прикрепени като съветници по разузнаването и организацията на диверсионни актове към Първа национална армия, с командващ Фен Юйсян. Но основните им усилия били съсредоточени в подготовката на бойни групи от криминалните банди на т.н. "хунхузи" (букв. "червенобради")  и изграждане на тайници, където били натрупвани запаси от оръжие и взривни материали. Всичко това е използвано по време на конфликта за Китайската източна жп линия (КВЖД). Част от оръжието имало основно трофеен произход (английско, френско и чехословашко), получено от взетите в плен войници от армията на ген. Колчак и войските на интервентите. Друга част било купувано от Салнин и Винаров от Берлин, Виена, Прага и Белград след като продавали различни китайски стоки – порцеланови вази, статуетки и сервизи, изделия от слонова кост, изкусни произведения на китайски дърворезбари, гоблен, бамбукови чадъри  и т.н. Всички тези операции се осъществявали под прикритието на търговска фирма, а ролята на свръзка изпълнявала съпругата на Винаров Галина Лебедева, която работела като шифровчик в съветските представителства в Пекин и Харбин.  През 1930 г. завършва курсове за усъвършенстване на командния състав (КУКС) при IV Управление при щаба на РККА. От 1930 до 1933 г. е главен резидент на съветското военно разузнаване в Австрия, където организира разузнавателна мрежа в редица европейски страни – Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, Гърция, Унгария, България и Турция. Организира разузнавателна група в чешките военни заводи и в заводите "Шкода" чрез която Центърът получава изчерпателна информация за състоянието на авиационната промишленост, която получава характеристика "особено ценна". Иван Винаров успява да организира придобиването на 17 гръцки паспорта, както и изключително важни сведения от политически, стопански и военен характер от разузнаваните държави.  В периода 1931-1933 г. е слушател в основния, а впоследствие (1933-1936) е слушател в специалния факултет на военната академия "М.В.Фрунзе". От декември 1936 г. на Иван Винаров е възложено ръководството на разузнавателна група в Париж, която обхващала не само Франция, но и съседните страни (-март 1938). Една от главните й задачи била набирането на бойци и материали за републиканските сили в Испания. На 15 юли 1938 г. е уволнен от РККА заради "служебно несъответствие". На 16 юни 1940 г. заповедта е отменена и Иван Винаров е назначен за преподавател в катедрата по обща тактика във Военната академия "М.В.Фрунзе".  В годините на Втората световна война е офицер в състава на Отделната мотострелкова бригада със специално предназначение (ОМСБОН). ОМСБОН представлявала част от групата специални войски при НКВД на Съветския съюз и се занимавала с диверсионни операции в тила на врага. След окончателното сформиране на бригадата, в нейния състав влизали около 25 000 души, сред които най-добрите съветски спортисти (боксьори, леко- и тежкоатлети, скиори и др.), както и 2 000 чужденци, вкл. около 100 българи.

Малко известен сътрудник на съветското военно разузнаване е Кръстана Иванова Янева. Родена е на 30 октомври 1914 г. в с. Височен, Драмска околия, Гърция, в семейството на виден македонски революционер. Родителите й умират, когато е на 5 години. Отгледана е от леля си – Злата Караиванова, която през 1918 г. се преселва в България и се установява в София. Кръстана Янева е завършила висше образование – педагогика в Софийския университет. Като студентка тя станала член на БОНСС и взела активно участие в борбата на погресивното студентство. В 1939 г. била приета за член на БКП. През 1941 г. Янева работила като детска възпитателка в института за питомци (детски дом) към софийската община. По същото време тя била привлечена на работа във Военния отдел при ЦК на БКП в помощ на Атанас Романов (също съветски агент), който е осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. в София. На 10 ноември1942 г. Кръстана Янева е изпратена да работи в системата на съветското военно разузнаване в Германия. Изпращането на Янева станало по искане на полковник Леонид Середа, военен аташе при съветската легация в София, чрез Стефан Богданов, който по това работи в системата на съветското военно разузнаване под псевдоним "Арбатов".

