Германия затваря руското консулство в Бон и руския културен център в Берлин

Германия закрива руското генерално консулство в Бон на 18 септември и прекратява договора, който урежда дейността на Руския дом в Берлин, след като обяви Руската федерация за отговорна за опита за нападение с дрон на летище Лайпциг/Хале от 4 август. Пакетът беше представен във вторник от външния министър Йохан Вадефул и вътрешния министър Александер Добринт; по същото време руският посланик Сергей Нечаев беше извикан във Външното министерство.

 

Добринт формулира извода без уговорки: "Федералното правителство стига до заключение, че Русия носи отговорност за хибридното нападение в Лайпциг." Като основание той посочи съвкупността от резултатите от полицейското разследване, начина на извършване и разузнавателните сведения. По думите му данните сочат, че участниците в атаката са действали от името на руски държавни структури, а свойствата на дрона, използваните части, взривното вещество и горивото съвпадат с онова, което Русия е използвала при други хибридни операции и във войната срещу Украйна. Задържани по случая няма, няма и съдебно установена отговорност: заключението е на изпълнителната власт.

 

Самото деяние е от вечерта на 4 август. FPV квадрокоптер с около 800 грама ПЕТН се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 близо до горивния резервоар, но не детонира, а часове по-късно беше открит от шофьор на летищен автобус. На другата нощ товарен Boeing 757 се сблъска с дрон на около 400 метра височина, докато набираше височина след прекратен подход за кацане, и кацна аварийно в Хановер. На 14 август западно от летището беше открит трети дрон с около 50 грама хексоген.

 

От януари насам ръководството на летището е преброило 18 случая, при които дрон е нарушил въздушното движение над обекта. През него минава програмата на НАТО Strategic Airlift International Solution, превозваща оръжие към източния фланг и Украйна, а голяма част от полетите се изпълняват от украински товарни оператори.

 

Закриването на представителството в Бон премахва и последното руско генерално консулство на германска територия. През май 2023 г. Берлин нареди на Москва да закрие 4 от 5 консулства в отговор на решение на Москва, което ограничи германския персонал в Русия; единствено Бон остана отворен. След 18 септември Русия ще бъде представена в Германия само от посолството, т.е. губи консулската си мрежа в най-голямата по население държава в Европейския съюз. Това е мярката с най-ясна практическа цена за Москва.

 

Полша извървя същия път по-рано и по идентични причини. Варшава закри руското консулство в Познан през октомври 2024 г. заради кибератаки и опити за саботаж, това в Краков през май 2025 г. след палежа на търговски център "Маривилска 44", а последното в Гданск през ноември 2025 г. в отговор на саботаж по железниците. Полският външен министър Радослав Сикорски похвали Германия за това, че следва полския пример. Нейният случай показва и обичайната форма на руския отговор: Москва закри полското консулство в Калининград, с което цената беше изравнена за сметка на западното дипломатическо присъствие в Русия.

 

Същият механизъм прави и втората германска мярка двупосочна. Руският дом на науката и културата на Фридрихщрасе не се закрива с отделен административен акт, а като резултат от прекратяване на договора, който позволява дейността му – Споразумението за центровете от 2011 г. По силата на документа Германия плаща най-малко 70 000 евро годишно, които покриват данъкът върху сградата и постъпват в бюджета на провинция Берлин, докато Русия финансира Гьоте-институт в Москва. Говорителка на федералното външно министерство обясни през август, че закриването на Руския дом води след себе си и до затварянето на Гьоте-институт. Така Берлин плаща за мярката със собственото си културно присъствие в Москва.

 

Досието срещу Руския дом се трупа от десетилетия. Институтът работи от лятото на 1984 г. и се управлява от "Росотрудничество” – агенция в структурата на руското ведомство на външните работи, санкционирана от ЕС от 2022 г. През 2025 г. Мюнхенският административен съд прие, че санкциите обхващат и Руския дом, въпреки че решението все още не е влязло в сила. Документ на френското вътрешно ведомство, цитиран от WDR и Süddeutsche Zeitung, определя институцията като прикритие на руските служби със задача да влияе върху руската диаспора. Според същия документ Ксения Фьодорова, ръководила до 2023 г. френския клон на RT, е имала стремежи към директорския пост. През цялото това време германската държава е плащала данъка върху сградата.

 

Аргументът срещу закриването беше формулиран и от управляваща коалиция. Юрген Хардт, говорител на парламентарната група на ХДС/ХСС по въпросите на външната политика, заяви през август, че кабинетът трябва да претегли ползата от затварянето спрямо щетата за германското присъствие в Москва. По думите му западните представителства там остават сред малкото опори за демократичните сили в Русия, което си личи и от настоящия процес срещу либералната партия "Яблоко". Германия направи тази преценка и избра закриването.

 

Останалата част от пакета санкции има по-ограничена непосредствена тежест. Германия ще предложи в ЕС включването на нови руски граждани в санкционни списъци заради хибридни нападения и ще настоява за затягане на контрола при влизане на руски граждани. Това обаче са предложения, чието приемане зависи от Брюксел и от съгласието на всички 27 държави членки. По отношение на натиска върху сенчестия флот Вадефул призна, че взетото решение няма непосредствени практически последици, а има за цел предимно да демонстрира готовност за действия срещу структури в орбитата на руската държава. Мерките по линия на разузнаването не бяха конкретизирани. Германия не поиска и консултации по чл. 4 от договора на НАТО, тъй като прецени подобен ход за непропорционален спрямо причината.

 

Извикването на руския посланик е ход, чиято ограничена тежест си пролича у от честотата, с която Берлин прибягва до него. Нечаев е привикан на разговор над 12 пъти от февруари 2022 г. насам, последно през юли заради кибератаки срещу няколко европейски държави. Инструмент, използван с такава честота за близо 5 години, вече е по-скоро дипломатическа рутина, отколкото самостоятелна последица.

 

Реакциите не закъсняха. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова заяви пред Интерфакс, че на "антируското действие" ще бъде отговорено, без да уточни как. Главният секретар на НАТО Марк Рюте написа, че алиансът се намира в пълна солидарност с Германия и прогнозира, че опитите на Русия да сплаши съюзниците и да подкопае единството им ще се провалят. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен съобщи, че сутринта е разговаряла с канцлера Фридрих Мерц: "Германското правителство предприе силни мерки. И посланието е ясно: хибридните нападения няма да останат без ясен отговор".

 

Разпределението на цената е очевидно. Москва губи консулската си мрежа в Германия и площадката си за влияние в Берлин. Германия от своя страна губи Гьоте-институт в Москва, докато мерките, които могат да имат пряка финансова цена за руската държава, засега са внесени като предложения в Брюксел. Преди дни подготвителите на пакета определиха пред Welt изгонването на отделни дипломати и закриването на Руския дом като недостатъчен отговор, а затварянето на консулството в Бон е единствената мярка, която надвърли този праг.