Три дни през август. Тридесет години след ГКЧП

Димитър Стоянов, юрист 

На 9 септември 1991 г. в списание "Time" излиза статия от адмирал Уилям Кроу, бивш председател на обединения комитет на щабовете на въоръжените сили на Съединените щати. В нея той посочва: "Маршалът на Съветския съюз Сергей Фьодорович Ахромеев беше мой приятел. Неговата смърт от собствените му ръце отразява конвулсиите, които разтърсват Съветския съюз". Изминало е съвсем малко време от самоубийството на маршал Ахромеев в кабинета му в Кремъл. И от това на Борис Пуго – вече бивш министър на вътрешните работи на СССР. Следственият арест "Матроска тишина" пък е приютил серия от също вече бивши високопоставени ръководители на Съюза, от вицепрезидента и министър-председателя до министъра на отбраната и председателя на КГБ. Ще минат още само няколко месеца, когато и самият Съветски съюз няма да съществува, изпаднал в необратима катастрофа – политическа, икономическа, социална, международна. Години по-късно дискусиите около това как се е разпаднала една от двете „свръхдържави“ от времето на Студената война ще продължават с пълна сила. Ако човек е небезразличен към миналото на света и историческата истина, то следва да се даде оценка на онези събития от залеза на СССР, които протичат в края на август 1991 г. и може би забиват последния пирон в ковчега на страната.

Традиционният възглед, който се е оформил през последните години за събитията от края на август 1991 г. е, че група висши държавни ръководители на Съветския съюз са организирали заговор, затворили са Михаил Горбачов във вилата му във Форос, Крим, а след това се опитали да извършат държавен преврат. Като лице на т.н. "августовски пуч" е бил определен Генадий Янаев, вицепрезидент на Съветският съюз, но истинският кукловод зад фасадата е бил страховитият армейски генерал Владимир Крючков, председател на КГБ и протеже на покойния Юрий Андропов. Другите участници в заговора са Олег Бакланов, първи заместник-председател на Съвета по отбраната на СССР, министър-председателят на Съветския съюз Валентин Павлов, министърът на вътрешните работи на СССР Борис Пуго, председателят на Селския съвет на СССР Василий Стародубцев, президентът на Асоциацията на държавните предприятия и обектите на промишлеността, строителството, транспорта и връзките на СССР Александър Тизяков и министърът на отбраната и последен маршал на Съветския съюз Дмитрий Язов. В хода на събитията към тяхната дейност се присъединяват ръководителят на апарата на президента на Съветския съюз Валерий Болдин, армейски генерал Валентин Варенников, командващ сухопътните войски на СССР, секретарят на ЦК на КПСС Олег Шенин, маршал Сергей Ахромеев, бивш началник Генералния щаб, тогава съветник на Горбачов, Анатолий Лукянов, председател на Върховния съвет на СССР, генерал-полковник Николай Калинин, началник на Московския военен окръг и др.

За да се обяснят и разберат събитията в тяхната пълнота, следва първоначално да се направи една историческа ретроспекция на историята преди ГКЧП и на конкретно случилото се през август 1991 г. Този преглед ще обхваща вътрешната криза в СССР от 80-те години на ХХ век и ще представи в хронологичен порядък август 1991 г., преди да се пристъпи към анализ и привеждане на аргументация. По времето, когато на власт в Съветския съюз идва Михаил Горбачов, страната вече е направила първите стъпки в посока тежка катастрофа. Ако цялата ситуация би могла да се определи в едно, единствено изречение, то Съветският съюз е една свръхвъоръжена, петролнозависима, изнасяща все още революция империя с командно-административна икономика, основана на централното планиране. Икономиката на СССР в стагнация от началото на 80-те. Износът на Съветския съюз доголяма степен се базира на суров петрол и нефтени продукти. И не само. Той е жизненоважен за цялостното функциониране на държавата. Зависимостта на Съюза от петрола е толков голям, че от високите му изкупни цени като суровина завистят бюджета на държавата, външнотърговския баланс, стабилността на потребителския пазар, възможноста за закупуване на зърно, способността да се обслужва външния дълг и да се финансира армията. От всичко това най-забележителна е обвързаността от закупуването на чуждестранно зърно. СССР с годините става силно зависим от това. Ако през 1970 г. Съветите внасят 2,2 милиона тона зърно, то през 1982 г. те достигат до 29,4 милиона тона, а само две години по-късно вече са 46 милиона тона. Ранната икономическа криза в СССР е предотвратен от ръстът на цените на петрола в периода 1973-1974 г. и 1979-1981 ., които гарантират постоянен висок приход на средства по време на управлението на Леонид Брежнев. Така е осигурена и стабилността на Съветите. Резкият им спад променя това. Финансите започват да страдат от тежки дефицити, ръстът на икономиката се забавя, а когато Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС страната навлиза в икономическа криза. Ниските цени на петрола поставят на карта самото съществуване на Съветския съюз в този му вид.