Ликвидирана от Гестапо през 1944 г. чрез гилотиниране. Напълно неизвестен за публиката като съветски агент е Крум Петков Каишев. Роден е през 1913 г. в с. Чокманово, Смолянско. Като студент-химик е привлечен през 1940 г. към разузнавателната група на Стефан Богданов. Квартирата му е служила за явка на ръководството на групата. След 9 септември 1944 г. Крум Каишев става професор д-р по инженерна химия. В периода 1963-1964 г. е ректор на Висшия химикотехнологичен институт в София. Никола Райков Белопитов е друг съветски агент, който успява да оцелее и умира чак през 1972 г. Роден е на 28 март 1901 г. в Панагюрище. Член е на БКП от 1920 г. Изучавал е електроинженерство във Виена. Участва в Септемврийския метеж през 1923 г., за което е арестуван. След като е освободен от ареста, заминава за Гданск, за да продължи образованието си. Там става член на Германската комунистическа партия под името Николаус Фрай. През 1928 г. е вербуван от ГРУ, даден му е псевдоним "Паул Бекерт". През следващата година завършва обучението си в Гданск и с диплома на електроинженер се завръща в България. Започва работа като електромеханик на ВЕЦ "Въча", участва в електрификацията на родния си град, става служител на Главна дирекция "Поща, телеграф, телефон". Това са публичните му занимания. А конспиративната му дейност е свързана с участие в групата на съветския разузнавач Димитър Ананиев (с псевдоним "Мими"), в която той осигурява достъп и копиране на шифрованата държавна и дипломатическа поща, до която има достъп предвид на своята служебна позиция. През 1934 г. създава с пари на съветското разузнаване фирмата "БеКоП" за производство и внос на радио- и електротехническа апаратура. От 1939 г. е един от радистите на групата на съветския агент Владимир Заимов ("Азорски"). Арестуван е на 23 март 1942 г. по делото "Заимов", но поради отсъствие на доказателство е освободен. Веднага възстановява контакта с ГРУ и в периода 1942-44 г. е сред най-важните съветски агенти в страната. През лятото на 1944 г. оборудва и въвежда в експлоатация втора нелегална радиостанция. След 9 септември 1944 г. е назначен за директор на  Главна дирекция "Поща, телеграф, телефон". В периода 1947-50 г. е директор на ДО "Елпром", след това директор на Института по съобщенията, а от 1960 до 1963 г. оглавява Института по електропромишлеността в София.

Злостен съветски агент, който доживява до 9 септември и дори става генерал-лейтенант в комунистическата (не) българската (анти) народна армия, е Щерю Атанасов. Роден е на 14 март 1902 г. в с. Любимец, Хасковски окръг. Член на БКП от 1923 г., а на ВКП (б) – от 1925 г. Завършва Комунистическия университет на националните малцинства на Запада (КУНМАЗ) в Москва през 1930 г. и това е единственото му "образование". Работи в ЦК на ВКП (б) и Отдела за международни връзки (ОМС) на Коминтерна, който на практика е представлявал разузнавателната структура на Коминтера. През 1934-36 г. е командирован като агент на ГРУ в Испания. Впоследствие създава и ръководи разузнавателен пункт на съветското военно разузнаване в Турция, чрез който поддържа връзки с България, Гърция, Югославия, Испания и Москва. През 1939 г. се завръща в Москва, но скоро е изпратен да ръководи пункта за свръзка на коминтерна в гр. Измаил. От 1942 г. е част от Отделната мотострелкова бригада със специално предназначение (ОМСБОН) на НКВД, където се занимава с подготовката на командоси за саботажни и раззунавателни дейности в тила на врага в Германия, Италия, Унгария, Румъния и Финландия. През 1943-44 г. е командирован за изпълнението на специални задаачи в щаба на Народно-освободителната армия на Югославия. След 9 септември се завръща в България и става помощник на командващия на I-ва българска армия. Заема множество различни висши длъжности в БНА, до 1962 г. е член на ЦК на БКП. Умира през 1967 г. в София. Друг знаков съветски агент е българинът с бесарабски произход Зиновий Зиновиевич Христов (с псевд. "Николай Иванов Добрев"). Роден е на 15 юни 1917 г. в с. Ботево, Запорожка област, Украйна. Българин, произхожда от селско семейство на бесарабски българи. В Червената армия е от 1938 г. През 1938-1940 г. получава разузнавателна подготовка в разузнавателния отдел на щаба на Черноморския флот. През есента на 1941 г. пристига в България с моторна лодка. Установва се в гр. Добрич, с легенда на преселил се след Крайовската спогодба българин от Румъния. Работи от нелегални позиции под името "Николай Иванов Добрев". През август 1941 г. се установява в гр. Варна, където открива гостилница за прикритие на своята дейност. През периода октомври 1941 – септември 1944 г. ръководи разузнавателна група на съветското военно разузнаване в България. Работи изключително дисциплинирано, без провали.

