Как Атанас Атанасов съживи политическата полиция

Антон Тодоров

При управлението на Атанас Атанасов на Национална служба "Сигурност", един от най-настоятелните процеси там беше реанимацията на практиките на бившата Държавна сигурност. Вече многократно съм писал в подробности какви хора беше избрал и предложил той за назначение като свои заместници в НСС от тогавашния вътрешен министър Бонев. Документалните факти сочат, че това бяха до един бивши кадрови офицери от Държавна сигурност. Тръгни след бръмбъра и той ще те отведе до гьобрето. Винаги така прави. В този смислов ключ може да се направи сигурният извод, че след като си падаш по кадрите на ДС и ги правиш свои заместници и най-близки сътрудници, значи въпрос на време е ти и те да започнете да работите с методите и инструментариума на същата тази ДС. Атанасов и Костов го правят – дълго, неотклонно, безсрамно и много развращаващо за публичните нрави преди две десетилетия. Днес много на място биха били днес следните въпроси:

• Някои помни ли контраразузнаването по времето на Атанасов да е работило главно по предназначанието си? Не, разбира се. То се използваше основно като инструмент за шпиониране на политически противници. Дори прословутото реализиране на трима руски дипломати през март 2001 г. не е дело на НСС, а основно на военното контраразузнаване. Това е малко известен факт, с който Атанасов безсрамно спекулира, докато си приписва несъществуващи заслуги;
• Атанасов бил ли е борец с мафията? Не, разбира се. Прословутото изгонване на Чорни и още няколко души като заплаха за националната сигурност си беше основно резултат от външен, американски натиск. Групировката на Костич и Гном, ако само от нея зависеше, щеше да си остане на нивото на ДС – шантаж, натиск и изнудване, за да докараш притиснатите дотам, че да се разделят с големи хапки от активите си, докато "братовчедите" намазват филията дебело с присвоеното. Служители на НСС от онези години лично са ми разказвали, че един от дългогодишните агенти на службата е изпратен след изгонването на Чорни в Израел, срещнал се е с него и е поставил условията на едни много влиятелни по това време хора в държавата. Ставало дума за знаци, финикийски знаци, имащи особено въздействие върху споменатите влиятелни хора.
• Някой помни ли контраразузнаването на Атанасов да е разобличило корумпирани чиновници? Едва ли. Обикновено фактите припомнят, че всичко стигаше до поръчково притискане на висши администратори – пак като част от политическа поръчка и в интерес на клиентелистки схеми. Пример - в "Справка относно установени нарушения в процеса на ликвидация на промишлени предприятия" на Национална служба "Сигурност" пише: "В ДНСС-МВР са получени данни за действия на високопоставени служители от Министерството на промишлеността при осъществуване на "скрита" приватизация на предприятия от ресора на министерството мрез преминаване през процедура по ликвидация или несъстоятелност. С активното съдействие на зам.министър Марин Маринов, председател на Комисията по ликвидация и несъстоятелност (Комисията), са реализирани следните сделки." За да разберете пълната перверзност на това, което гавазите на Атанасов правят, е достатъчен следния случай - докато той "бори" корупцията, въплъщение на която е въпросният зам.-министър, съпругата на самия директор на Национална служба "Сигурност" отива при Марин Маринов и по настояване на същия борец с корупцията и мафията Атанасов, на притиснатия с обвинения зам.-министър му е подсказано, че трябва да й помогне по една сделка. Става дума за това, че в този момент бившата вече съпруга на Атанасов е адвокат на фирма "Рока", която предстои да бъде приватизирана. Ето това е истината за политическата корупция по време на управлението на Иван Костов – от време на време посичаш някого, осигурваш си алиби, "санким, нали виждате, борим корупция", а като подмолно течение пласираш своите интереси и братовчеди, там където си преценил, че хапката си струва;
• Някой помни ли НСС по времето на Атанасов да е правила друго, освен да разработва политическите противници и партийни конкуренти на тогавашния премиер Иван Костов? Знаково за практиките от онова време остава групово дело за оперативна разработка (ГДОР) "Асистенти", с което са следени 43-ма души политици, научни работници, бивши министри, юристи, интелектуалци. В ДОР "Конкуренти", което НСС завежда през 1999 г., под контрола на контраразузнаването чрез М "Струма" (телефонно подслушване) и М "Ерма" (подслушване със стационарни средства) са поставени Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Стоян Александров, Чавдар Кънчев и др. Последните двама са обект и на ГДОР "Агресори", образувано още в края на 1997 г., с цел да се даде предимство на италианския купувач  "Уникредито италиано" в предстоящата приватизация на "Булбанк". Подслушван беше в началото на мандата си и новият главен прокурор тогава Никола Филчев. 