Съветската военна машина разполага с 62 000 танка и 2 354 стратегически ядрени ракети. Общият брой на стратегическите оръжия на страните от НАТО към онзи момент е 1 803. Флотът на СССР разполага с 228 атомни подводници, които като брой са повече отколкото атомните подводници на всички останали държави в света взети заедно. По това време Червената армия не се намира само в Афганистан, а също така в Ангола, Мозамбик, Етиопия, Никарагуа и Салвадор. Големи надежди биват свързани именно с идването на Горбачов на власт и осъществяването на амбициозни промени в съветската действителност. Поставят се високи цели по отношение на икономиката и реформата в държавното устройство. Стагниращата планова икономика трябва да се модернизира. До 2000 г. икономическият потенциал на СССР трябва да се удвои. В същия период производителността на труда трябва да се увеличи 2,5 пъти. Ще се сложи край на безперспективната война в Афганистан, която до последните си дни ще отнеме живота на 14 597 съветски войници и офицери. Прамгатичният апаратчик Едуард Шеварнадзде сменя "Господин Не" Андрей Громико като министър на външните работи. Отпусната е примката на цензурата.

Но стопанската реформа е твърде вяла и бавна. Липсва ѝ смелост. Проблемите с финансите на Съветите се засилват паралелно с растящия дефицит на продукти дори за елементарна ежедневна употреба.

През януари 1987 г. на Пленум на ЦК е обявена нова реформа, която трябда да обхване институционалното устройство на страната, да го демократизира и да внесе нова енергия за икономически промени.

Усилията на ръководството на държавата е съпътствано с все по-сериозно вътрешни сътресения. През нощта на 25 срещу 26 април 1986 г. избухва четвърти блок на атомната електроцентрала в Чернобил. Няколко месеца по-късно в столицата на Казахската ССР Алма-Ата започват етнически вълнения, които ще отприщят серия от конфликти в периферията на Съветския съюз – Карабах, Осетия, Абхазия, Приднестровието. През 1988-1989 г. вълнение обхващат балтийските републики. Заедно с тях стачкуват миньорите, които вече издигат политически искания. На фона на това съветският елит вижда все по-голямата зависимост на СССР от западни кредити и отстъпление във външната политика пред НАТО. Страната става неуправляема. Дори едното изтегляне на западната група войски или групата на съветските войски в Германия прилича по-скоро на хаотично бягство. Военни градове, складове и цялото налично имущество се изоставят, войските се прехвърлят в СССР, където им предстои да посрещнат зимата в палатки насред откритото поле. Никой не се е погрижил да им се осигури дори покрив над главите.

