Проф. Пламен Павлов: 9 септември е груб, брутален акт на чужда окупация – на окупацията на съветската армия

Проф. Пламен Павлов, историк. Анализът е направен специално за БГНЕС

Хубаво е, че няколко поколения българи след 10 ноември разбраха, макар и с големи колебания, че става дума за един военен преврат и най-вече за една чужда окупация, защото дори превратаджийският елемент в така наречената революция на 9 септември е също комичен. Министърът на отбраната ген. Маринов сваля сам себе си, а на следващия ден вече е главнокомандващ на българските войски. 9 септември е груб, брутален акт на чужда окупация – на окупацията на съветската армия. За това 9 септември е неразривно свързан с 5 септември, когато СССР абсолютно тенденциозно обяви война на България, която нито е воювала с него, нито е изпращала бойци на Източния фронт.

Целта на тази обявена война беше България да бъде окупирана. Разбира се, западните съюзници също носят вина и ние не трябва да ги жалим. С решенията на конференциите в Техеран и Ялта България и други страни от Централна Европа бяха хвърлени в устата на Сталин – в лагера на "мира и социализма". Опитите на демократичната опозиция у нас да намери закрила от западните сили бяха неуспешни, с което не искам да кажа, че не е имало актове на съпричастност. За съжаление и до днес на Запад гледат на нас като на най-верния сателит на СССР/Русия – неща, за които ние нямаме геополитическа вина.

Лечението на травмите от 9 септември е по-скоро въпрос за психолозите, а не за историците. Българската нация е тежко поразена от наследството на тази дата, въпреки че това наследство до известна степен вече е преодоляно в информационен и образователен план. Днес никой няма да тръгне да тръби колко велик е Георги Димитров или Вълко Червенков. Тоталитарното мислене в левичарски дух остава и се проявява в едни изключително изкривени форми, които продължават да се използват в българската политика. Една конкретна партия, БСП, продължава да се гордее с това наследство и отказва да се разграничи от него, защото то не носи нищо добро.

По-рано червената пропаганда и нейната обслужваща историческа наука говореха за национални катастрофи – Първа, Втора. На практика голямата национална катастрофа през ХХ век е 9 септември и станалото след него. Предишните катастрофи от войните бяха преодолени малко или много от българското общество. След девети България загуби своя суверенитет и днес, когато някои кресливо говорят как сме зависими от Брюксел или Вашингтон, те забравят, че до 1989 г. бяхме подчинени на СССР във всяка една област – от армията до икономиката. До днес сме жертви на влияние, идващо от Путинова Русия и в парламента се виждат подобни зависимости. Енергийните проекти от т.нар. "Голям шлем" са слугинаж към Москва. Трябва да скъсаме с тази политика и зависимости...

След 9 септември бе извършено чудовищно изтребване на интелигенцията, прогонване или физическо унищожение на всичко читаво от стария режим, без да казвам, че той е бил съвършен. Това са вартоломеевите нощи на масово избиване на хора, включително чрез т.нар. Народен съд, който е едно изключително черно петно в нашата история. България няма Пражка пролет, защото всички, които можеха да се съпротивляват, бяха вече унищожени непосредствено след 9 септември. Репресиите у нас са изключително жестоки. Въпреки това у нас горянското съпротивително движение беше много по-многобройно и по-продължително от партизанското. Никой не се извини на горяните и до днес има информационно табу върху тях. От тях се интересуват историците и роднините им.

Една от най-пагубните за националното ни самосъзнание последици от 9 септември е отказът от националните ни идеали, особено от Македония. Ръководената от БКП държава допусна една жива част от българския народ да бъде откъсната. Отказът от Македония носи и до ден-днешен своите травми. Не трябва да се учудваме, че днес имаме проблеми. Ние се отказахме от нашите национални интереси в Добруджа, Западните покрайнини, Беломорието при положение, че толкова българска кръв е пролята за тези земи и толкова много потомци на бежанци от тези райони живеят у нас. Не става дума за пропагандирането на великобългарски национализъм, а за една жестока травма върху националното ни самочувствие и самосъзнание. Тя бе нанесена от 9 септември и неговия интернационализъм, според който българският патриотизъм е любовта към СССР. Това беше закрепено и на законодателно ниво и беше абсурдно.