На 27 юли 2000 г. "чистачи" откриват действащи подслушвателни устройства, а военна прокуратура веднага образува следствие за незаконно подслушване. В хода й стана ясно, че тези устройства са контролирани от служба СОТИ на МВР, но с резултатите от тяхната дейност е трябвало да се захрани разработка на НСС срещу Филчев с наименование "Крокодили", започнала в началото на 2000 г. На служители от различни служби от МВР е разпоредено да събират всевъзможни справки за Филчев от централния регистър на министерството, от автоматизираната информационна система, от криминалистичния регистър и някогашната система "Искра". По време на разследването военна прокуратура се натъква на секретна инструкция с подписа на ген. Ат. Атанасов № I-34 от 12 ноември 1999 г. за провеждане на оперативно-технически мероприятия спрямо специални обекти и квартири без нужните законови санкции за това на съдебната власт. Това е ставало най-често с резолюция "съгласен" на шефа на СОТИ, която била парафирана окончателно от тогавашния главен секретар на МВР Божидар Попов. Две години преди това в разработка с наименование "Гризачи" е разработван бившия шеф на СОТИ полк. Пламен Арсов, който в крайна сметка опра пешкира за подслушването на Филчев, беше дори изгонен от ведомствения апартамент и остана със семейството си на улицата. Няколко години след това скоропостижно се пресели в отвъдното, обруган и забравен от всички. 

През август 2000 г. последва нов скандал, свързан с дейността на ген. Атанасов и подопечната му НСС. Оказа се, че службата нерегламентирано разработва шефове на държавни институции, техни роднини и приятели. Тогава се разбра, че обекти на подобни разработки са дори съпругата на президента Антонина Стоянова и председателя на Върховния касационен съд Румен Янков. Прословутият доклад на НСС, поръчан от Костов и изпълнен от Атанасов и сие за корупцията по високите етажи на властта, е в основата си поръчков и притежава всички характеристика на тояга, с която да се разчистят неудобни за тогавашния премиер хора или партийни висши функционери, които се позваха по онова време със сериозна подкрепа в структурите на СДС и бяха разглеждани от Костов като заплаха за безразделната му власт в партията. Авторите на този доклад подчертават, че той е изграден на основата на оперативни данни на службите и не е резултат от специални разработки на споменатите в него лица, фирми и групировки. Това означава, че докладът е писан в по-голямата си част по "открити източници". 

Освен това трябва да допълня, че след двадесетгодишни занимания по тези теми и запознаването с множество подобни доклади, разработки, докладни записки, информации, справки и т.н, уверено мога да кажа, че по времето на Иван Костов и ген. Атанас Атанасов понякога в такива документи са допускани абсурдни грешки. Ще дам за пример една, която е описана в спомените на депутата от БСП проф. Драгомир Драганов: "В началото на юни 1999 г. парламентът прави дебат на тема "корупция" (след началото на т.нар. "разбойническо-ментърджийска приватизация" тя вече беше придобила огромни размери)...Основната теза в изказването ми е, че "корупцията е злоупотреба с власт", а властта в онзи момент е в ръцете на СДС и лично на Иван Костов. Той контраатакува. В отговора си съобщава, че се "проверяват сигнали за рекет от страна  на депутати от Евролевицата...Проверява се и отношението, лично на Вас, господин Драганов, към приватизационни фондове и особено интересите Ви в приватизацията на курортния комплекс "Елените"...Естествено, председателят на парламента Соколов не ми позволява да отговоря. Все пак хващам в коридора Костов. "Иване, вярно е, че апетити към приватизацията на "Елените" има и един мой съименник от Бургас. Но все пак, когато ген. Атанасов ти пробутва уж "компромат" за мен, помоли го да сверява и ЕГН-та. В противен случай – хиля се аз – ще разкажа пред медиите, че според теб аз съм и онзи Драгомир Драганов, който застреля двамата сарафи в Кюстендил, и колегата журналист Драгомир Драганов, и Драгомир Драганов от БНТ, известен не само като Драго Чая, но и с някои други свои особености...". "Доверени лица" от кабинета ми разказаха, че Атанасов, по отова време шеф на контраразузнаването, тутакси бил извикан в кабинета на Костов. И според "лицата" гащите му хвърчали свободно из канцеларията." (Драганов, Др., Спомени за прехода, Унив.изд. Св. Кл. Охридски, С., 2012, стр.244-245).