 

Едно от решенията на задаващата се катастрофа Горбачов вижда във възможността за нов съюзен договор, който трябва да трансформира СССР в Съюз на суверенните държави. Това ще се случи чрез разработената в Новоогарьовския процес формула, известна като "9+1". Девет съюзни републики – Русия, Украйна, Белорусия, Узбекистан, Казахстан, Азербайджан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан – заедно с федералния център в лицето на Горбачов трябва да поставят основите на нова федеративна държава като оставят на централно ниво въпросите по отбраната, външната политика, финансите и инфраструктурата. Подписването е насрочено за 20 август 1991 г. като още на 3 август Горбачов заминава за Крим. Непосредствено преди своето заминаване във Форос Горбачов провежда тайна среща в Кремъл с Борис Елцин, президент на Русия по това време, и Нурсултан Назарбаев, президент на Казахстан, на която те решават серия от въпроси, включително и кадрови. След подписането на новия съюзен договор от своите постове ще бъдат освободени всички министри от т.н. "силов блок" – отбраната (Язов), вътрешните работи (Пуго), включително и председателя на КГБ Крючков. Сменен ще бъде и министър-председателят Валентин Павлов, а начело на съюзното правителство ще застане Назабраев. Това, което не знаят участниците в срещата е, че тя се подслушва по разпореждане на Крючков.

В периода 7-15 август 1991 г. Крючков провежда серия от срещи с бъдещите участници в заговора в секретния обект "АБЦ" на КГБ в Ясенево, където е взето решение да се изпрати делегация във Форос при Горбачов с искане за обявяване на извънредно положение в страната, а в противен случай – отстраняването му от власт. При Горбачов е изпратена делегация в състав от Болдин, Шенин, Бакланов и генерал Варенников, която не постига успех. По спомени на генерал Варенников "в нощта на 18 срещу 19 август ръководството на страната, отчитащо отказа на Горбачов да действа, беше принудено да създаде "Държавен комитет по извънредното положение" (ГКЧП – бел. авт). Такъв вид държавна структура имаха право да създадат двама души: президентът на СССР или председателят на Съвета на министрите на СССР. Премирът Валентин Павлов взе отговорността върху себе си, създаде комитета и се присъедини към неговия състав". Така на 19 август 1991 г. първо по радиото, а после по информационната програма "Време" по Централната телевизия на СССР дикторът Вера Шебеко прочита заявлението на ГКЧП със заглавие "Заявление на съветското ръководство". В него се казва:

"Във връзка с невъзможността по здравословни причини на Горбачов Михаил Сергеевич да изпълнява задълженията на президент на СССР и преминаването им в съответствие с чл. 127, ал. 7 от Конституцията на СССР на пълномощията на президент на Съюза на ССР към вицепрезидента на СССР Янаев Генадий Иванович.

С цел преодоляване на дълбоката и всестранна криза, на политическата, междунационална и гражданска конфронтация, хаоса и анархията, които заплашвт живота и безопасността на гражданите на Съветския съюз, суверенитета и териториалната цялост, свободата и независимостта на нашата държава.

Изхождайки от резултатите от всенародния референдум за запзване на Съюза на съветските социалистически републики, ръководейки се от жизненоважните интереси на нашата Родина, на всички съветски хора

ЗАЯВЯВАМЕ:

1. В съответствие с чл. 127 от Конституцията на СССР и чл. 2 от Закона на СССР за режима на извънредното положение и отчитайки исканията на широки слоеве от населението за необходимостта от приемане на най-решителни мерки по предотвратяването на спускането на обществото в посока общонационална катастрофа, обезпечаване на законност и порядък, ВЪВЕЖДАНЕТО НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ в отделни части на СССР за срок от 6 месеца, от ч часа по московско време на 19 август 1991 г.
2. УСТАНОВЯВАНЕ на върховенство на Конституцията на СССР и Законите на Съюза на ССР на територията на целия Съветски съюз.
3. За управлението на страната и за ефективното осъществяване на режима на извънредното положение ОБРАЗУВАНЕТО на Държавен комитет по извънредното положение (ГКЧП на СССР) в следния състав:

• Олег Бакланов, първи заместник-председател на Съвета по отбраната на СССР
• Владимир Крючков, председател на КГБ на СССР
• Валентин Павлов, министър-председател на СССР
• Борис Пуго, министър на вътрешните работи на СССР
• Василий Стародубцев, председател на Селския съвет на СССР
• Александър Тизяков, президент на Асоциацията на държавните предприятия и обектите на промишлеността, строителството, транспорта и връзките на СССР
• Дмитрий Язов, министър на отбраната
• Генадий Янаев, изпълняващ длъжността президент на СССР

4. УСТАНОВЯВАНЕТО, че решенията на ГКЧП на СССР са задължителни за незабавно изпълнение от всички органи на власт и управление, длъжностни лица и граждани на цялата територия на СССР".

