Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер вбеси Украйна, застъпвайки се за руския газопровод "Северен Поток-2". Той оправда проекта, като каза, че страната му е задължена на Москва заради зверствата от Втората световна война, пише британският вестник The Times.
Газопроводът "Северен поток 2“ по дъното на Балтийско море е пред завършване въпреки протестите от Киев, Париж, Варшава и Вашингтон. След пускането в експлоатация той ще може да доставя до 55 милиарда кубически метра природен газ годишно от Русия до Германия и по-нататък към Централна Европа. Много анализатори настояват, че проектът само ще увеличи зависимостта на Европа от Москва и ще подкопае енергийната ѝ сигурност, на фона на намеси в чужбина от страна на президента Путин и потискане на вътрешното недоволство. Украйна се притеснява, че може да загуби около един милиард паунда, които печели годишно от транзитни такси за преминаване на руски газ през нейна територия.
След откровен опит за покушение срещу лидера на руската опозиция Алексей Навални през август миналата година Германия обмисляше за известно време отказ от проекта. Руският плавателен съд обаче възобнови полагането на последните участъци от тръбопровода през уикенда - след повече от година закъснение заради американски санкции и възражения срещу строителни работи поради щети върху дивата природа на Балтийско море. 65-годишният Щайнмайер, чиято длъжност е церемомиална като глава на германската държава, подчерта значението на тръбопровода, наричайки "Северен поток-2" един от малкото останали "мостове" между Европа и Русия. Той също така отбеляза, че Германия е длъжна да поддържа топли отношения с Русия поради факта, че нацистката инвазия в Съветския съюз през 1941 г. доведе до смъртта на милиони хора.
"За нас, германците, това има съвсем различно измерение - каза Щайнмайер пред Rheinische Post. - Историята на отношенията ни с Русия е много неясна. Имали сме етапи на плодотворно партньорство, но още повече периоди на ужасно кръвопролитие...На 22 юни ще се навършат 80 години от началото на германската инвазия в Съветския съюз. Повече от 20 милиона души са станали жертви на войната в целия бивш Съветски съюз. Това не оправдава никакви зловредни действия в настоящата руска политика, но не трябва да изпускаме от поглед цялостната ситуация. Да, връзката ни преминава през труден период, но преди нас е миналото, а след нас е бъдещето," казва още германският президент.
Украйна отговори на интервюто с "изненада и възмущение". Украинският посланик в Берлин Андрий Мелник заяви, че "съмнителните исторически аргументи" на Щайнмайер "тежко нараниха нас, украинците".
Мелник нарече "Северен поток-2" геополитическия проект на Путин, отбелязвайки, че той подкопава интересите на Украйна.
"Следователно е цинично да се споменава в този спор за зверствата на нацисткия терор и още повече да се приписват милионите жертви на германската война единствено на унищожаването и поробването на Русия", каза той.
Щайнмайер отдавна се опитва да запази отслабващите връзки на Германия с Русия. Първата му високопоставена позиция в германската политика беше като началник на кабинета на Герхард Шрьодер, социалдемократическият канцлер (СПД), който одобри първият "Северен поток" през 2005 г. След като напусна поста канцлер, Шрьодер продължи успешната си кариера като лобист на руския бизнес, включително концерна "Северен поток" и енергийните компании "Роснефт" и "Газпром". Щайнмайер е служил два пъти като министър на външните работи в правителството на Меркел и е следвал обикновено приятелска линия към Москва, въпреки значителните търкания около руската инвазия през 2014 г. в Източна Украйна. През 2007 г. той нарече международната критика на убийствата на руски опозиционни фигури като Александър Литвиненко "истерична". По време на срещата си с Путин в Москва, само месеци след като встъпи в длъжност като президент през 2017 г., той изтъкна растежа на двустранната търговия и аргументира, че е време да се "противодейства на отчуждението между нашите страни".