Юристът Любомир Талев: Решението на прокуратурата за Кирил Петков ще има съкрушителен ефект върху съзнанието на българските граждани

Интервю за Агенция ПИК

Г-н Талев, как ще коментирате решенията във връзка с гражданството на Кирил Петков, който се отърва безнаказано за попълване на декларация с невярно съдържание? 
Става въпрос за две решения. Първото е на Спецпрокуратурата, която е преценила, че въпросът не е от нейната компетентност. Тя е приела, че към момента на подаване на декларацията Петков е бил обикновен гражданин, не министър и е препратила казуса на СРС. Специализираната прокуратура е преценила правилно, според мен, че случаят не е от нейната компетентност. Тъй като тя разследва престъпления, извършени от лицата, намиращи се по високите етажи на властта: народни представители, министри, т.н. Но с решението на СРП, че няма данни за престъпление, че декларацията има само заявителски характер, не съм съгласен. Ако се върнем към указа за назначаване на Кирил Петков, в мотивите се казва, че президентът няма задължение да прави проверка на гражданството на министрите. Но експертът по Конституционно право проф. Пламен Киров беше казал, че президентът е можел да направи такава проверка, да поиска данни от Министерството на правосъдието. По-късно проф. Киров посочи, че това е основание да се търси сметка на президента. Така или иначе, КС е приел, че начинът, по който може да се докаже гражданство, е въпрос на декларация. И, когато прокуратурата твърди, че тази декларация има само заявителски и информативен характер, се получава параграф 22. Значи има изискване министър да е български гражданин, а няма изискване как това да се докаже и конституционната норма се оказва куха.

Какви сигнали се дават на обществото с това решение? Има нарушение, а няма наказание.

Сигналите са няколко - първият е, че хората, които говорят за почтеност и я превърнаха в своя платформа, прилагат изискванията за почтеност към другите, но не и към себе си. Вторият е, че излиза, че най-сериозните правонарушения могат да се извършват най-безнаказано, стига човек да има необходим гръб. И третият е, че спазването на Конституцията и законите е пожелателно от страна на овластените. Тези сигнали ще имат крайно негативен ефект върху съзнанието на българските граждани.

А всъщност новите управляващи, начело с Кирил Петков, са носители на западния модел, при който нещата не стоят така.

На Запад и най-малкото нарушение е край на политическата кариера, а у нас се приема с аплодисменти - могъл, направил го.

Вчера се появиха предположения, че решението на прокуратурата е обвързано с искането за оставка на главния прокурор, т. е. тълкува се като жест, който цели да помири прокуратурата с властта. Вие виждате ли такива знаци? 

Не мога да чета в ума на прокурора въз основа на какви съображения е изградил това решение, но с оглед на цялостната ситуация, при която виждаме, че прокуратурата е подложена на тежък политически натиск от страна на президента, служебните правителства и редовното правителство, което е продължение на двата служебни кабинета, защото има съхранени министри от техния състав, наблюдава се безпрецедентен политически натиск и нищо чудно да разчетем и такъв вид протегната ръка от страна на прокуратурата...Подобно на жеста с поднасяне на букет от страна на главния прокурор към новия правосъден министър във вчерашния ден. Но ако прокуратурата смята, че по този начин ще омилостиви новата власт, мисля, че грешат с анализите си.

Чухме изказване на председателя на Специализираната прокуратура, че законите са несъвършени и затова е взето това решение по отношение на декларацията на Кирил Петков.

Доста Соломоновско изказване - от една страна има неправилно деклариране на данни, но несъвършеният закон пречел на прокуратурата да си върши работата. Чл. 313 в НК не е от вчера и ако правоприлагащите органи са видели че текстът е несъвършен, е могло да се обърнат със законодателна инициатива. Но това не е направено и изведнъж решаваме, че законът не бил съвършен. 

Можеше ли да има и друго решение на този казус?

Според мен всички юристи и коментатори очакваха друго решение. Да си припомним, че самият Кирил Петков беше казал, че ще му наложат глоба и ще си продължи както досега. Това е доста нагло изказване, но така или иначе, за неосъждане и за нетежки престъпления за първо нарушение, наказателната отговорност се заменя с глоба. До вчера всички очакваха точно такова развитие, а се оказа и поне за мен беше изненада решението на прокуратурата.

Значи Кирил Петков си е проучил предварително, че ако извърши това нарушение, ще получи само глоба...Т.е. той целенасочено си го е извършил, без да му мигне окото.

Намирам го за изключително нагло и цинично особено от страна на хора, които, да припомним, са дошли със заявката да утвърждават върховенството на закона, да внасят ново съдържание в понятието народен представител, а се предполага, че очевидно и в понятието министър. Видяхме го новото съдържание.

Актуален е и въпросът с исканата оставка на главния прокурор. Възможно ли е да бъде отстранен, ако сам не подаде оставка? 

Възможностите са посочени от Конституцията. Трябва с квалифицирано мнозинство ВСС да отправи такова предложение до президента. На този етап, с това мнозинство във ВСС, това не се очертава като реалистично, но има натиск от страна на новите управляващи към ВСС. При нов ВСС ще има нови хора, които ще изпълнят тази поръчка. Членовете на ВСС от парламента се избират от 2/3, ще бъде интересно дали ще се опитат да си напазаруват гласове от някои групи или ще се направи опит да се влияе върху магистратската квота във ВСС. Тези изказвания се редуват с покани за доброволни оставки, защото тези членове на ВСС и главния прокурор не се харесвали уж на хората, които са гласували за новите управляващи, но на последните парламентарни избори регистрирахме за пореден път рекордно ниска избирателна активност, и когато от 30 процента са гласували една малка част за теб, да твърдиш, че това е желанието на българските граждани, е несериозно. Така или иначе, опитват се да оказват политически натиск и в този план намираме общи черти между правителствата на Радев и това правителство. По същия начин министърът на културата Велислав Минеков отиде и внесе писмо до ГЕРБ за освобождаване на офисите и дори го предаде долу, при охраната на сградата - използват се всякакви извънправни способи за натиск.

Какво е развитието по този казус?

Не съм запознат, от ГЕРБ беше заявено, че искането на Минеков няма основание и те няма да освободят офисите. Дали новият министър ще продължи тези искания, предстои да видим, но ако говорим за някакво нормализиране на обстановката в страната и излизане от политическата криза, не е редно да има продължаване на най-лошите практики от времето на служебните кабинети.

Визитка
Любомир Талев е юрист, доктор по конституционно право и директор на дирекция "Съвет по законодателство" на Министерството на правосъдието от 2016 г. до 2021 г.