След това по радиото бива прочетено заявление на председателя на Върховния съвет на СССР Лукянов, което критиува проекта на нов Съюзен договор. Следват обръщение на членовете на ГКЧП към съветския народ и постановление № 1, чрез което се разформироват структури и организации, чиято дейност противоречи на конституцията на СССР, спира се дейността на партиите и обществените организации, въвежда се забрана за събранията, демонстрациите и стачките и се налага контрол над средствата за масово осведомяване. По разпореждане на маршал Язов в Москва влизат войски и военна техника – общо 4 000 войници и офицери, 279 бойни машини на пехотата, 148 бронетранспортьора и 362 танка. Още на 17 август 1991 г. по заповед на Крючков в бойна готовност за приведени специални части на КГБ. Севастополският полк от граничните войски на КГБ блокира президнетската вила във Форос, където се намира Горбачов. Допълнителни части от въздушно-десантните и мотострелковите войски и флота са прехвърлени в околностите на Ленинград, Киев, Талин, Тбилиси и Рига. По разпореждане на Крючков специалното подразделение "Алфа" обкръжава вилата на Елцин в Архангелское, но командващият генерал Карпухин получава заповед да не възпрепятства връщането на президента на Русия в Москва. По това време Елцин започва да консолидира привърженици докато ГКЧП се бави в действията си. Така дори се стига до преминаването на Таманската мотострелкова дивизия на страната на ръководството на Русия и заемането от нейна на страна на позиции около Белия дом, където е разположен Върховния съвет на РСФСР.

В 17:00 в пресцентъра на Министерството на външните работи се състои пресконференцията на ГКЧП. Най-емблематичен момент от нея остават треперещите ръце на Генадий Янаев. Информационна битка е загубена за Комитета. Вечерта на същия ден съветските и международни медии показвт знаменитата реч на Елцин от танка пред Белия дом, където той обявява ГКЧП и всички негови разпореждания за незаконни и призовава народа към съпротива. На 20 август в подкрепа на Елцин се събират 200 000 жители на Москва. Започва строеж на барикади. В Ленинград 400 000 души излизат на Дворцовия площад. Като отговор ГКЧП въвежда комендантски час в Москва и издава разпореждане за спиране на излъчването на телевизионни и радиопредавания. В ранните часове на 21 август 1991 г. се провеждат мероприятия под командването на генерал Ачалов за щурмуването на Белия дом. Очаква се само заповед. Ръководството на Комитета не иска да поеме отговорността за пролятата кръв и жертви. След повече от час изчакване генерал Ачалов заповядва операцията да бъд отменена и войските да се изтеглят от центъра на Москва. Може би един от последните актове на ГКЧП е въвеждането на пряко президентско управление в редица региони и републики на СССР – Прибалтика, Молдова, Армения, Грузия, Западна Украйна, Ленинград  и Свердловска област.

