Философски източници на комунизма и болшевишкия преврат в Русия

Вина за това носи и погрешната представа за съществуването на човешка еволюция от животинското начало към все по-чистото духовно извисяване – подобна представа не би могла да се съвмести с периодически проявяващото се и достигащо до най-отявлена варварщина човешко падение

Картина на пияни болшевишки престъпници, след превземането на Зимния дворец
Картина на пияни болшевишки престъпници, след превземането на Зимния дворец Източник: Yandex

Антон Тодоров

 

"За да утвърдят властта си, комунистическите режими, които започват с отделни престъпления и стигат до кланета, издигат като система на управление масовата престъпност" беше казал някъде Стефан Куртоа, един от авторите на "Черната книга на комунизма". Бившият бос на грузинската мафия Отар Квантришвили (убит през 1994 г.) даде своя версия за източниците на болшевишката държава: "Пишат, че аз съм кръстник на мафията. Истината е, че организатор на мафията беше Владимир Ленин и той постави основите на криминалната държава в Русия" (Жизнь и смерть Отари Квантришвили, Часть I, 19 юни 2002 г.). Няма как да не се съгласим с това кратко, но точно и безапелационно определение за авторството на криминалната комунистическа държава – първо в Русия, после по целия свят.

 

Но болшевишкият тартор Владимир Ленин не идва на празно място. Няколко века преди него философски и политически школи подготвят настъпването на болшевизма през XX век. Както пише проникновено във въведението към своята завладяваща книга "Световните революционери" Йозеф Лео Зайферт: "Количеството на отнасящата се до болшевизма литература нараства с всяка измината година, без обаче да помогне поне на приближаването до неговите загадки. Претърсват се всички кътчета на руската история и се изследват влиянията от Запада, но или се стига до Маркс, или се прескача до Спартак, без да се посочи точното място на обезпокоителното явление "руска революция" в идейния европейски свят. Вина за това носи и погрешната представа за съществуването на човешка еволюция от животинското начало към все по-чистото духовно извисяване – подобна представа не би могла да се съвмести с периодически  проявяващото се и достигащо до най-отявлена варварщина човешко падение. И наистина в духовната област не съществува "напредък" в неговия технически смисъл, а само някакво трептене между два полюса в търсене на онзи даден ни от християнството, но винаги изоставян с течение на времето синтез" (Зайферт, Й. Л., Световните революционери (от поп Богомил през Хус до Ленин), С., Изд. къща "Христо Ботев", 1994, стр. 9).

 

Прогресисткото марксистко разбиране за историята като смяна на обществено-икономически строеве се проваля мигом щом се сблъска с реалността. Може би е по-прав английският историк Хърбърт Алън Фишър, който пише в една от една от книгите през 1934 г.: "Хора по-мъдри и учени от мен, съзират в историята сюжет, ритъм, предопределен модел. Тази "хармония" е скрита за мен. Аз виждам само как непредвидени събития следват едно след друго, както вълна следва вълната". Какъв е изходът от натрупваното в обществото недоволство и противоречия, се пита и знаменитият харвардски съветолог и историк Ричард Пайпс. Според него дали изходът ще е мирен или ще се извърши революционен преврат зависи от два фактора: от наличие на демократични институти и традиция, които могат да допринесат за удовлетворяване на тежненията на населението по законов път, и от способността на интелигенцията да раздуха пламъка на недоволството на гражданите, което да доведе до завземането на властта (Пайпс, Р., Русская революция, М., РОССПЭН, 1994, стр. 136). И тук ясно трябва да се прави разлика между метеж и революционен преврат (какъвто е случаят с болшевишкия преврат 1917 г.). Първият се случва, вторият го случват, като това винаги става в рамките на радикална доктрина и програма, за радикално отрицание на съществуващия политически и институционален ред. При метежите интелектуални задкулисни двигатели не съществуват. Обратно, при революционните преврати винаги съществуват като ключови фактори интелектуални школи, които могат от стихийния метеж да подготвят и сътворят преврат, първата цел на който е стремежът за институционализиране чрез насилие и визионерство по посока на "нов ред".