Първоначално предава информация на Зара Стойкова, радистка на групата на Гиньо Георгиев Стойнев, а след нейното разкриване от август 1943 г. предава директно на центъра чрез своя радиостанция, намираща се в шивашкото ателие на неговата приятелка и любовница Такухи Бедросова. Редовно информира разузнавателния отдел на щаба на Черноморския флот за обстановката и събитията в района на Варна – по суша, море и крайбрежието.

Демобилизира се през 1946 г., завърща се в Съветския съюз и завършва Историческия факултет на Мелитополския педагогически институт (1947). Става преподавател по история в училище в гр. Николаев, след това е назначен за началник на отдел "Народно образование" в града). Тъстът на бившият министър на външните работи Виктор Вълков е един от най-законспирираните съветски агенти преди 9 септември 1944 г. Става дума за Любомир Антонов Пентиев, с псевдоним "Крит". Роден на 10 май 1910 г. в гр. Шумен, завършва право в Женева. Помощник и пръв заместник на Стефан Богданов в софийската разузнавателната група. През юли 1944 г. Софийската полиция  задържала Любомир Пентиев. Неговият заместник Стоян Петров Шарланджиев успява да се укрие, преминава в нелегалност и продължава да  работи за съветското разузнаване. Сведения за дейността им полицията получава от показанията на Христо Лолов Атанасов, който е задържан по това време. Любомир Пентиев е освободен от полицията на 9 септември 1944 г., без да е съден. След тази дата работи в органите на МВР. След няколко години е назначен за генерален консул в Истанбул (1948). Бил е посланик в Швеция и Мали (1962-1965). През 1961 г. Любомир Пентиев е назначен за временно управляващ  посолството в Сирия. Заемал е и длъжността началник на отдел "Консулски" в МВнР. Признат за АБПФК. Починал на 13 август 1970 г.

Неговата дъщеря Искра Пентиева е втората съпруга на бившия външен министър Виктор Вълков. Родена е на 20 юли 1947 г. в София, завършила френска филология в СУ "Кл. Охридски", работила като преводач в отдел "Култура" на френското посолство в София, в иракското посолство, в отдел "Печат" на МВнР. Стоян Петров Шарланджиев, (с псевдоним "Хемус") е заместник в разузнавателната група на агента на ГРУ Любомир Пентиев. Роден на 15 май 1915 г. в гр. Мелник. Член на БКП. Стоян Шарланджиев  е завършил висше образование, специалност "Химия". Привлечен е в софийската разузнавателната група на Стефан Богданов през 1939 г. като студент. След това става заместник на Любомир Пентиев.  Отговорен организатор в София на тайната работилница за взривове на групата, изградена в с. Църква, Пернишко. Използват номера на разрешителното на шуменската дрогерия "Сашо инвалида" (без знанието на собственика й, който е приятел на Стефан Богданов) и с него купуват ацетон и алуминиев окис от централната снабдителна база "Лабор" на ул. "Веслец" № 2. В тази им дейност са подпомагани от Анушка Драгиева и Лиляна Милошева.  След 9 септември 1944 г. е директор в системата на българската кинематография. Неговият брат Тодор Шарланджиев (с псевдоним "Родос") също е агент на ГРУ. Роден на 25 януари 1912 г. в гр. Мелник. С незавършено висше образование. Привлечен е в софийската разузнавателната група на ГРУ, ръководена от Стефан Богданов през 1940 г. След 9 септември 1944 г. е на работа в един от софийските районин съвети. 