В 09:00 на 21 август е проведено съвещание в кабинета на Янаев, на което е взето решение във Форос при Горбачов да бъде изпратена делегация в състав от Лукянов, Язов, Ивашко и Крючков. В 16:00 Президиумът на Върховния съвет на СССР решава да обяви за недействителни решенията за отстраняването на Горбачов и обявяването на ГКЧП. По това време към Крим пътуват две делегации – с участието на вицепрезидента на РСФСР и премиера (Александър Руцкой и Иван Силаев) и тази на ГКЧП, кхъм която се присъединяват Бакланов и Тизяков. Горбачов отказва да приеме представителите на Комитета. В 17:00 Янаев подписва указ, с който разпуска ГКЧП и снема от себе си президентските правомощия. Късно вечерта главният прокурор на РСФСР Валентин Степанков издава постановление за ареста на членовете на ГКЧП. В 00:04 на връщане от Форос са арестувани Крючков, Язов и Тизяков. В 06:00 на 22 август в кабинета си е задържан Янаев. В 10:00 Президиумът на Върховния съвет на СССР дава разрешение да бъдат повдигнати обвинения на Бакланов, Стародубцев, Болдин, Варенников и Шенин. Следват серия от самоубийства – на Борис Пуго, на маршал Ахромеев, на Николай Кручина (управляващ делата на ЦК).

Бързият край на ГКЧП и последвалите събития – реалното отстраняване на Горбачов от властта, консолидирането на реалната власт в ръцете на Борис Елцин, рухването на СССР – оставят редица въпроси, които през времето получават или никакви, или недостатъчни отговори. ГКЧП е квалифициран като отчаян опит на консервативни комунисти, борещи се за собственото си политическо оцеляване, да удържат властта чрез опит за държавен преврат. В крайна сметка дори на пръв поглед много от събитията, представени в общата и масова историография, изглеждат особено, например пасивиността на Комитета по отношение на Борис Елцин. Слабо се разглежда възможната причастност на самия Горбачов към тези събития. Не е обърнато достатъчно внимание на мотивите за създаване на самия механизъм за извънредно положение, на самия комитет, на целите, които той преследва. Редица архивни документи остават дълбоко засекретени, а събитията от август 1991 г. са едни от най-неясните в новата история на Русия, независимо тяхната близост до нашето съвремие.

За да се хвърли светлина върху същината събитията, следва да се направи анализ по две направление – ролята и мястото на Горбачов в събитията и възможния сговор между Елцин и ръководството на КГБ на СССР. В самото начало в КГБ си дават много добра сметка за характера и възможностите на Борис Елцин. Прави го и Горбачов. Взаимната ненавист между двамата не промяна факта, че в последните години на "перестройката" Горбачов все по-често има нужда от Елцин, който държи на къса каишка и използва като страховита уралска мечка, за да плаши онази реакционна част от своето обкръжение, които все по-често започват да го крититкуват – Егор Лигачов, Николай Рижков, Виталий Воротников и др. Приблизително по това време в съзнанието на няколко души от висшето ръководство на КГБ на СССР назрява идеята за Елцин като необходим съючник за отстраняването на Горбачов и прекратяването на процесите по дезинтеграция на Съветския съюз. Главните действащи лица, които довеждат този план до знанието на Владимир Крючков, са три – Виктор Грушко, заместник-председател на КГБ, Леонид Шебаршин, началник на Първо главно управление на КГБ(разузнаването) и Николай Леонов, началник на Главното аналитично управление на КГБ. В своите мемоари Шебаршин споделя какво е заявил на Крючков – "да разчитаме на това, че Горбачов може да запази единството на Съюза и да удържи страната от разпад е нереалистично... Харесва ли ни Елцин или не (на мен лично не ми харесва), Комитетът и всички ние би следвало да се ориентираме към руския президент".

Вътрешните настроения на КГБ спрямо Елцин си личат и по близките отношения, които двамата с Владимир Крючков развиват. Така например на 6 май 1991 г. е подписан протокол между Елцин и Крючков за създаване на КГБ на РСФСР. Непосредствено след като оглавява Аналитичното управление на КГБ на СССР Леонов получава за задача директно от Крючков "да готви информационни материали за Борис Николаевич Елцин"(по негови спомени). По свидетелства на Леонид Шебаршин Елцин получава разузнавателните сводки от КГБ, предназначени за президента на СССР, наравно със самия Горбачов. Отново по изрично указание на Крючков. Самият председател на КГБ съзнателно изолира Горбачов за сметка на Елцин. Така например президентът на СССР разбира за срещата в Алма-Ата на Елцин и Назарбаев само един ден преди нейното провеждане. В своите мемоари Александър Коржаков, началник охраната на Елцин, говори за среща между Елцин и Крючков няколко дни преди ГКЧП. Всичко това се случва на фона на една все по-ескалираща лична война на Елцин със самия Горбачов. Още от януари-февруари 1991 г. Елцин започва да иска оставката на президента на СССР. Идеята за Елцин като съюзен президент има своята подкрепа не само в лицето на Владимир Крючков, но започва да си пробива път и в кръговете на други политически дейци от съветската върхушка. Тя добива популярност в кръга около министър-председателя Валентин Павлов, който има тежък конфликт с Горбачов.

