В Германия тече битка за 377 млрд. евро за превъоръжаване на армията

Ускорено превъоръжаване
Големите играчи в германската отбранителна индустрия очертават все по-ясни фронтове при ускореното превъоръжаване на страната. Традиционните производители настояват за инвестиции в тежко въоръжение, докато нововъзникващи технологични компании залагат на модерни системи като дронове с изкуствен интелект.

Канцлерът Фридрих Мерц обеща да изгради най-силната конвенционална армия в Европа, като предвиди разходи за стотици милиарди евро. Така се подсилва процесът на превъоръжаване, започнал след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Подобна надпревара, наблюдавана и в други европейски държави, се подхранва както от натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп съюзниците в НАТО да увеличат военните си бюджети, така и от нарастващите опасения за дългосрочния ангажимент на Вашингтон към сигурността на континента.

Традиционни срещу иновационни въоръжения

Остава открит въпросът къде точно да бъдат насочени тези средства. Ново поколение германски отбранителни технологични стартъпи твърдят, че войната в Украйна, която все повече се води във въздуха с безпилотни летателни апарати, показва, че сравнително евтино и масово произвеждано оборудване, като дронове с изкуствен интелект, ще бъде решаващо за бъдещите конфликти. Те критикуват факта, че досега значителна част от разходите е отивала за скъпи и изпитани във времето оръжия като танкове и бронирани машини, които обаче са уязвими за новите, по-евтини въздушни средства.

"Очевидно досега имаше прекалено силен фокус върху традиционните платформи", заяви пред АФП Гундберт Шерф – съосновател и ръководител на германската отбранителна технологична компания Helsing, цитиран от БГНЕС. "Моделът на разходите трябва да се променя заедно със света около нас", добави той.

Базираната в Мюнхен компания, основана през 2021 г., доставя ударни дронове на украинската армия и вече отчита промяна в нагласите. Helsing, подкрепена от инвестиционната компания на основателя на Spotify Даниел Ек и оценявана на около 12 млрд. евро, наскоро проведе успешни тестове с германската армия.

"Надявам се да видим промяна от модел, при който 99% от средствата отиват за традиционни системи и 1% – за автономни, към далеч по-балансиран подход", допълни Шерф.

Подобен умерен оптимизъм изрази и стартъпът Stark, основан преди едва 18 месеца и също тествал дроновете си с Бундесвера. Старши мениджърът на компанията Йозеф Кранаветфогл, сред чиито инвеститори е и американският технологичен милиардер Питър Тийл, заяви, че обществените поръчки в Германия се променят в положителна посока.

Изоставане в изпълнението 

Темпото обаче остава повод за тревога. Европа е отлична в писането на стратегически документи, но изпълнението изостава, предупреди той, подчертавайки нуждата от бързи и решителни действия. От другата страна на дебата стои Rheinmetall – най-големият германски оръжеен производител и ключов доставчик на военни превозни средства и боеприпаси, чийто оборот рязко нарасна заради войната в Украйна. Главният изпълнителен директор Армин Папергер признава нарастващото значение на дроновете, които компанията също произвежда, но настоява, че те са само част от по-широк арсенал.

Без бронирани машини защитата на една държава и отблъскването на агресор при инвазия не биха били възможни, категоричен е Папергер, чиято компания е оценявана на около 70 млрд. евро. В случай на война с участие на НАТО, конфликтът би изглеждал съвсем различно от случващото се в Украйна, а ролята на дроновете би била по-ограничена, допълни той.

Дроновете присъстват и в плановете на правителството. Министърът на отбраната Борис Писториус обяви през октомври намерение Германия да инвестира около 10 млрд. евро в тази технология през следващите години.

Традиционните отбранителни системи остават на фокус

Сигнали обаче сочат, че традиционните системи остават във фокуса. "Политико" съобщи, че правителството е изготвило списък с оръжейни покупки на стойност 377 млрд. евро, а значителна част от средствата са предвидени за утвърдени компании от сектора. Говорител на министерството отказа коментар по информацията, но отбеляза, че дроновете отдавна са част от военните операции, а танковете, бойните самолети и бронираните транспортьори ще продължат да бъдат необходими, в комбинация с безпилотни системи.

Превъоръжаването бележи сериозна промяна за Германия – държава с дълбоки пацифистки традиции, формирани след Втората световна война. Опасенията обаче остават, че процесът се развива твърде бавно и остава рискът да бъде погрешно насочен.

Военното планиране изостава спрямо неудържимия възход на безпилотните и автономни системи, написаха наскоро британският историк Ниъл Фъргюсън и президентът на Института за световна икономика в Кил Мориц Шуларик. По думите им отговорните фактори се фокусират прекалено върху оръжията на последната война, а не на следващата.