Христо Атанасов Христов е роден на 12 март 1916 г. в гр. Севлиево. Под ръководството на Леонид Середа, помощник-военен аташе при Посолството на СССР в България (декември 1940-септември 1941 гг.) и Стефан Богданов, Христо Атанасов е изпълнявал специални задачи в София, Пловдив, Казанлък и в други градове на страната ни. През май 1944 г. той бил арестуван от българското военно контраразузнаване и на 7 юни 1944 г. с решение на съда е разстрелян. Напълно нееизвестен за широката публика като съветски агент е Методи Кирилов Христов е роден на 4 януари 1912 г. в гр. Радомир. Привлечен е в разузнавателната група на Стефан Богданов  през 1942 г. като информатор. След 9 септември 1944 г. е командир на Втора пехотна  дивизия (до 1950 г.), а с Решение на Политбюро на ЦК на БКП от 23 февруари 1950 г. е назначен за началник на Политическото управление на войската.  Достига до звание генерал-лейтенант. Умира през 1975 г. Друг съветски агент е Асен Митов Търговски е роден в с. Църква, Пернишки окръг. В неговия дом там е била инсталирана радиостанцията на ГРУ, чрез която е извършвал предаването на разузнавателните сведения радистът Иван Будинов Стоянов.  Съвсем оскъдна е информацията за Иван Зафиров Тупачки. Родом е от радомирските села, след време се прехвърля да живее в София. Използван от резидентурата на ГРУ ( групата на Стефан Богданов) за явка. Анастаска Тополигова е привлечена към групата на Богданов през 1941 г. Работила е по събиране на разузнавателни сведения до 9 септември 1944 г. Не е допуснала провал в разузанавателната си дейност.
За ГРУ работи и Нейчо Йорданов Стоянов, (с псевдоним "Дол"). Роден на 17 юли 1904 г. в с. Караумур, Силистренско. Член на БКП. През 1940 г. е привлечен в разузнавателната група на Стефан Богданов със задача да събира и дава разузнавателни сведения за района на гр. Русе. В началото е бил на пряко ръководство при Стефан Богданов, а след 22 юни 1941 г. е предаден на ръководство към Варненската разузнавателна група.