Редица дейци на ГКЧП ще говорят за същото през следващите години. По спомени на генерал Варенников по време на срещите в "АБЦ" преди ГКЧП Крючков заявява не веднъж, че Елцин ще подкрепи Комитета. В свое интервю пред "Люди" от 1997 г. Валерий Болдин споделя, че ГКЧП са имали договорености с Борис Елцин. Показателно е отношението и по време на самите събития спрямо Елцин – в Архангелское, където се събират неговите съратници (тогава там са Бурбулис, Полторанин, Силаев, Хасбулатов, Шахрай, Ярошенко, генерал Кобец, Лужков и Собчак), не са предприети никакви действия по задържането им от страна на специалното подразделение "Алфа" на генерал Карпухин и те безпрепятствено се връщат в Москва. Всичко това обосновава възможния извод, че наистина е имало вътрешен сговор между КГБ и Борис Елцин, който е бил насочен срещу Михаил Горбачов с цел установяване на нова структура на властта и предотвратяване на разпада на СССР.

Не би било грешно да се каже, че Елцин успява да надиграе политически и Горбачов, и Крючков. Интересна е една статия, която излиза на 24 август 1991 г. в "Тюменски известия", в която депутатът от Върховния съвет на СССР Сергей Василиев пише "19-21 август в страната успешно се извърши държавен преврат, разрушителните последствия от който ще бъдат осъзнание от нашите съграждани значително по-късно". И наистина, когато Горбачов се връща в Москва на 22 август, неговите функции вече са само формални. Цялата власт е концентрирана в ръцете на Елцин. Самият Горбачов още през декември 1990 г. заръчва на Крючков да подготви проект на постановление и мерки за въвеждане на извънредно положение в СССР. Въпросът за това е обсъждан с Валентин Павлов и Крючков дни преди ГКЧП. През пролетта на 1991 г. отново е разглеждан по инициатива на Горбачов в средите на съветското правителство. Което навежда на мисълта за втори извод – за възможността Горбачов временно да се оттегли от властта докато "силоваците" въведат някаква форма на ред в страната, а след това да се върне и да продължи да управлява. Александър Руцкой потвърждава, че един от инициаторите на въвеждането на извънредно положение е именно Горбачов. Но огромното недоверие между Крючков, Горбачов и Елцин, тежките политически и апаратни игри, довеждат до това, че вместо да се постигне някаква вътрешна стабилност в Съветския съюз, цялата структура на властта се срива и тя просто попада в ръцете на този, който може да действа по най-бързия начин.

Така на 22 август 1991 г. Борис Елцин е най-силният човек в Съветския съюз. Още на 19 август 1991 г. той обявява, че КГБ на СССР, МВР на СССР и Министерството на отбраната на СССР, както и други съюзни структури преминават на негово подчинение и де факто са отнети от Горбачов. На 20 август Елцин взема върху себе си правомощията на върховен главнокомандващ. На същия ден е издаден Указ № 66 "За обезпечаване на икономическата основа на суверенитета на РСФСР", съгласни който всички икономически субекти на територията на Русия минават на руско подчинение, а не на правителството на Съюза. На 21 август Елцин издава Уакз № 69, с който съюзните радио и телевизионни компании, включително издателства, полиграфия и обслужващи предприятия, собственост на КПСС, преминават в собственост на Министерството на печата и масовата информация на РСФСР. Горбачов е лишен от основните лостове за управление. Елцин започва да диктува и състава на новото съветско правителство, кой да оглави КГБ и кой да поеме Министерство на отбраната. На 24 август 1991 г. отново по искане на Елцин Горбачов се оттегля от длъжността генерален секретар на КПСС и прозовава ЦК на КПСС да се саморазпусне. Съюзното правителство е практически ликвидирано след ГКЧП. Всичко това е съпроводено от "парад на суверенитетите" на отделните съветски републики – на 20 август независимост обявява Естония, на 21 август – Латвия, на 24 август – Украйна, на 25 август – Беларусия, на 27 август – Молдова, на 30 август – Азербайджан, на 31 август – Киргизия и Узбекистан. От състава на СССР излизат общо 8 от 15 републики.

