Министър Вълчев: Предлагаме изпити с повече практически задачи, които да ограничат заучаването за сметка на формирането на умения

Ограничаване на културата на заучаване, повече практически задачи, време за придобиване на умения. Това са основните цели на идеите за промени в гимназиален етап, които бяха представени от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция в МОН. Предложенията са публикувани за обществено обсъждане на сайта на министерството.  

Успоредно с работата по цялостни промени в учебните програми и с предложените изменения в Закона за предучилищното и училищното образование МОН предприема стъпки, които да дадат по-бърз ефект, каза министър Вълчев.

По отношение на обучението в гимназиален етап МОН предлага увеличаване на часовете по общообразователна подготовка. "Целта е да можем да осигурим на децата широката основа от знания, така необходима в променящия се свят. Говорим единствено за  увеличаване на часовете, а не на учебното съдържание", подчерта министър Вълчев. Той обясни, че се дава повече време за същия учебен материал, което ще осигури възможност за задълбочено учене и осмисляне – за повече упражнения, за затвърждаване на знанията, за преговаряне, за анализиране и развиване на критично мислене.

Предложението на МОН е часовете по български език и литература и по математика да се увеличат и в двата гимназиални етапа. Общото увеличение по български език и литература ще е с 12%, а по математика - с 25%. Наред с това общият брой на часовете по всеки от предметите в областта на природните науки ще се увеличи в първи гимназиален етап с по 22%, по география и икономика – с 11%, а по история и цивилизации – със 7%. За гражданско образование също са предвидени повече часове, за да се акцентира върху здравно образование и придобиване на компетентности, свързани с първо работно място, държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, социално подпомагане, формиране и управление на публични финанси.

По думите на министъра тези промени ще помогнат за последователното усвояване, за по-задълбочено учене с натрупване, за реално прилагане на наученото, но и за по-добра подготовка на учениците за изпитите. Учителите ще имат повече време и повече възможности – да могат да спрат, когато е нужно, да дообяснят, да се върнат, а не да препускат през материала. 

С предложените промени се запазва концепцията част от общообразователната подготовка да приключва в Х клас, а в последните две години учениците да се фокусират главно върху отделни предмети, които отговарят на техните интереси и са свързани с бъдещата им реализация. Идеята на МОН е да има по-малко часове за профилирана и съответно професионална подготовка във всеки от класовете от втория гимназиален етап (11. и 12. клас), което ще намали съдържанието на задължителните модули и ще понижи степента на трудност и научна дълбочина на учебното съдържание

Заедно с това се предлага да се премахне съществуващото към момента прекъсване в VIII клас в паралелки с интензивно изучаване на чужд език на изучаването на история и цивилизации, география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование. Целта е чрез включване на тези часове в VIII клас да се постигне по-добър баланс в натоварването им по тези предмети в класовете от първи гимназиален етап, като за сметка на тях се намали чуждоезиковото обучение и профилираната подготовка. 

Предвидено е да се запазят трите основни начина за изучаване на чужд език – интензивно, разширено и базово, като се намали общият брой часове за тази подготовка, без това да пречи достигането на съответното ниво в края на средното образование. Интензивно изучаване на чужд език в VIII клас ще има само в училищата, в които в IX и X клас се изучават предмети на съответния език. Останалите училища могат да предлагат изучаване на чужд език само разширено или базово.

Предложението е всички тези промени в рамковите учебни планове да влизат в сила последователно, като от 2026/2027 година да се прилагат само за учениците в VIII клас. През 2027/28 ще се приложат за VIII, IX и XI клас. От учебната 2028/29 – за всички ученици от гимназиалната степен. 

Друга промяна, която се поставя за обсъждане, цели да ограничи културата на заучаване и да подпомогне децата да усвоят умения за живота и за професиите на бъдещето. Тя предвижда в тестовете от националните външни оценявания за VII и X клас да се включат задачи, които да интегрират и други предмети.

Това ще се случи от идващата учебна 2025/26 година в тестовете по математика, в които ще има 6 задачи от природни науки, които учениците ще решават с математически знания. Заедно с тях общият брой на задачите в изпита от НВО ще бъде 24 за VII клас и 18 за X клас. За да се чувстват спокойни и да имат достатъчно време за осмисляне на условията на задачите, времето за работа ще бъде увеличено с 15 минути за седмокласниците (така изпитът ще бъде с обща продължителност от 180 минути), а за десетокласниците – с 30 минути (общото им време ще бъде 120 минути).

Шестте задачи от природни науки ще включват базови знания и компетентности, свързани с биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и човекът и природата за седмокласниците.

По време на пресконференцията бяха представени примерни задачи, които биха могли да се включат в тестовете от националните външни оценявания, а преди началото на новата учебна година ще бъдат публикувани и модели на НВО "Няма да има сложни понятия, нито необходимост да се наизустява теорията по съответните предмети за изпита от НВО", подчерта министър Вълчев. По думите му целта не е да се затрудняват учениците, а да се предприемат плавни стъпки към учене с разбиране чрез решаване на практически задачи, които ще са им нужни и полезни и занапред в живота.