Иван Будинов Стоянов е роден на 14 август 1918 г. в гр. Перник. Завършил е висше образование, специалност "Агрономство". Член на БКП. Привлечен е към групата на Стефан Богданов през 1942 г. и е работил като радист. Радиостанцията му е била разположена в с. Църква, Пернишко. След 9 септември 1944 г. достига до поста министър на външната търговия.
Съветският агент Светослав Обретенов Попов е роден на 25 ноември 1909 г. в гр. Провадия. Завършва Държавната музикална академия (ДМА) през 1934 г. От 1933 сътрудничи на театрите с левичарски уклон "Народна сцена”, "Т­35 и "Реалистичен театър”, композира песни с пролетарска тематика за техни постановки. Заедно с поета Николай Хрелков съставя първия нелегален партиен сборник с революционни песни "20 трудови песни". През 1935 г. е композитор-пианист на Русенския театър. В периода 1937-1941 г. учителства в Бяла Слатина, Ямбол и Пловдив.  В периода август 1941 г.-юни 1943 г. Светослав Обретенов е началник на Радио Варна.  Като такъв е привлечен през 1943 г. за работа в разузнавателна група на съветското военно разузнаване и е давал ценни разузнавателни сведения.  Починал на 16 май 1955 г. Иван Първанов Пейчев е друг досега неизвестен съветски агент. Роден е на 15 май 1901 г. в гр. Фердинанд (дн. Монтана). Член на БКМС в периода 1919-1923 г., на БКП от 1924 г., а на ВКП (б) – от 1925 г. Започва да работи от 16-годишен, завършва гимназия, след което се занимава с живопис (1917-1920). От февруари 1920 г. е работник в кооперация "Единство", където остава до септември 1923 г. Занимава се и с радиолюбителство. През 1925 г. емигрира в Москва. Осъден е задочно на 12 г. затвор. Завършва КУНМЗ в Москва (1925-1928), както и радиокурсове в Минск (1929-1930). От май 1930 г. е сътрудник на радиослужбата на Изпълнителния комитет на Коминтерна. Посещава нелегално Гърция през 1933 г., за да организира радиовръзката с ЦК на Гръцката комунистическа партия. В периода 1933-1934 г. е в Чехословакия, където се занимава с подготовката на радисти за работа в различни държави. През 1934-1936 г. е в България, където се занимава с организирането на радиовръзките на ЦК на БКП. Участва в създаването на портативни радиостанции за РККА, както и в подготовката на радисти за съветското военно разузнаване. През 1941-1942 г. отново пристига в България, за да изгради връзката на София с Центъра. Българската полиция, с помощта на германски специалисти успява да разкрие множество радиогрупи на съветското военно разузнаване. Поради това през есента на 1943 г. ГРУ изпраща Иван Пейчев в България, за да възстанови част от загубените връзки. Той обаче не успява да се добере до България, но успява да изпълни задачата чрез оборудване, което му осигуряват югославските партизани. След преврата на 9 септември 1944 г. работи в органите на МВР и Министерството на съобщенията.

Съветски агент е бил и Никифор Йорданов Никифоров, с псевдоним "Журин". Роден на 21 февруари 1890 г. в гр. Елена. Завършва Военното училище през 1909 г. През следващата година започва следването си като студент по право в Софийския университет. Прекъсва през 1912 г., участва в Балканската и Първата световна война. Продължава следването си през 1918 г. и завършва през 1920 г. Назначен е за съдия, после за прокурор при софийския военно полеви съд, през периода 1920-1923 г. е и преподавател във военното училище. Уволнен е след преврата на 9 юни 1923 г., впоследствие оглавява Русенския военно-полеви съд. От 1925 г. е председател на главния военен касационен съд, началник на военно-съдебния отдел на военното министерство. В периода 1937-1943 г. е член на Висшия военен съвет. Масон. Сътрудник, а впоследствие и зам.-ръководител на разузнавателната група на ГРУ "Боевой", оглавявана от неговия приятел Александър Пеев. Чрез ген. Никифоров ГРУ получава всички решения, които се приемат на заседанията на Висшя военен съвет при военното министерство, както и поверителни данни за състава на немските и българските войски, за наименованията на войсковите подразделения, командния им състав, тяхното въоръжение и дислокация, количеството на немските самолети в България и на кои летища с аразположени, както и с какви въоръжени сили се обезпечава охраната на черноморския бряг. Уволнен е от армията след провала на групата през април 1943 г. След 9 септември 1944 г. е арестуван, но скоро е освободен. Пет години по-късно е репресиран покрай делото на Трайчо Костов и е изпратен в лагер. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП. През 1966 г. е награден със съветски орден "Червено знаме" и български "Народна република България. Умира на 15 февруари 1971 г. в София.