 

Австрийският икономист и политически мислител Йозеф Шумпетер дава едно от най-проницателните обяснения за това: "Казано най-общо, още щом възникнат условия, благоприятстващи общата враждебност към социалната система или конкретни действия, насочени срещу нея, винаги се намират и сили, които могат да се възползват от тези условия. При капиталистическото общество съществува и още едно обстоятелство: за разлика от всички други социални системи, капитализмът неизбежно и по силата на логиката на самата своя същност, обучава и финансира социални групи, пряко заинтересовани в разпалването на  социални безредици" (Шумпетер, Й.А., Капитализм, Социализм и Демократия, Глава 13. Растущая враждебность, М., Изд. Экономика, 1995). Шумпетер извежда тази иманентна на интелектуалците критичност от рационалното мислене и поведение, които капитализмът култивира непрекъснато. От тях се раждат толкова познатите следствия: първо, непрекъснато се разширява кръгът от индивиди, които в рамките на своето интелектуално развитие се опитват да привлекат различните променливи обстоятелства в своя полза. И второ, правят това в рамките на собствената си логика, която е функция на техния опит. Оттук вече започва онзи феномен, на който Шумпетер обръща особено внимание. Навикът за рационален анализ започва да обхваща все повече и повече интелектуалците и те подлагат на критика, достигаща унищожителни параметри и опитваща се да "рационализира" максимално голяма част от човешката дейност, вкл. в публичното управление.

 

Философските основания на тази промяна в разбиранията се развиват като резултат от една драматична и много радикална идея. Тя представлява разбиране, че може да се моделира човешката личност чрез средствата на политиката. Това според мен е коренът на тоталитарното зло, което връхлетя една голяма част от света през ХХ век. Както много проницателно пише в една от книгите на Фридрих Хаек: "Това, което превръща света в ад са опитите на хората да го направят рай". Социализмът се прояви като най-привлекателната платформа за подобни експерименти, които по различни оценки "струваха" около 100 млн. човешки същества (Куртоа, С. , Верт, Н., Панне, Ж. Луи, Пачковски, А., Барточек, К., Марголен, Ж. Луи, Черната книга на комунизма, С., Изд. Прозорец, б.г., стр. 9). В това се съдържа както привличането, което тази идеологическа доктрина за радикално преобразуване на света има, така и обяснението как е възможно интелектуалци много често да са острие на най-фанатичните и жестоки комунистически престъпления. Завършилите във Франция камбоджански масови килъри не са били някакви зверове - поне не външно. Те са били любители на поезията, с изтънчени маниери, добро владеене на френски език, познаване на западната литератира и донякъде - интелектуална традиция. В този смисъл трябва ясно да кажем, че комунизмът е изцяло западно интелектуално творение.

 

Проследете внимателно връзките, които правя между привидно много различни като генезис и фирософски основи автори и това, което ги обединява. Не е възможно да не се забележи свръхрационализма и очакването с помощта на разума да се постигне политическа и институционална уредба, която да помогне за една много завладяваща и като че ли съвсем хуманна идея - да се оперират лошотиите, човешките недостатъци, като основа на всиччки проблеми и това да стане институционализирано. Социална хирургия – това владее умовете и днес на много от сънародниците ни. Франсис Бейкън, Джон Лок и Клод Хелвеции едва ли са предполагали, че фрагменти от философско-политическите виждания, които създават в рамките на два века, ще имат за резултат тоталитарните практики през ХХ век. Нека бъда разбран правилно - не казвам, че Бейкън, Лок и Хелвеции са тоталитаристи. Казвам само, че отделни елементи от техните много широки и задълбочени философски занимания, част от които са свързани основно с обяснение на това как функционира разумът и се изграждат убежденията, са имали непредвидими политически надграждания. Ще обясня какво имам предвид. Според Джон Лок човешкият разум функционира основно чрез чувствения опит, поради което той го уподобява на тъмна стая, в която светлината  навлиза единствено чрез възприятията – зрение, органи за обоняние, вкусови рецептори, слух. От тази гледна точка той предпоставя пълната непроизволност на мисленето като процес и извежда  своето заключение, че както огледалото не може да не отрази, не може да изтрие или да промени образа на предмета поставен пред него, така и човешкият разум не може да не приеме или да измени мислите, които се пораждат в него като отражение на възприятията. Хелвеции разчита в тази философско-познавателна схема възможност, която позволява чрез контролиране на набора от съобщения, които чрез възприятията пряко влияят на нашето рационално тълкуване на случващото се, да се влияя върху мислите и поведението на един или повече хора.

