България е изцяло изтрита от картата на славянската култура и писменост в нов руски документален филм. Продукцията със заглавие "Една вяра, един език", създадена със съдействието на Руското посолство в Северна Македония, днес има премиера в Скопие. Сценарист и режисьор на филма е Елена Мироненко. Общото послание на пълнометражната документална лента е едно: славянските народи трябва да се обединят под крилото на Русия. При това това твърдение не просто е намекнато, то е казано директно няколко пъти.
Филмът започва с проследаване на пътя на светите братя Кирил и Методий. Едно от категоричните изявления още в началото гласи: "Македония е родината на славянската азбука". Според създателите на "Една вяра, един народ" Кирил и Методий не са нищо по-малко от обединители на славяните и тяхното дело има за цел да направи от славяните един народ.
Затова, казват създателите на филма, те създават църковнославянския език, неговата родина е Македония и на него са написани всички "древни духовни текстове на Русия, Украйна, Сърбия, Черна гора, България и Македония". В този ред. Но авторите не спират дотам. Според тях, тези славяни, които не поддържат тезата, че са един народ с един език, няма да бъдат допуснати до "царството небесно". Ако се следва историческата логика на създателите на този великоруски филм, най-важната част от пътя на Светите братя е престоят им в Херсон в Крим.
"Християнските просветители стъпиха на земята на бъдеща Русия", казва дикторът и подготвя зрителя за още по-фрапантни твърдения. Следва твърдението, че християнизацията на русите, извършена от княз Владимир, е най-важната за историята на света (и славянството). Руски свещеник разказва в кадър за "проблеми с покръстването на България и Германия", където западни мисионери създавали проблеми. Когато обаче папските посланици отишли при киевския княз Владимир, той ги отпратил с думите: "Извинете, но нашите предци от Запада нищо не са приемали".
Свещеникът в кадър казва в прав текст: "Ако и днес мислехме като княз Владимир, навярно бихме избегнали много грешки". Следват ощ есензационни великоруски внушения, произнесени от водещия Олег Кухарьов с глас н амесия: Черноризец Храбър е славянски просветител (произходът му не е споменат); руска писменост има отпреди глаголицата и точно в Херсон Кирил и Методий се запознават с нея и оттам взимат което им е нужно за новата азбука; Кирил и Методий поставят лично корените на Третия Рим - Москва. Всичк отова гарнирано с "проникновените прозрения" на филолози, свещеници и дикторски внушения.
После действието на филма се пренася в Македония, по-точно в Охрид. Там, казват руските автори, учениците на Кирил и Методий – Климент и Наум – основават първия голям славянски университет. Звучи, сякаш го правят съвсем сами, никой не споменава кой ги праща в западните предели на Българското царство, нито кой плаща за тяхната просветителска дейност. България не присъства в наратива по никакъв начин.
Но пък руските документалисти смело заявяват: "От Охрид тръгва православната вяра, обединила славянските народи – руснаци, украинци, беларуси, българи, сърби и македонци". От Охрид, казват във филма, отиват в Русия първите книги и първите архиепископи. И отново звучи, сякаш Охрид е самотен град държава, който не принадлежи на никое царство.
Тук се споменава за пръв път нещо българско – разказвайки за Свети Климент и Свети Наум, авторите на филма споменават бегло, че те "минават през българския град Плиска". Не през столицата на Първото българско царство, не през престолнината на втората по големина след Византия православна държава в оня момент, а през някакъв си "град Плиска", бегла спирка преди македонския Охрид. Забавното е, че в този момент кадрите са илюстрирани с текста на "Азбучната молитва" на Константин Преславски, но веднага става видно – от текста на екрана и от субтитрите, че нито на руски, нито на македонски език "Азбучната молитва" не е азбучна. "Аз" на северномакедонски е станало "Jас" например.
Това не пречи зад кадър да прозвучи абсурдното твърдение, поставено с ясна пропагандна цел: "Благата вест, дошла в Русия чрез Македония, после през XVIII и XIX век се връща там с руски богослужебни книги, и така се затваря кръгът на защита на славянските земи на Русия".
"Кирил и Методий са изградили единството ни, а сега някой е обявил война на православните славянски народи", казва вездесъщият всезнаещ диктор, огласявайки основната доктрина на съвременна Русия. Включва се македонски свещеник, който изразява гласно желанието си Русия да приеме всички православни църкви и да бъде защита на целия православен свят. И по правилата на добре структурираната пропаганда, точно тук България е спомената за пръв път - като съюзник на Германия в двете световни войни, "част от заговора за разделяне на славянството". Следват няколко интервюта със сръбски свещеници и неприкрито директно твърдение, че Македонската православна църква трябва да стане част от Сръбската.
По пътя си, който следва пътя на кирилицата, авторите на филма минават през Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Черна гора. България е така старателно заобиколена, че няма съмнение – тази "творба" има само една цел: да даде рамо на Македония в спора с България, да привлече македонците и сърбите към каузата на "Втората Византия и Третия Рим" и да създаде славянски алианс, за когото България, като член на ЕС, ще бъде враг. Същата роля е отредена и на Украйна, на която е посветена последната част от филма.
Често са се появявали намеци от руска страна, че делото на Кирил и Методий може да бъде използвано като оръдие на разделението, че признаването на ролята на България в създаването и утвърждаването на православната славянска култура е въпрос на съвременна политика. Този филм обаче не е намек. Той е директно предизвикателство. Доказателство, че не е просто дело на псевдоисторици, е фактът, че само преди месец "Една вяра, един език" е спечели голямата на награда на ХХVІ Международен филмов фестивал "Радонеж" в Москва.
Премиерата му днес в Скопие, отразена от всички македонски медии, също е показателна – подкрепата на Русия ще бъде едно от оръжията, които Македония ще използва в спора си с България. И това е поредната намеса на имперска Русия на Балканите. Този път, надявам се, достатъчно очевидна с враждебността си.
Източник: Силвия Недкова, "Площад Славейков"
.JPG?s=263551)