Сред най-злостните съветски шпиони в отечеството ни по това време е и Каприел Каприелов, също български гражданин от арменски произход. Вербува за сътрудник на съветското разузнаване и съпругата си Йорданка Каприелова,  както и нейния брат Михаил Андреев, поручик от ВВС на Царство България, който по поръчение на Каприелов създава разузнавателна група сред летците-офицери. През декември 1940 г. поручик Андреев прави контакт с друга разузнавателна група на ГРУ – т.н група "Дро”, ръководена от Гиньо Стойнов, роден на 10 март 1908 г. и ликвидиран като съветски шпионин 13 май 1944 г. Михаил Андреев обаче оцелява и още на 22 септември 1944 г. става помощник-командващ по политическата част на ВВС в българската армия. Каприел Каприелов разширява антибългарската си дейност – след групата "ДРО", във Варна е създадена цяла резидентура, начело с комуниста Стоян Мураданларски. През ноември 1941 г. полицията арестува Стоян Мураданларски, част от групата му, както и семейство Каприелови, но не успява да докаже участието им в разузнавателната мрежа.Стоян Мураданларски обаче е осъден на смърт и ликвидиран през март 1944 г. за предишни престъпления като комунистически терорист. Йорданка Каприелова е осъдена на доживотен затвор, а Каприел Каприелов е интерниран в лагера "Гонда Вода”. На 9 септември и двамата са освободени -  Каприел Каприелов веднага е назначен за зам.-началник на отдел "Държавна сигурност” към ДНМ, а след това става завеждащ отдел "Външнополитическа информация” при ЦК на БРП(к). През 1954 г. вече като ген.-майор, Каприел Каприелов отново е в МВР, а през периода 1956-1963 гг. е началник на ВГУ-ДС. Йорданка Каприелова работи в Министерството на информацията, Комитета за народен контрол и като генерален директор в Министерството на външната търговия.

Има още стотици от тази порода, на националните предатели и московски "ставленици”, които отровиха живота на поколения българи. Сърце не ми дава да пропусна митрополит Стефан, знаменитият участник в спасяването на българските евреи. Този човек е сътрудничил със съветското външнополитическо разузнаване и то по една наистина впечатляваща с изобретателността си форма. Според документи в архива на СВР, някъде към края на 1943 г. митрополит Стефан започва да сътрудничи с резидента на съветското разузнаване в София Дмитрий Федичкин. Според документите "Договорката между двамата е постигната бързо. Митрополитът поставил исканията си по следния начин: готов бил да помага при едно-единствено условия – съветските разузнавачи да му помогнат да запази мястото си на столичен митрополит, а след време и да заеме поста Патриарх на Българската православна църква...Такава помощ му е обещана и митрополит Стефан, който е прекрасно осведомен за политическите интриги сред българската управляваща върхушка, започва регулярно да информира Федичкин за враждебните на СССР планове на българските власти и техните немски съюзници. Връзката с митрополита е поддържана от свещеника на разположената до съветското посолство руска Николска църква, а амвона на църквата е използван за тайник.

Когато съветският резидент Федичкин попитал митрополита това не е ли светотатство, митрополит Стефан отговорил: "Ако Бог узнае, че това служи на святото дело, той ще ни прости и ще ни благослови”!  От този момент Светото Евангелие в амвона на църквата започнало да играе ролята на тайник, за предаване на информация на съветската резидентура в София. Митрополитът обаче не спира дотук. С негово разрешение съветският резидент Федичкин често използва личния му автомобил, който е имал пълен имунитет и бил пропускан без проверки от всички полицейски постове в София и околността.  С автомобила на митрополит Стефан съветският резидент разнася радиостанцията си и излъчва кодирани съобщения. Местоположението, откъдето те се изпращат германското контраразузнаване така и не успява да локализира.