 

Оттук тръгва тази в корена си една на пръв поглед много "хуманна", с аурата на добродетелност в целите си идея – че ако се създадат подходящи външни влияния, с които да се направляват чувствените възприятия на човек, то тогава може да се получи един или друг резултат, вкл. облагородена чрез дирижирана външна намеса човешка личност. Тази идея дава основание на други хора след тях, да мобилизират свръхпретенциозното и не държащо сметка за човешката природа убеждение, че политическите модели могат да се строят като къща (политико-институционален конструктивизъм), а резултатът от тези конструктивистки опити и практики може да помогне за желаното от много философи моделиране на човешката личност в посока, която да отговаря на нечии умозрителен план за добро и зло. Кръстосването на тази идея с последващата теория на Жан Жак Русо за колективната воля и обществения договор довежда бесовете на т.н. френска революция. Ще се отклоня много от основната тема на този анализ, ако продължа детайлно изясняване на тази философско-интелектуална традиция, която има съвсем непредвидими последици като политическа практика, но едно нещо е задължително да бъде казано – бесовете на част от интелектуалните школи и вярата в това, че има свръхнадарени с особено познание хора, които могат да помогнат на другите в желанието им за по-добър живот, чрез моделиране на личносттите им с инструментите на държавата е в основата на онова, което наричаме тоталитарни комунистически режими през ХХ век. А тези интелектуални кръгове и философски школи могат да получат поле за практикуване на "способностите" си само, ако отпаднат сдържащите такава посока на интерес и активност традиции, институции, властови форми и политически практики. Казано иначе, нужна им е революция, насилствено разрушаване на изброените сдържащи фактори и разгул на институционалния радикален конструктивизъм и социално инженерство. Терорът не е нещо, което изобщо някой от идеологическите вдъхновители на тази тоталитарна традиция е мислил, планирал, че ще му е нужен в началото. Той се появява тогава, когато трябва да се свърши горната радикална в своя конструктивизъм политическа и институционална задача, а човешката природа покаже, че тази интелектуална традиция дълбоко е сгрешила в нейната интерпертация и познавателен пробив.  Тук идва "фалшификацията на доброто", по израза на Ален Безансон (Безансон, А., Бедствие века. Коммунизм, нацизм и уникальность Катастрофы, М. , Изд. МИК, 2000, стр. 32).

 

Комунизмът се прави на морална алтернатива, поради което винаги след най-жестоките вариации на терора, след милионите жертви следва заключението, че "доброто днес празнува своята победа". Затова едно от първите външни впечатления за комунистическите практики е винаги усещането за силна асиметрия между това, което непредубеденото око вижда и онова, в което се опитват да го убедят, че вижда. Преобладаването на икономическия детерминизъм в марксизма и ленинистката му версия по презумпция задава въпроса защо те са винаги много вещи и привидно много убедителни в това да обясняват случили се събития. И търпят грандиозни провали, когато трябва да използват детерминистичното си разбиране за прогнозиране на исторически феномени. Нима не е логично, ако някакъв процес е предопределен (каквато е сърцевината на марксизма и ленинизма), то с инструментите на детерминистичното обяснение, да се постигне предварително познание за това какво предстои. На практика през този век и половина, в който двете свръхтоталитарни идеологии се родиха и донесоха онези 100 млн. в резултат на тяхното практическо приложение, ставаме свидетели на точно обратното. На опити да се натъпчат, да се вкарат историческите събития в схемите на тези идеологии, да се "окастрят" излишните усложнени опити за разгадаването на тези събития и взаимодействия и изкуственото постигане на ефект, вместо истината за основния дефект на комунистическите идеологии – способността да бъдат много убедителни в обяснението на случилото се и пълен провал при всеки опит да постигнат бъдещето.  

 

Още от "Мнения и анализи"

Асим Адемов: Мутренските подходи са били винаги използвани в общините, управлявани от кметове на ДПС

Моето искане към вас е да освободите не само страха в партията ви, а и страха в управляваните от вас общини, заявява евродепутатът от ГЕРБ-СДС към Доган

Прочетете повече прочетете повече

ISW: НАТО ще помогне на Украйна да спечели войната на изтощение срещу Русия

Избрани военни бази на САЩ в Европа въведоха повишени нива на готовност в отговор на засилените руски диверсионни и хибридни операции срещу съюзници от НАТО през последните няколко месеца

Прочетете повече прочетете повече

Горан Благоев: Новият патриарх, възпитаник на двама бивши агенти на ДС, не може да удовлетвори моите нужди като вярващ

Вярата, която е изстрадана, когато други са я предавали за постове и облаги, няма нищо общо с вярата, декламирана като държавна идеология

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени