Борисов атакува отново скандалния договора с Боташ, подписан от служебното правителство на Румен Радев. "От ноември плащаме с 50 00 лева повече, интересно как е подписан. Всеки ден получаваме фактури по 1 милион и 50 000 лева", заяви бившият премиер.
"Договорът с "Боташ", без да прекараме един кубик глас, сме платили в началото 260 млн. лв. Към днешна дата имаме да плащаме нови 218 млн. лв. Нещо повече, от ноември месец плащаме с 50 000 лева на ден повече", възмути се председателят на ГЕРБ.
"Вчера, днес, утре и в други ден, и след това - всеки ден получаваме фактури за по 1 милион и 50 000 лева", каза ядосан Борисов. Лидерът на ГЕРБ говори пред медиите по актуални теми. Вчера той се срещна с шефа на немския отбранителния концерн "Райнметал".
"Не бих коментирал Кирил Петков. Благодаря на АПС, че подкрепиха вчера Пламен Младеновски за шеф на КЕВР. С техните гласове го избрахме", каза Борисов.
"Доколкото разбрах, те (ПП-ДБ) подкрепяли Плана за възстановяване и еврозоната. Четири години нищо не направиха, сега нищо не подкрепят, но само за пред техните избиратели", уточни той.
"Изкълчих си пръста и гласувах за Радостин Василев да стане зам.-председател на парламента. Това значи ли, че подкрепям МЕЧ. Но в НС си има правила и трябва да се спазват", обясни лидерът на ГЕРБ.
По думите му в момента България води една много балансирана външна политика, а страната ни стои много добре и със САЩ, и с Европа, и с нашите партньори.
"Не виждам дори какъв е въпросът с външната политика. Ако е проблем, че водим твърд курс към еврозоната, ще го устоим в пленарна зала", подчерта Борисов във връзка с темата на внесения от "Възраждане" вот на недоверие - за провал във външната политика.
Страната ни стои много добре и със САЩ, и с Европа, и с нашите партньори, подчерта той. "Не виждам дори какъв е въпросът с външната политика. Ако е проблем, че водим твърд курс към еврозоната, ще го устоим в пленарна зала", уточни Борисов.
Договорът на Радевата кохорта
Припомняме, че България плаща близо 500 000 долара на ден за достъп до втечнен газ от Турция, но не го използва. Договорът е за 13 г. без клауза за предоговаряне. Парите се дължат и без доставки. Дори да ги има, газът може да се окаже руски. Споразумението е в прокуратурата, разследва го и ЕК.
Какво още знаем?
Документът е подписан в първия работен дена на 2023 г. - 3 януари, от директорите на "Булгаргаз" Деница Златева и на "Боташ" Бюрхан Йозджан в присъствието на служебния енергиен министър Росен Христов и турския министър на енергетиката Фатих Дьонмез. Това съобщи тогава правителствената пресслужба. Всичко това се предшества от разговори между президента Румен Радев и турския му колега Реджеп Ердоган на най-високо държавно ниво. Договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", и е бил съгласуван само от 9 министерства, става известно от доклада на временната комисия. Сред тях не е Министерството на финансите.
Когато кабинетът "Донев", назначен от Румен Радев, одобрява договора, самият той не е предоставен на министрите, става ясно още от парламентарната проверка. Държавният газов доставчик "Булгаргаз" плаща по близо половин млн. долара на ден на турската държавна енергийна компания "Боташ" за капацитет за разтоварване и доставка на втечнен газ. Това е така от началото на 2024 г. и ще продължи в следващите 13 години. "Булгаргаз" засега обаче на практика не потребява услугата, за която плаща.
Освен това компанията е задължена да резервира за "Боташ" входящ дневен капацитет и достъп до газопреносната мрежа на България. Резултатът е загуба на много пари и пазарен дял на "Булгаргаз". Това са три от най-важните открития за споразумението, подписано между българското и турското енергийно дружество в началото на 2023 г. То беше договорено на междудържавно ниво от президента Румен Радев и назначеното от него служебно правителство на Гълъб Донев.
Скоро след това у експерти и политици се появиха подозрения, че договорът е неизгоден за България, а от него може да се възползва и Русия. Документът стана обект на проверка на специално сформирана парламентарна комисия. Нейни са и заключенията за ефекта досега, а в крайна сметка парламентът реши да предаде доклада ѝ на прокуратурата и Държавната агенция "Национална сигурност (ДАНС).
Европейската комисия още през 2023 г. започна проверка за нарушение на европейските правила за конкуренцията. Тя продължава. Договорилите споразумението го наричаха "историческо" още при подписването му. За неизгодно го обявиха "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ". Двама високопоставени политици защитиха договора, въпреки разкритията на комисията. Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че "към днешна дата той е неизгоден.
Руското протеже защитава грабителския договор
Руското протеже Румен Радев преди това каза, че "това е част от диверсификацията на България". Самият договор е "търговска тайна", но беше публикуван от групата Bg Elves. Договорът не предвижда опция за предоговаряне, а при прекратяването му "Булгаргаз" ще дължи предвидените плащания за целия му период от 13 години. От договора не става ясно как са формирани цените, по които "Булгаргаз" праща на "Боташ" за газов капацитет.
Ясно е обаче, че те са близо двойно по-скъпи от тези за разтоварване на втечнен газ на терминалите в Гърция, става ясно от парламентарния доклад. Изчисленията показват, че България ще даде на Турция 13,8 млрд. лв. за 13 години. Според изчисленията на база договорените пари дотук "Булгаргаз" е платила около 224 млн. долара на "Боташ". Дневния разход е близо 500 000 долара на ден. А идва ли газ Газ идва, но в далеч по-малък обем от този, за който България плаща. Фиксираната такса е за внос по инфраструктурата на турския оператор на 1,85 млрд. куб. м годишно втечнен газ. В договора пише, че България може да разтоварва 14 танкера годишно.
Според доклада в парламента обаче това са 1,3 млрд. куб. м на година, но се държи такса за целия обем. България е внесла едва близо 240 млн. куб. м втечнен газ. За година и три месеца, откакто е в сила споразумението с турската страна, България е внесла едва близо 240 млн. куб. м втечнен газ. Това се равнява на един танкер и половина.
Освен това България внася по 1 млрд. куб. м газ от Гърция и Азербайджан. Т.е. общо, според трите договора - 3,85 млрд. куб. м. Потреблението на газ в страната е около 2,6 - 2,8 млрд. куб. м годишно. Тъй като договорът позволява на "Боташ" да използва българската газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз", това вече е довело до загуба на 27% пазарен дял в България за "Булгаргаз" за 2023 г., констатира докладът на парламентарната комисия, пратен в прокуратурата и ДАНС. За деветмесечието на миналата година 2024 "Булгаргаз" губи на 80 млн. лв., пише "Капитал". По-нови данни за финансовото състояние на държавната компания засега няма.
.JPG?s=251588)
.jpg?s=44531)