Доколко въвеждането на извънредно положение би довело до стабилизация на вътрешните отношения в СССР е спорно. През 1991 г. съветските финанси вече са в руини. Само за 1992 г. Съветският съюз трябва да направи плащания на дълга в размер на 29,4 милиарда долара. За 1991 г. заложените приходи в бюджета са в размер на 250,2 милиарда рубли и разходи в размер на 276,8 милиарда рубли. Дефицитът е предвиден в размер на 9,6 процента. До 1 септември 1991 г. изпълнението на приходната част е едва 75,3 милиарда рубли като до края на 1991 г. те стават 112,1 милиарда рубли. Така недостигът на бюджета е 144,6 милиарда рубли или дефицит от 60 процента. Само за 1990 г. СССР се разделя с 250 тона злато от общо 784 тона златни резерви. Расте и инфлацията – за 1991 г. са напечатани 69,7 милиарда рубли, повече отколкото за предходните пет години. Дефицитът на стоки обхваща дори тези от първа необходимост.

Към днешна дата историята на ГКЧП и въобще събитията около разпадането на Съветския съюз са обвити в тайни и неясноти. Фактическият край на СССР настъпва на 25 декември 1991 г. чрез подписаното между Елцин, Кравчук и Шушкевич Беловежко съглашение. Но доколко той реално настъпва още през август 1991 г., когато след един отчаян опит да се предотврати процеса по вътрешен разпад, цялата съществена власт на страната е концентрирана в ръцете на един човек, който формира вече независим национален субект в лицето на Русия? В средите на ГКЧП има хора, които са дълбоко уверени в правотата на това, което правят – като генерал Варенников и Олег Шенин. Самият генерал Варенников отказва по-късно да приеме амнистията на участниците и иска да бъде съден (оправдан е). Историята, писана от победителите, определя ГКЧП като пучисти, заговорници и предатели. Но всички те се оказват в следствения арест, а реалната власт така и не се връща в ръцете на Михаил Горбачов. Тя е в ръцете на Елцин и неговото обкръжение, който няколко месеца след ГКЧП ще лиши Горбачов и от "ядреното куфарче".

Последващите събития в Русия и постсъветското пространство, тежката икономическа криза, регионалните военни конфликти на 90-те години като че ли лишават от възможност да се направи обективен анализ на събитията от август 1991 г. А и едва ли някой по това време би се интересувал от събитията на миналото, когато настоящето има такъв вид – за пример с идването на Джохар Дудаев в Чечня е въведено образование от първи до трети клас за момичета и ислямска държавност. Няколко месеца след разпада на СССР. В страната на Валентина Терешкова бивш съветски генерал установява шериатски норми. Кой би могъл да си помисли?

Днес вече е въпрос на догадки какво би станало, ако ГКЧП бяха успели в делото. Но историческите свидетелства дават възможност да се направи извод какво точно е ГКЧП, какви са били мотивите на участниците в него и какви са били техните цели. Както и да се премерят те спрямо действията и целите на Михаил Горбачов и Борис Елцин. Августовските дни от 1991 г. безспорно определят съдбата на СССР и правят необратим неговия разпад. А с това и промяната на целия световен ред, установен след края на Втората световна война.