Агент на ГРУ е бил и напълно неизвестният за публиката днес Димитър Минков Славков. Той е роден на 11 май1902 г. в град Ловеч. Имал е незавършено висше образование, специалност "Химия" в Австрия. Преди 9 септември 1944 г. е бил филмопроизводител. След 9 септември 1944 г. е живял в София, на ул. "В. Коларов" № 1. От 1938 до 1945 г. е бил сътрудник на съветското военно разузнаване, вербуван лично от резидента на ГРУ в Царство България полк. Александър Бенедиктов. Цялото му филмово производство е било финансирано от СССР според справка за дейността му, която открих в архива на Комисията по досиетата. В същата справка откриваме, че съветският агент Димитър Славков е бил обикновен криминал – след 9 септември е съден за кражби, злоупотреби и за блудство с ученички. Ето, пише го директно в справката:
"През 1948 г. е осъден 6 години и 8 месеца за спекула и черна борса, по продажба на филмови ленти. Изтърпял е присъдата си. След това става учител по химия в VIII гимназия – София. Като учител е блудствал с ученички. Горното е потвърдено от обследването му и е пенсиониран като учител… През 1960 г. Славков е посетил бившия военен аташе при съветското посолство Курашов. Разказал му е за сътрудничеството си със съветското военно разузнаване и помолил за съдействие за по-добра работа, тъй като му предстояло пенсиониране, а заплатата му е била ниска. Военният аташе е уведомил началника на РУМНО генерал Кръстев, а последният – ръководството на МВР, др. Мирчо Спасов. Уведомен е бил и съветника при министерството др. Поликарпов. Димитър Славков е женен три пъти. Третата му съпруга е сестра на професор Живков Ошавков – кандидат член на ЦК на БКП…"  Началникът на канцеларията на Георги Димитров като министър-председател – Петър Иванов Григоров – е дългогодишен съветски агент. Роден е през 1891 г. в Трън. Завършва право, участник в септемврийския метеж 1923 г. Емигрира във Франция през 1925 г., където стои до 1928 и се премества в Германия. Вербуван за агент на съветското военно разузнаване, от 1930 г. е част от нелегалната резидентура на Иван Винаров. Работил е в Берлин, Виена, Прага и Острава. През 1936-37 г. е агент на нелегалната резидентура на Винаров във Франция, откъдето заминава със специална задача в САЩ. Там остава до 1946 г., когато се връща в комунистическа България и оглавява канцеларията ан Георги Димитров. След смъртта му е посланик във Виетнам и Швейцария. Умира 1962 г.  

Съветски агент е бил и адвокатът на Георги Димитров (и началник на канцеларията му след завръщането му в България) Петър Григоров. Роден е през 1891 г. в гр. Трън. Завършва юридическия факултет на Софийския университет. Участва в септемврийския метеж, както и в подготовката на насилствено сваляне на властта в периода 1924-25 г. През 1925 г. емигрира във Франция, където остава до 1928 г. Прехвърля се в Германия, където остава до 1931 г. Във Франция е вербован от ГРУ, в периода 1930-33 г. е сътрудник в нелегалната резидентура на Иван Винаров. Работил е в Берлин, Виена, Прага и Острава. През 1933 г. пристига в Лайпциг като адвокат на Г. Димитров, Б. Попов и В. Танев, но е изгонен от страната. Същата година започва да учи журналистика в Бернския университет. В периода 1936-37 г. изпълнява разузнавателни задачи за ГРУ във Франция, откъдето заминава за САЩ, където остава до 1946 г. През 1946 г. се завръща в България и става началник на канцеларията на Георги Димитров. След смъртта му изпада за известно време в немилост, но скоро е реабилитиран и изпратен като посланик във Виетнам и Швейцария. Умира 1962 г. 
Хиляди са националните предатели, които в периода 1919-1944 г. продават отечеството си за московско злато, брилянти и американски долари. Ето така се подготвя онова срамно състояние, довело да оценката за страната ни после като "най-верния съветски сателит". Имаше даже поговорка за това: "Курица не птица, Болгария – не заграница" ( Кокошката не е птица, а България не е чужбина). Какво пък, ние българите неведнъж сме давали категорични доказателства, че ако не ставаме за нищо друго, поне може да служим за лош пример. Все е нещо.