Най-после: Парламентът ограничава ролята на президента при избора на шефове на ДАНС, ДАР и ДАТО

Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи на първо гласуване председателите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) и Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) да се избират с решение на Народното събрание и да не се назначават с указ на президента.

Предложенията за законови изменения са на депутати от управляващата коалиция. Според действащото законодателство председателите на службите за сигурност се назначават с указ на президента по предложение на Министерския съвет.

Депутатите, внесли предложенията, са Александър Рашков (ИТН), Станислав Балабанов (ИТН), Драгомир Стойнев (БСП), Мая Димитрова (БСП), Илиян Йончев (БСП), Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) и Христо Терзийски (ГЕРБ-СДС).

През есента на същата 2021 г. за шеф на ДАТО беше назначен Бисер Борисов, зет на комунистическия елемент и дясна ръка на Велко Палин във "Военно-административния" отдел на ЦК на БКП ген. Стоимен Стоименов. 

Припомняме, че в момента начело на ДАР е Антоан Гечев, назначен от служебното правителство на Радев през 2021 г. и утвърден от него. Zonanews още през 2021 г. разкри, че бащата на директора на Държавна агенция "Разузнаване" е шпионирал за РУМНО/ГРУ във Вашингтон през 80-те години на миналия век.

Управляващите предлагат промени в законите за Държавна агенция "Разузнаване", Държавна агенция "Национална сигурност" и за специалните разузнавателни средства. Предлага се председателите на трите служби за сигурност да се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Сега действащият законов модел предвижда определянето на председателите на ДАТО, ДАНС и ДАР да се извършва в хипотезата на споделена компетентност между президента и Министерския съвет, пише в мотивите на трите законопроекта.

Както в Конституцията, така и в законите, не са предвидени правни механизми за разрешаване на евентуално възникнали конфликти между президента и Министерския съвет при упражняване на споделената им компетентност.

Не са единични случаите, в които Министерският съвет предлага определено лице да заеме длъжността на ръководител на държавен орган, но президентът отказва да съгласува, съответно да издаде указ за назначаването му.

При тази ситуация се налага за един, понякога продължителен период от време, съответният орган да се ръководи от лице, което временно изпълнява функциите до назначаване на титуляр, гласят мотивите на законопроектите.

Според вносителите с предложените изменения балансът в отношенията парламент - президент – правителство, не е нарушен, тъй като в република с парламентарно управление в центъра на този баланс е парламентът.

Предложената промяна не засяга конституционните правомощия на президента на републиката в областта на отбраната и националната сигурност, посочват още от вносителите.