Как мислите, дали ни измамиха с назначаването например на Алексей Петров в секретния щат на Национална служба "Сигурност". При това назначение, което е резултат от "искрено и лично"  предложение на самия директор на НСС тогава, ген. Атанас Атанасов. "Назначих Алексей Петров по предложение на ген. Атанасов", каза на 29 април 2010 г. бившият вътрешен министър Емануил Йорданов след изслушването си в парламентарната комисията за контрол на ДАНС. Това свидетелство на Е. Йорданов се потвърди от кадровото досие на Алексей Петров, което беше донесено и разгледано в комисията през 2010 г. Самият Атанасов си призна това по време на изслушването си пред същата комисия.
"Не се гордея с това, че препоръчах назначаването на Алексей Петров в НСС", заяви ген. Атанас Атанасов, след като беше изслушан от комисията за контрол на ДАНС".

А малко преди това той се кълнеше, че горната информация била невярна и подвеждаща. Атанасов продължи с глупостите, докато твърдеше, че това с назначаването на Алексей Петров било забележете "една много успешна операция на бившата Държавна сигурност, която е успяла да внедри в тогавашната НСС една спяща клетка, която впоследствие, както видяхме през 2008 г. беше активирана". Нима великият контраразузнавач Атанас Атанасов дори не си е направил труда да види, че със заповед от 3 януари 1987 г. Алексей Петров е назначен за командир на отделение в Шесто управление, а с последвала заповед от 5 януари същата година е назначен за помощник-инструктор към Шесто управление? Рапортите на Петров от този период за адресирани чрез началника на батальона до началника на направление "Терор” в Шесто управление на ДС. В една от секретните заповеди на началника на Шесто управление на ДС ген. Антон Мусаков от октомври 1987 г. фигурира преназначаването на Алексей Петров за помощник инструктор със заплата от 165 лв. плюс 25 лв. 

Що за "велик" контраразузнавач е Атанас Атанасов тогава? Не може да види дори това, което е оставено на масата, ама иначе се пъне да бори мафията. Или май умее да го докарва само на думи? Алексей Петров е бил назначен от ген. Атанас Атанасов през 2001г. по така наречения "щат за оперативно внедряване". Служители по този щат нямат документ от службите, с който да се легитимират публично, тъй като тяхната съпричастност към службите за сигурност трябва да остане в тайна. Директорът на НСС Атанас Атанасов нима не е знаел, че този, когото назначава за офицер за оперативно внедряване, преди 10 ноември 89 г. е бил в щата на Шесто управление на ДС? Въпросът ми е, разбира се, реторичен. Както много пъти досега. Естествено, че кресливият партиен генерал е знаел всичко за този човек - с данни за неговото минало са пълни докладите на СКИАД, анализиращи генезиса и дейността на организираната престъпност. Ген. Атанасов би трябвало да знае за всичко за кариерата и дейността на Алексей Петров преди и след 10 ноември. Но въпреки това се ангажира с кадрово предложение, което буквално потъпка всички принципи и обещания на СДС през 1997 г. Нека припомня думите на Костича, казани във встъпителното му обръщение към избирателите на ОДС на 21 март 1997 г.: "Ние няма да Ви предадем, няма да Ви измамим". Направи точно обратното и в това действие Атанасов беше неговият пророк.