Проф. Вили Лилков, специално за Zonanews: В пропагандата и умението да създават митове комунистите нямат равни

Интервю на Живка Кехайова

В четвъртък представихте книгата си  "Стопанските абсурди на българския комунизъм". Кое ви мотивира да я напишете? Какви документи ползвахте?

Книгата се основава на документи от т.нар. литерни дела на стопанските предприятия от архива на ДС, които съдържат материали от секретните сътрудници в предприятията и ръководителите на ДС и МВР. Това са справки, доклади, отчети, анализи, обзори, за които казвам, че представляват интимната изповед на ДС за социалистическата икономика.

Според каталога в Комисията по досиетата броят им достига 7076. Използвал съм и данни от документални проучвания на други изследователи, като Христо Христов – за тайните фалити на НРБ, за ограбването на задграничните фирми и др.; на Антон Тодоров – за допотопното машиностроене и работата в условия на фалит на много предприятия и негови ТВ-предавания; годишните отчети на БНБ; доклади на Комитета за държавен и народен контрол, както и признанията на много от комунистическите лидери след 10 ноември 1989 г. 

Причината да се водят такива дела е, че след национализацията през 1947 г. много предприятия силно задлъжняват към БНБ и изпадат в зависимост от държавните дотации, увеличава се корупцията на всички нива, съставят се нереални планове и се представят фалшифицирани отчети за работата. Прахосничеството на суровини и материали в производството, загубите от рекламации и брак и обемът на незавършеното строителство нарастват с всяка година.

В голяма част от индустриалните предприятия се влагат суровини, труд и енергия за продукция, която се реализира на по-ниска цена от тази на ресурсите за нейното производство. Дефицитът на стоки от първа необходимост за населението е основна характеристика на вътрешния пазар. Износът на голяма част от българската продукция на капиталистическите пазари е на загуба.

Затова ДС и МВР поставят под контрол всички стопански обекти, до ТКЗС-тата в най-малките села. Работата на задграничните фирми на НРБ и поведението на българските работници и специалисти зад граница, туристическите обекти, хотелите и курортните комплекси също стават обект на следене от страна на службите.

Кои са най-фрапиращите абсурди, на които се натъкнахте?

Лошата трудова и технологична дисциплина на работа предопределя толкова ниско качество на продукцията, че   през 1963 г. ръководството на Министерството на вътрешната търговия забранява на търговските организации до м. април 1964 г. да закупуват стоки от 636 държавни и кооперативни предприятия! 

През 1970 г. ДС представя данни, че само 0,1% от цялата машиностроителна продукция е с оценка над средното световно ниво, а 66,3% е с най-ниска оценка за качество – "двойка". Практика е предприятията да работят на планирана загуба (в някои от тях тя е за десетки милиони) и когато тази загуба не е надвишена, всички получават финансови премии!

Много често некачествена продукция е връщана от износ или от вътрешния пазар и тогава на работниците, произвели тази продукция се заплаща отново за да бъде поправена, вместо те да понесат санкции! През 1975 г. и 1976 г. само в ДСО "Търговия на едро" 16% от общата стокова наличност са залежали стоки и свръхнормативни запаси и започва масово бракуване. 

Изненада ме голямият брой на трудовите злополуки (в периода 1970-1973 г. средно на един работен ден са загивали по двама работника), авариите и пожарите, масовите кражби и безотговорността в производството. 
През 1978 г. в ДСО "Търговия на едро" 70% от конфекцията не отговаря на БДС и се оценяват като качествени стоки, които не са такива, поради това, че са дефицитни.

Ревизиите, извършени от Комитета за държавен и народен контрол в 6424 селскостопански и производствени предприятия в страната показват, че през 1978, 1979 и 1980 г. щетите само от "неоправдани разходи и загуби" надхвърлят два милиарда лева! За сравнение – бюджетът на НРБ за 1979 г. е 10,3 млрд. лв! По темпове на растеж на неоправданите разходи и загуби първо място заема Централният кооперативен съюз, в който за три години те се увеличават пет пъти. 

През седмата петилетка (1976–1980 г.) загубите от бракувана продукция растат и по темп изпреварват прираста на производството и средно за цялата икономика надхвърлят близо два пъти норматива за допустим брак. 
Има и добри примери, има и добри предприятия, които печелят, изнасят продукция на печалба, но печалбата им се изземва и се връща като дотация за нерентабилните предприятия.

Но тъй като дотациите са в много по-голям размер се налага непрекъснато да се теглят кредити от чужбина. Затова НРБ фалира три пъти за 45 години, а посткомунистическите кадри на БКП доведоха страната до още един фалит през 1996 г. Ще напомня, че последните вноски по дълга, завещан от БКП отпреди 1989 г., е изплатен през 2015 г. – четвърт век след краха на комунизма!

Как стопанските абсурди на нашенския комунизъм са се отразили на икономиката ни, включително на настоящата?

