"Ню юръп" (New Europe): Иво Прокопиев - сляпото петно в българския медиен пейзаж. Емблематичен медиен конгломерат, ръководен от магнат от такъв тип е Икономедия

Белгийското издание "Ню юръп" (New Europe), водещо по въпросите на ЕС, разглежда в анализ свободата на медиите, съпоставяйки ролята на медийните конгломерати в България и Чехия: Докато независимостта на медиите отстъпва назад в целия ЕС, Брюксел ще действа ли?

В ход, отразяващ антикорупционната програма на новото българско правителство, парламентът прие законопроект, който ще премахне "златните паспорти" – схема, която позволява на хората, които инвестират повече от половин милион евро в икономиката, да станат български граждани, а с това, граждани на Европейския съюз.

Програмата за златен паспорт на България беше трън в очите на Европейската комисия, която дълго време я смяташе за риск за ЕС по отношение на "сигурност, пране на пари, укриване на данъци и корупция". Правителството на премиера Кирил Петков, което пое властта на 13 декември миналата година, дойде на власт, обещавайки стабилност, икономическо съживяване и прекратяване на корупцията.

В този контекст премахването на схемата за златни паспорти е първият обнадеждаващ знак, че България, най-бедната страна в ЕС, най-накрая ще се справи с многобройните незаконни дейности, вариращи от монополизиране на медиите и корупция до всякакъв вид организирана престъпност, която осакатява икономиката и гражданското общество.

Няма илюзии относно факта, че трябва да се направи много. България от години е считана за "най-корумпираната страна" в ЕС от Transparency International, докато Европейската комисия в последния си доклад за напредъка относно реформите в България специално подчерта липсата на независима и плуралистична медийна среда като изрази сериозна загриженост за начина, по който това се отразява негативно на съдебната система и върховенството на закона.

В действителност, тази оценка идва във време, когато свободата на печата в страната е достигнала най-ниската си точка, тъй като богатите бизнес магнати все повече изкупуват медийната индустрия. В резултат на това независимото медийно пространство е изчезнало, вместо това е заменено от монолитни медийни конгломерати, обвързани с интересите на своите собственици.

Работейки за изпълнение на конкретни програми, придържайки се към силно предубедена продукция, тези конгломерати превърнаха медийния пейзаж на България в площадка, където богатите да разгърнат своите собствени схеми.

Иво Прокопиев: Сляпото петно в българския медиен пейзаж. Емблематичен медиен конгломерат, ръководен от магнат от такъв тип е Икономедия, третата по големина медийна група ръководена от Иво Прокопиев, един от най-ярките олигарси в страната, натрупал богатството си по време на бурната приватизация на българските държавни активи през 90-те години.

Икономедия обединява повече от 25 издания под своята шапка, и се вижда, че Иво Прокопиев използва своя медиен контрол, за да подбира внимателно информацията, която излиза за неговите бизнес начинания, за да обслужва собствените си цели. Това става очевидно през 2012 г. в резултат на замърсяване на питейната вода, причинено от една от мините, принадлежащи на Групата Каолин (Трагедията в Меричлери. Вода с арсен и десетки починали, бел.ред.).

Разиграващите се събития са отразени от повечето български медии, с изключение на тези, принадлежащи на Икономедия. По-внимателен поглед показва, че това изобщо не е съвпадение, като се има предвид, че Прокопиев придобива минната група Каолин през 1999 г. при неясни обстоятелства, включващи умишлено подценяване на активи чрез един от неговите собствени инвестиционни инструменти.

От своя страна, това позволи на Прокопиев да придобие фирмата при много по-ниска цена в сравнение с действителната й стойност. Контролният пакет от акции на Каолин е продаден на германската мина Quarzwerke през 2012 г., не много дълго след като избухва историята със замърсяването, но примерът с Прокопиев дава представа за това как влиятелни бизнесмени с големи връзки явно се опитват да изкривят общественото виждане по важни въпроси, вариращи от екологични до политическите решения.

Андрей Бабиш: Медиен магнат и министър-председател:

Българските медии може да са затруднени от това, което в много други страни от ЕС би се разглеждало като осакатяващ конфликт на интереси, но едва ли е единственият член на ЕС с подобни проблеми.

С Андрей Бабиш, медиен магнат, вторият най-богат човек в страната и министър-председател на Чехия до 17 декември 2021 г., страната имаше лидер, който илюстрираше опасенията си относно злоупотребата с „независимите“ медии за PR цели, както може би никой друг в Европейския съюз.

Бабиш започва да придобива множество медии през 2011 г., малко след създаването на тази политическа партия ANO, която ще го катапултира до премиерския пост през 2017 г. До 2015 г. чуждестранните наблюдатели отбелязват, че медиите, притежавани или контролирани по друг начин от Бабиш, започват да го представят в симпатична светлина, като същевременно използват същите издания за нападки срещу политически съперници.

Като министър-председател този модел до голяма степен продължи, подпомогнат от факта, че Бабиш имаше значителни дялове в най-влиятелните медийни играчи в страната, включително, наред с други, "националните всекидневници MF Dnes или Lidove noviny, но също и всекидневника Metro или радиостанцията Radio Impuls или музикалния телевизионен канал Ocko".

През 2019 г. беше изчислено, че съобщенията му достигат 70% от всички потребители на чешки медии на седмична база. Брюксел трябва да действа Тъй като Бабиш вече не заема премиерския пост, Чехия може да има шанс да си върне поне част от независимите медии, необходими на демокрацията – дори както е вероятно влиянието му да се задържи.

Междувременно Брюксел е притиснат да отвърне на онези, които се стремят да монополизират медийния сектор или да подкопаят неговата независимост, било то в България, Чехия, Унгария или Полша. Брюксел трябва да приеме Европейския закон за свободата на медиите (European Media Freedom Act) в края на тази година, който има за цел да установи "правила за независимост на медийните регулатори, да насърчи прозрачността на собствеността на медиите и да признае, че редакционните решения трябва да бъдат свободни от намеса".

Това е отчасти отговор на намаляващата свобода на медиите в източните държави-членки на блока и трябва да служи като своеобразен закрепващ механизъм за медийните регулатори. Дали обаче друг наднационален закон ще бъде достатъчен, за да промени цялата посока, остава да видим.

В Централна и Източна Европа Брюксел се смята за твърде далеч и медийните наблюдатели на място не хранят илюзии, че законодателните промени ще могат да обезсилят властта на местните медии.