Политици, военни и служители на разузнаването в Лондон, Стокхолм, Виена и Берлин размишляват върху въпроси, които доскоро изглеждаха немислими. Дали Владимир Путин ще бъде удовлетворен от постигнатото в Украйна? Ако не, какви ще бъдат следващите му стъпки? По-специално това тревожи страни, които може да са обект на следваща руска инвазия, като Литва, пише Die Welt, цитиран от УНИАН.
Литва на мушката
Дариус Яунишкис, който оглавяваше литовската служба за сигурност VSD в продължение на девет години, предупреждава: "Режимът иска връщането на Руската империя. Това включва балтийските държави, Украйна и Полша. Путин също така се прицелва в част от Финландия".
Според доклада на VSD Русия се готви за продължителна конфронтация с НАТО, по-специално поради опитите за дестабилизиране на западните общества и подкопаване на подкрепата за Украйна.
"Путин използва всички инструменти на своите специални служби за това, включително саботаж срещу критична инфраструктура и военни съоръжения, влияние върху общественото мнение и вербуване на агенти чрез Telegram", обяснява Яунишкис.
Москва също се опитва да попречи на създаването на бригада на Бундесвера в Литва, използвайки фалшификати. Например - се разпространява информация, че "германски войници изнасилват жени и искат да окупират Литва". Както отбелязва Яунишкис, Русия активно възпрепятства този проект, а литовските специални служби са в контакт с германските си колеги, за да й се противопоставят.
Балтийският регион е рискова зона
Герхард Мангот, експерт по руски въпроси, отбелязва, че Балтийско море е потенциална зона на конфронтация. "Руските военни самолети често изключват транспондерите, което принуждава изтребителите на НАТО да се издигат за прихващане. Това може да доведе до фалшиви инциденти, които, макар и да не предизвикат война, могат да предизвикат селективни конфронтации".
Фокусът е върху две места: Нарва в Естония, където 95% от населението са етнически руснаци, и Сувалкският коридор, който може да бъде пътят за свързване на руските сили в Калининград с Беларус.
Кога Путин може да действа?
"Не очаквам въоръжено нападение от страна на Русия срещу страни от НАТО през следващите 7-10 години. Военният му потенциал сега е отслабен", каза Мангот.
Той също така добавя, че разширяването на НАТО, по-специално обещанието за членство на Украйна през 2008 г., е възприето от руския елит като заплаха.
Арнд Фрайтаг фон Лорингховен, автор на книгата "Нападението на Путин срещу Германия", смята, че Русия е станала много по-опасна от късния Съветски съюз. Той подчертава значението на активната борба с дезинформацията. Франция и Швеция дават пример за ефективно противодействие на руското влияние: създават работни групи, публикуват имената на отговорните за дезинформацията и блокират каналите.
През 2022 г. Швеция основава "Агенцията за психологическа защита", а Франция основава агенцията "Viginum" в отговор на намесата на Русия по време на президентските избори през 2017 г.
Според експерти европейските страни трябва да са готови по-активно да се противопоставят на руското влияние. Това включва както бърза реакция на заплахи, така и стратегическо укрепване на информационната и киберсигурността.