Solar Power Europe: България и Румъния са два от най-добре представящите се пазари за соларна енергия през изминаващата година

Бум в производството на еленергия от соларни централи
В средата на юни 2025 година производството на соларните централи в България за първи път изпревари потреблението - в рамките на два часа, но това потвърждава продължаващия бум на индустрията, започнал още от 2023 година. Към края на годината инсталираният соларен капацитет доближава 5000 мегавата, или пет ядрени реактора, сочат разчетите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според оценки на организацията Solar Power Europe България и Румъния са два от най-добре представящите се пазари за соларна енергия през изминаващата година.

Възобновяемите енергийни източници у нас ще имат дял от около 30% в енергийния микс за 2025 година, прогнозираха още от оператора на електропреносната мрежа. У нас фокусът на инвеститорите все още е насочен към соларите панели въпреки някои негативни асоциации със сектора, а не толкова върху вятърните турбини и в досегашната администрация в Министерството на енергетиката отчитат факта, че подобни проекти не се възприемат от хората и не стимулират развитието им. Засега и в Европа, и в България проекти, свързани с водород, остават на ниво тестове на научно ниво.

В Европа има и леко отстъпление по отношение на соларните панели  - инсталираните нови мощности са 65,1 гигавата, което е намаление от 0,7% спрямо 2024 година. За първи път от 2016 година има спад, сочи годишният доклад на Solar Power Europe. От организацията признават, че има леко отпускане, защото е достигната междината цел от 400 гигавата соларни панели до средата на десетилетието, но също така отбелязват ефектът от отрицателните цени, които намаляват печалбите в сектора. Това вече поставя под съмнение дали ще бъде достигната целта за 2030 година от 750 гигавата инсталирани фотоволтаични мощности. 

В слънчеви дни панелите у нас покриват над 50% от потреблението
В слънчевите дни соларните панели покриват между 50% и 80% от потреблението в Европа. За България този дял също е над 50%. Едно от предизвикателствата обаче е какво се случва, след като слънцето се скрие и как тази енергия, която е в повече в слънчевите часове, да бъде пренесена към моментите с пик на потреблението.

Част от отговора е промяната в навиците на потребителите - бойлерите, пералните и батериите на електромобилите или другите устройства вече трябва да бъдат включвани не на нощната тарифа, а в ранния следобед. Това не е невъзможно благодарение на динамични тарифи и стимули за преместване на потреблението спрямо новите пикове на енергийното производство. Но дори и няколко облаци, или лятна буря, която трудно може да бъде прогнозирана, може да предизвика дисбаланс и проблеми за мрежата.

В енергийната система търсенето и предлагането трябва да бъде равно във всяка секунда, защото иначе се губи честотата и се увеличава рискът за срив. По тази причина и възобновяемите енергийни източници се смятат за предизвикателство и са трудни за балансиране.

С батерии обаче тези мощности могат да станат лесни за управление от диспечерите на системата и да помагат, а не да пречат на системата, обясняват експертите. Показателно е например, че след срива на енергийната система в Испания през пролетта първи бяха отново на линия именно зелените мощности. И амбицията на Министерството на енергетиката у нас е до края на 2026 година в страната да бъдат инсталирани батерии с капацитет за съхранение на до 10 гигаватчаса електроенергия.

Страната получи 1,2 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост за реализацията на проектите за батерии. С мобилизиране на още 120 млн. евро  ще бъдат построени още 5 гигаватчаса батерийни мощности, сочат сметките на институцията. Какво ще се случи с тези планове след оставката на правителството обаче не е съвсем ясно, въпреки че интензивното изграждане на такива мощности е предвидено в Десетгодишния план за развитие на ЕСО.

В него е записано, че заявленията за нови батерии през 2026 година са за 4,5 гигватачаса, което означава, че инвестиционен интерес не липсва и България може да се възползва от ситуацията. Първите стъпки вече са направени, включително и парк с батерии с капацитет за съхранение на 500 мегаватчаса край Ловеч. Това е най-голямото батерийно съоръжение в ЕС.

По данни на ЕСО към края на 2025 година инсталираните батерии у нас са с капацитет за съхранение на около 1300 мегаватчаса и могат да съхранят електроенергия, покриваща до 1,5% от потреблението. От тази година на сайта на оператора вече може да се проследи в реално време и работата на батериите, защото заедно с ПАВЕЦ "Чаира", чието възстановяване продължава и през 2025 година, те вече са облекчение при балансирането на системата.

През 2025 година се обявиха и планове за още четири ПАВЕЦ, за които България кандидатства за европейско финансиране, завършва Investor.