Положителното е, че през тези години стотици хиляди хора добиха образование и професионален опит, бяха построени много обекти, но калпавото управление, откъсването на хората от собствеността на земята, липсата на частна собственост и условия за истинско предприемачество, липсата на икономическа свобода и естествена конкуренция, прилагането на абсурдни икономически подходи, замяната на чисто икономически отношения с политически зависимости, обратната селекция на кадрите, политическата демагогия, затварянето на България към света (освен за определени хора), както и гигантоманията на комунистическата върхушка доведоха до този крах!

В технологично отношение България е напълно обвързана със СССР, което от една страна я обричаше на технологично изоставане от бързо развиващите се западни страни, но от друга страна през тези години СССР е основен доставчик за страната ни на ресурси от всякакъв вид и гарантира пазар за голяма част от българското производство.

Тази обвързаност доведе до това, че в края на 80-те години голяма част от производствените фондове, свързани със съветски технологии, съоръжения и машини се оказаха безнадеждно остаряли и неконкурентноспособни за новия свят, в който България навлизаше!

Кои са абсурдите, които не сме избегнали и до днес?

На първо място абсурдна е социалистическата носталгия, която се излива отвсякъде – от обикновени разговори за социалистическия рай до целенасочени телевизионни предавания за цъфтящата икономика през годините на соца. В пропагандата и умението да създават митове комунистите нямат равни. Но точно те самите разбиват цялата тази митология за броени дни.

На 23 ноември 1989 г. секретарят на ЦК на БКП Емил Христов представя доклад "Състояние на икономиката и пътища за развитие", в който признава, че страната е в предфалитно състояние и над 70% от населението през 1987 г. е живяло под екзистенциалния минимум.

На среща с актива на МВР на 25 ноември 1989 г. генералният секретар на ЦК на БКП Петър Младенов казва: "Картината е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме прираст 5,6%, 6% и т.н. А знаете ли каква е истинската картина?...   Ние имаме непрекъснато намаляване – 1984 г. е по-лоша от 1983 г.; 1985 г, е по-лоша от 1984 г.; 1986 г. е по-лоша от 1985 г. и т.н. до края, до последната 1988 г. 

В областта   на нашите задължения сме достигнали критичната точка." На 11 декември 1989 г., Петър Младенов нарича политиката на БКП от последните години "След мен – потоп". Той говори за увеличаване на инфлацията, за тежки трудности на вътрешния пазар, влошаване на жизненото равнище, широко разпространена корупция, сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности.

Но може би най-точно Тодор Живков, в три изречения, изказани в началото на м. ноември 1989 г., разбива митологията изграждана 45 години: "Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализъмът е едно недоносче, ето това е самата истина... Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църния дявол ви го е казвал!"

Ще напишете ли и книга за стопанските абсурди на българските правителства след 1989 г.? Имате ли поглед при кои от тях са най-много?

Краденето, нагласата да се получава незаслужено от държавата и тя да бъде отговорна за мързела и неуспеха на всеки, е налице и днес, и това не е резултат от демокрацията. Корените на това поведение са по-дълбоки! Документите на ДС изобилстват с конкретни примери за корупция, кражби от предприятията, фалшифициране на производствените резултати, подаване на фалшива информация към стопанските обединения, министерствата и статистическите организации.

Стига се дотам, че през 1989 г. ген.-майор Кирил Величков – началник на 4-то управление на ДС докладва пред Полибюро на ЦК на БКП: "На компетентните държавни органи се предоставя изопачена информация, негодна да послужи за сериозен финансов анализ. Продължава тенденцията на манипулиране на данните на най-високо равнище." 

Комунистическият режим целенасочено е развращавал работниците и служителите, като им е позволявал да крадат от работното време, да лъжат, че работят, защото е лъгал, че плаща; да подправят фалшиви отчети и да взимат незаслужени премиални и така е създал фундамента от съучастници на българския посткомунизъм.

Култивирал е класова омраза в съзнанието на хората и е превърнал омразата в хронична епидемия на българското общество. Днес виждаме рецидивите на това поведение на всички нива, за жалост и в управлението на държавата!

Визитка

Проф. Вили Лилков е български политик, учен и състезател по баскетбол. Той е един от учредителите на Демократи за силна България и няколко мандата общински съветник от СДС и Синята коалиция, както и заместник-председател на Столичния общински съвет. През 2014 г. е избран за народен представител от 25-и МИР София от групата на Реформаторския блок. Професор в Минно-геоложкия университет. Вили Лилков е роден на 6 април 1955 г. в град Видин. Завършва Първа гимназия със засилено обучение по математика и физика и след спечелването на подборния кръг за международна олимпиада по физика през 1973 е приет в Софийски университет без конкурсен изпит. Той е основател на първата Национална асоциация за аматьори НБА – България, която продължава да функционира и до днес. Носител на образователна и научна степен "доктор" към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на Българската академия на науките, а през 2011 г. става професор по ядрена физика към Минно-геоложкия университет. От 1999 г. насам е ръководител на катедра "Физика" и е настоящ преподавател по обща физика и атомна и ядрена физика на студентите на МГУ.